СофияПловдивВарнаБургасРусе

Как българо-турска сватба окървави Русе преди 100 г.

Заради аферата “Саафет” едва не избухва гражданска война

„С любовта се не играе” – гласи пощенска картичка с ликовете на туркинята Саафет и на смелия й жених Юрдан.


З
лополучен край за русенци има любовният роман на 16-годишното туркинче Емине Саафет Афуз Мехмедова с 32-годишния българин Юрдан Стефанов.
Двамата се залюбват по съседски и девойчето вече е бременно в третия месец, когато баща й разбира за позора. Той изгонва щерка си с думите: “Не ми трябва курва в къщата. Не искам проклятие в дома си!” Саафет пристава на любовника си, който е вдовец с малко момиченце и чиновничества в Русенската земеделска банка.
За случката научава мюфтията Али Зия, който извиква бащата и го накарва да се оплаче на русенския управител и на министъра на вероизповеданията. Саафет е непълнолетна и съдът удовлетворява тъжбата. Полицията отнема пристаналата туркинка от Стефанов и я връща в родителски ръце. На 27 срещу 28 февруари 1910 г. разярена тълпа от русенски християни напада дома на Мехмедови. Затова полицията отвежда Саафет на сигурно място в един от полицейските участъци.
В полунощ обаче Стефанов с приятелите си отвлича Саафет, завеждат я в дома на младоженеца и сватбата започва. Младоженците живеят на Касапския мегдан, комуто в този ден – 28 февруари, било съдено да попие не животинска, а човешка кръв. Романтично настроените русенци се стичат масово на сватбата и начело с младоженците заизвиват тежки сватбарски хора. Неусетно Саафет, Стефанов и другарят му Буюклиев се измъкват тайно и маскирани като офицери напускат Русе.


Русенският управител вдига аларма в София

Той открива министъра на вътрешните работи Михаил Такев и разговаря с него в Градското казино. Подпийналият Такев заповядва в присъствието на д-р Дорленски: “Стреляйте на месо!” В този ден русенци празнуват Заговезни и карнавалът изненадващо е смутен от тропота на кавалерийския ескадрон, командван от генерал Радко Димитриев.
На Касапския мегдан тълпата отказва да пропусне войската до дома на младоженците. Словесната престрелка е прекъсната от грохота на камъните, с които замерват войниците. Два от тях уцелват генерала и той привежда в действие заповедта на министър Такев. Войската стреля във въздуха. От тълпата обаче отвръщат на огъня и раняват няколко коня. Зевзеци от първите редове смело се шегуват, че патроните са халосни.
Още с първия залп обаче падат 13 мъртви, а броят на ранените е десетократно повече. Конете полетяват през трупове и още живи тела на възрастни и деца. Една от невръстните жертви попада под коня на подпоручик Губиделников. Детето моли за пощада, но ездачът го съсича. Куршум минава от дясното в лявото сляпо око на русенеца Ганчо Дрямовски. Най-ужасна е смъртта на Велико Къснеделчев. Куршум уцелва ножчето в жилетката му. Острието се счупва на две и прорязва всичките му вътрешности.

Сирните кървави заговезни, 28 февруари 1910 г. – жертвите в ковчези.

Само един мъж надбягва конете и смъртта

Той се казвал Икономов и е бивш околийски началник в Тутракан. Когато го запитват как успява да се спаси от гонещия го кавалерист, той отговаря: “Железницата надбягвам, ако видя зор.” За да измие кървите, войската нахвърля труповете в едно кафене, без да провери дали има някой още жив.
Фердинанд извиква Такев на доклад и одобрява неговите разпоредби. Към Русе се отправят полицията и войската от Търново, Разград и Свищов. Румънските вестници излизат с гръмки заглавия: “Гражданска война! Големи произшествия в България! Смутове в офицерството!”
На 2 март 20 хиляди русенци, командвани от новосформирана гражданска полиция, вземат от болницата труповете на убитите, които са станали вече 17. Траурната процесия преминава през един мъртъв град, обвит в черни знамена. Чаршията и дюкяните са затворени. На минаване край дома на Радко Димитриев тълпата изпочупва с камъни прозорците и покъщнината в стаите откъм пътя.
Към 14 часа в освирепелия град пристига министър Такев. Той е посрещнат от русенци със свирки и тропот на газени тенекии. “Долу кървавия Палячо! Долу Кръвника! Долу турския гьотверен (дупедавец – бел. авт.)!”, крещят в невъзмутимото му лице освирепелите от мъка и ярост граждани.

През деня Русе е република, а вечерта – монархия

Нито един офицер не смее да припари в града. Всеки един от тях скътва домашните си в казармата. Русенски красавици, наредени в шпалир, плюят няколкото офицерски шапки, взети от витрините на магазини. Те са настръхнали досущ както котките при вида на приближаващо се куче. Видят ли заблудил се военен, децата и юношите дюдюкат по него и отдалеч го замерят с камъни. През нощта царската войска завзема спотаилия се в кървави сълзи град. Стадо махленски кучета души кръвта по Касапския мегдан и вие на умряло с вдигнати на възбог муцуни чак до сутринта.
Вълна на възмущение залива Царството. На 3 март към 1,30 часа площад “Позитано” в София побира около 20 хиляди студенти и граждани. Посраното величество се крие в двореца, който се охранява от кавалерийски отряди. Част от войниците задръстват и околните улички.
Тълпата посреща с бурни ръкопляскания думите на оратора Крум Славов: “Нашият “любим господар”, за да бъде посрещнат в Цариград, трябваше да пролее кръвта на невинни деца. Само по такъв начин можем да си обясним ревността на войската и полицията да сече и убива.” В резолюцията на митингуващите се иска кръволоците да бъдат турени в затвора. Накрая се приканват всички да се разотидат мирно и тихо.

Тълпата обаче се разбунтува и се юрва към двореца

Пътьом гражданите се концентрират около църквата “Св. Крал” (сега “Св. Неделя”), където начело на човешкия порой смелчаци издигат два черепа и плакат, на който със златни букви пише: “Република”. С Ботевата песен “Жив е той, жив е” протестиращите тичешком се придвижват към двореца.

Погребалното шествие, 2 март 1910 г. Пощенските картички са от архива на новия филм „Русенската кървава сватба” на режисьора Стефан Командарев.

След последвалия сблъсък с кавалерията, охраняваща двореца, тълпата линчува офицери, разбива стъкла и преобръща трамваи, а към 20.30 ч започва да се стреля и от двете страни. Кавалерията напада с голи шашки, като ужасът и ожесточението се усилват безкрай. Изблъсканата от пътя към двореца тълпа се събира за последно край малката черквица “Св. Параскева”. Хиляди свирки заглушават целия квартал. Когато един офицер нахълтва кощунствено в двора на черквата на кон, тълпата призовава светицата на помощ и с откъртени летви и колове от оградата го прогонва без страх.
Към 22 часа войската овладява положението и изтиква протестиращите към крайните квартали. При Шарения (сега Лъвов) мост е убит железарят Стоян Стойков. Той е баща на пет невръстни деца. Охкания и стонове изпълват натежалия въздух на столичния град. Тук-там попържат величеството, другаде се чуват прегракнали викове: “Долу кървавите министри! Не ви щем кървавото управление!”

Властта лъже, че има и убити войници в Русе

Вестник “Вечерна поща” опровергава и изнася в броя си от 3 март, че няма убит нито един войник. Ранен е само един кон. Междувременно в Русе има още починали. Така общото число на жертвите става 26, а 30 тежко ранени се борят за живота си. По-леко посечените със саби и контузени граждани са стотина на брой. Гневни българи казват иронично, че от полицията също има хора за прибиране, но… за психиатрическото отделение на болниците. В лудницата трябвало да се прати и целият министерски кабинет.

Правителственият вестник “Пряпорец” оправдава Такев и обвинява свидетеля д-р Христо Дорленски, че лъжел за заповедта на министъра в Казиното. Докторът бил наречен също “идиот”, “невменяем кретен” и “глупец”. Това накарва обидения да разпространи в пресата отворено писмо, публикувано във “Вечерна поща” на 6 март. В него докторът казва, че слухът му е наред, а Такев така крещял в Казиното, че и глух би го чул.
Докторът бил в писоара, където Такев на метър от него се облекчавал и едновременно дал заповед по телефона да се стреля в Русе. Той чул и запомнил добре всяка дума, която възпроизвежда в писмото си. “Аз няма да позволя да се тъпчат законите в царството, няма да позволя да се правят произволи. Употребете всички средства, вземете кадънчето и го предайте на родителите му веднага. Ще разпръснете тълпата с помощта на полицията, ако има съпротивление, ще повикате войска. Ще употребите оръжие и ще стреляте на месо” – тъй разпореждал, по думите на Дорленски, разлютеният и пиян Такев.

Аферата “Саафет”, наречена още Кървавите Заговезни, не би се случила, ако Фердинанд не бе поканен от султан Абдул Хамид ІІ да отиде в Цариград. Заради аферата царят е закичен там с най-високия турски орден, обсипан с любимите му брилянти. След завръщането му се забравят пречките пред брака на Саафет и Стефанов.
Всъщност, докато хората смятат, че Саафет е в Румъния, виновничката за кървавата баня се покрива в русенското село Рахово. Там на 10 март туркинчето приема християнската вяра и се прекръства на Руска.
Фаталният човек – Михаил Такев, същият, който през 1897 г. примамва Алеко Константинов в Пещера, за да бъде убит, е леко “наказан”. Вместо министър на вътрешните работи, той става министър на железниците, пощите и телеграфите. Никой не може да каже със сигурност дали го застигат клетвите на русенките. Факт е обаче, че десет години след погрома Такев е застрелян.
Но съдбата не е благосклонна и към влюбените, които свиват семейно гнездо в Свищов. Според сведенията от онова време през Балканската война Юрдан е убит, а Руска (Саафет) заболява и умира от охтика. Какво точно се случва обаче с тях ще разберем от филма на Стефан Командарев, заснет специално за 100-годишнината от кървавата драма в Русе.

––––––––––––––––

* Авторът Петър Величков участва и в 55-минутния документален филм на режисьора Стефан Командарев „Русенската кървава сватба” (2010 г.), продуциран от Арго филм. Сценарист е Тони Николов, оператор – Антон Бакарски. Филмът пресъздава историята на Юрдан и Саафет на базата на неизвестни досега документи и е изграден върху свидетелства на потомци на жертвите в кървавите събития. Снимките са правени в Русе и в София в края на 2009 г. Консултант на продукцията е директорът на Русенския исторически музей д-р Николай Ненов. Премиерата ще бъде на 28 февруари т.г. в Русе.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.