Израел срещу палестинския език на насилието

 Ерика Соломон

Загрижен, че имиджът му в чужбина страда, Израел заема нападателна позиция, за да покаже, че палестинците, а не израелците, са отговорни за продължаващото насилие в региона. На фона на изпадналия в застой мирен процес след войната в Газа, Израел се опитва да представи Палестинската власт като източник на подстрекаване към насилие – което е нарушение на палестинските задължения според мирни споразумения. Като цитира употребата на думата „мъченик“, използвана, за да се почете паметта на загинали палестински екстремисти, и речите, припомнящи за „великото наследство“ на въоръжената борба, обвиненията на Израел за подстрекаване към насилие стоварват бремето на неуспеха за подновяване на преговорите върху палестинското ръководство.

Израелският Център за близкоизточни изследвания засили през януари анти-подстрекателската кампания с публикуване на месечен „Доклад за пострекаването към насилие“. Предназначен за западни законодатели, той отразява езикови формулировки, които според авторите му подбуждат към насилие. Израелското министерство на информацията и по въпросите на диаспората призовава с проблема да се заемат обикновени граждани, като осигурява програма за обучение на доброволци как да представят Израел в положителна светлина в чужбина.

Палестински служители настояват, че речите им не насърчават към насилие. Тяхната политическа риторика обаче отдава почит на едно минало на ожесточена съпротива срещу израелската окупация. „Фатах“, доминиращата сила зад Палестинската власт, нарича законодателния си орган „Революционен съвет“. Уставът й все още не признава Израел, макар че лидерите й поддържат решението за две държави и мир с еврейската държава. Палестинците казват, че приказките от тяхна страна за оръжия или кръвопролития са нищо в сравнение с физическото подчинение и унижение, което търпят от страна на израелските окупационни войски от въоръжените патрули и пропускателни пунктове на Западния бряг. Истинското подстрекаване към насилие не са просто думи, казват те, а действия.

„Израелците продължават да изземат палестински земи, за да построят селища, техните заселници провокират палестинците, като отрязват дръвчетата им и вземат домовете им в Ерусалим. Това не спира“, каза Гасан Хатиб, говорител на Палестинската власт. „Поведението на Израел е най-ефективното подстрекаване към насилие за палестинската общественост“, каза той.

Дебатът за подстрекателствата започна още с пътната карта –  близкоизточния мирен план от 2003 г. – чиято първа фаза предвиждаше палестинските власти да прекратят насилието, а Израел да помогне за нормализиране на живота на палестинците и да замрази заселническата си дейност. Всяка страна бе призована да прекрати подстрекателствата срещу другата. Палестинците твърдят, че изпълняват задълженията си, но могат единствено да запушат устата на отделни хора.

Преди няколко седмици палестински служител пропусна ангажимента си да чете проповед срещу насилието в малка джамия в селището Бурин на западния бряг на фона на схватки между еврейски заселници и палестинци. Докато той бе задържан от израелски войници на пропускателен пункт, друг говорител, който го заместваше, стъпи на подиума и отправи смразяващ кръвта призив към мюсюлманите да убиват евреи.

Палестинската власт, която запуши устата на духовника, обяви,че подобни случаи трудно могат да бъдат спрени на места като Бурин, където съседна джамия неотдавна бе обект на нападение, за което заподозрени са израелски заселници. Коранът бе изгорен, а по стените бяха надраскани графити на иврит – вандализъм, заклеймен от израелски министри и равини.

Палестинците казват, че някои израелски примери на подстрекателство не са свързани с насилието. В реч миналата седмица израелският заместник външен министър Дани Яалон окачестви палестинския президент Махмуд Абас и премиера Салям Фаяд като източници на подстрекателства, защото ходели „от столица на столица да клеветят Израел… да го очернят.“ „Трябва да имаме обща дефиниция на това кое е подстрекателство и кое не“, каза Хатиб, който предложи да се създаде смесена комисия за наблюдение. Според други обаче консенсус не е възможен.

Медийният анализатор Небал Тауабтех от университета Бирзейт на Западния бряг си спомня за съвместно изследване на подстрекателството, направено от израелски и палестински организации преди няколко години. „Те имат напълно различни критерии. Въпросът не може дори да бъде обсъден, защото няма правила. Всичко зависи от политическите възгледи“, каза тя.

По БТА

Свят