Една архитектка срещу октопода ТИМ

Арх. Калина Павлова. Калина е завършила едновременно Математическата и Английската гимназия във Варна. Колебаела се между архитектурата и правото, вероятно надделял фактът, че и майка й е архитект. Сега двете заедно работят на свободна практика. Снимка: авторката

Б. р. – Варненската архитектка Калина Павлова, на която е посветена статията по-долу, успя да се изправи и да удържи малка победа срещу може би най-мощната икономическа групировка в страната в момента – т. нар. ТИМ.
Според германския разследващ журналист Юрген Рот “групировката ТИМ олицетворява най-модерната форма на организирана престъпност, пример за онова, което се обозначава с термина „Mafia Borghese“ – структура, проникнала във висшите сфери на едно общество.“
Рот е автор на книгата “Новите български демони”, посветена основно на ТИМ. Твърди се, че съкращението идва от малките имена на тримата основни собственици и основатели – Тихомир Митев, Иво Каменов и Марин Митев. В началото на 90-те те успяват да победят в района на Варна опитите на клановете СИК и ВИС-2 да навлязат в различни видове бизнес и после да надделеят над тях и в други райони на страната. Днес групировката обединява повече от 150 фирми и включва “Централна кооперативна банка” (ЦКБ), застрахователна компания “Армеец”, авиокомпаниите “Хемус ер” и “Бългерия ер”, дружеството “Химимпорт”, което се състои от около 100 фирми, винарски изби („Сухиндол“, Стамболово-Сакар и др.), телевизия М-сат и в. “Черно море” и др., концесионер е на летища (Варна и Бургас), пристанища и др.

Конкретният повод за сблъсъка на архитектката Калина Павлова с ТИМ е мащабен проект под името “Алея Първа” във Варна, зад който седи групировката. По-долу са дадени подробности с какви машинации частните инвеститори с помощта на общината се опитват да построят цял нов град по крайбрежната ивица на Варна на площ от близо 1000 декара – 7 хотела, около 500 заведения и още 300 търговски обекта. Групата ще изгради и стопанисва инфраструктурата, а самите заведения и търговски обекти ще бъдат давани под наем. Общо в комплекса се предвижда да работят 3000 души. Въпреки добрите контакти на ТИМ в местната власт проектът “Алея Първа” се забави. Една от причините е съпротивата на обществеността, в която роля изиграва младата варненска архитектка. Граждански сдружения във Варна се противопоставят на продажбата на 120 дка от Морската градина в града. Граждани твърдят, че са заплашвани и смятат, че зад натиска срещу тях стоят структури, близки до групировката ТИМ, която е изкупила земята.

До момента новата власт на партията ГЕРБ, която заяви, че ще се бори с мафията, не дава признаци, че ще притесни с нещо групировката ТИМ, дори напротив, въпреки уверенията на прeмиера Борисов при срещата му с Юрген Рот. На среща с германския журналист бившият шеф на ГДБОП Ваньо Танов, който в момента е шеф на Агенция „Митници“, е казал, че “в миналото е било политически нежелателно да се разследва дейността на ТИМ. Затова на него му се е пречело с всички средства да провежда следствени действия срещу групировката“.
В e-vestnik вече писахме по повод шумната акция “Октопод”, че тя изглежда като прах в очите, сякаш с ареста на една бивша барета и агент на ДАНС е ликвидирана мафията в България.

Красивото лице на гражданското общество

Тя е млада, красива, усмихната и естествена. Говори спокойно, гладко и подредено, все едно че обяснява рецепта за торта, а не за личната си битка с държавни институции, поставили се в услуга на частни бизнес интереси. Тъкмо тази непосредственост, съчетана с уверената й мотивираност, омайва събеседника безотказно. Архитект Калина Павлова се превърна в лице на гражданското общество на Варна. Миналата година тя получи два приза за доблестно гражданско поведение.

Арх. Калина Павлова получава наградата „Човек на годината“. Снимка: личен архив

През септември 2009 г. Калина бе отличена от Програма „Достъп до информация“ (ПДИ), задето с упорита съдебна битка с общината успя да се пребори срещу засекретяването на проекта за градоустройствен план на Варна „в интерес на една голяма частна групировка в града“, по думите на правния директор на ПДИ адвокат Александър Кашъмов. Този план вече е на интернет страницата на общината, макар че доскоро местните власти твърдяха, че той не бил обществена
информация, засягал само личния живот на гражданите(!).
В началото на декември м. г. арх. Калина Павлова получи и специална награда от Българския хелзинкски комитет и журито на „Човек на годината 2009“ за „изключителна гражданска смелост при отстояване на обществения интерес срещу незаконни действия на местните институции в полза на частни корпорации“. Заедно с други граждани
и организации тя активно работи, за да станат публично известни условията за продажбата на 122 дка от крайбрежната ивица на Варна на „Холдинг Варна“ АД, дружество на групировката ТИМ.

Трима души поотделно номинираха младата дама за „Човек на годината“. „Архитект Павлова е изразител и лице на протеста на варненската общественост срещу скандалната продажба на част от Морската градина на фирма на групировката ТИМ“, пише единият.
„Тя е непримирима и смела в борбата на гражданското общество за истина, прозрачност и демокрация въпреки натиска, на който е подложена. Каузите й и начинът, по който ги защитава, са в полза на цялото общество. Тя е лъч надежда и светъл пример, че за да имаме бъдеще, трябва да сме активни и непримирими. Арх. Павлова има принос с огромно обществено значение за това, че осъди Община Варна да предостави разработките на общ устройствен план на града, които обслужват интересите на групировка ТИМ” – част от мотивите в друга номинация.

Разговарям с Калина за чисто българския парадокс – у нас най-голям героизъм е да пребориш държавата и да я осъдиш. В други страни гражданската доблест се изразява в това да помогнеш на бедстващи, да предотвратиш катастрофа, да проявиш благотворителност и милосърдие.
В България катастрофата на властта произвежда истинските герои. „Просто няма друг начин да се живее достойно – дом да изградиш,  професията си да упражняваш. Ако се боиш да си потърсиш правата, по-добре да емигрираш“, казва Калина.
Нейната битка с институциите започва след дипломирането й, когато се сблъсква професионално с действителността. През 2005 г. случайно се запознала със своя съгражданин Никола Запрянов, собственик на терен във вилната зона около курорта „Св. св. Константин и Елена“. Човекът искал да си построи вила, но се оказало, че това може да стане само ако се съгласи да се превърне в нещо като крепостен селянин на холдинг „Св. св. Константин и Елена“ АД, зад който също стои ТИМ.

Холдингът е собственик и на територията на едноименния курорт и със свои пари е изработил градоустройствен проект на всички гранични територии на курорта, които са вилна зона. По закон няма пречка частно лице да направи проекта за своя сметка, щом държавата и общината нямат пари. Работата е там, че чл. 133 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) позволява на общината да одобри предварителния проект, а няма краен срок той да стане окончателен. И проектът за курорта стои на фаза предварителен от 2004 г. досега. При това положение обаче собствениците на имоти могат да строят само при условие, че се сдобият с план-извадка от предварителния проект, после да го съгласуват с проектанта и той бъде одобрен от общината и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) – пак съгласно чл. 133 от ЗУТ. В закона не пише какво се прави, ако проектантът откаже съгласуване. А проектантът арх. Георги Митрев, нает от холдинга „Св. Св. Константин и Елена” и определен да дава съгласувания на такива извадки, прави това при две условия: първо, срещу възнаграждение – по 5 лв. на кв.м. от терена и второ – желаещите да строят трябва предварително да сключат договор с холдинга, като собственик на инфраструктурата на курорта (но не и на вилната зона!), че приемат той да се грижи за околната среда. Срещу ежегодна такса от по 1,5 евро на кв.м. от построената сграда, без ДДС. Има и клауза, че при продажба на имота новите собственици поемат тези задължения. И сериозни неустойките за неизпълнение.

Граждански сдружения във Варна събират подписка под наслов „Да спасим Морската градина!“. Снимка: личен архив

Никола Запрянов не желае да се обвързва с холдинга. Пише писма до кмета, до омбудсмана, до президента. Получава съвети да води дела. Тогава Запрянов възлага на арх. Калина Павлова да му изготви план-извадка и я праща с нотариална покана до арх. Митрев за съгласуване. Получава отказ и тогава внася  плана заедно с нотариалната покана в община Варна за съгласуване. Отговарят му, че докато проектантът не каже „да“, неговото искане няма да се разглежда. (Интересното е, че това писмо е подписано от шефката на дирекция „Архитектура и градоустройство“ арх. Куцарова, която е съпруга на председателя на Надзорния съвет на „Св. св. Константин и Елена“ АД г-н Николаев!).
Запрянов се оказва в омагьосан кръг. И почва дела в съда. Тази сага още набира скорост.
Междувременно през 2006 г. арх. Калина Павлова започва работа в Община Варна в отдел „Общ устройствен план“. И съвсем скоро разбира, че схемата, отработена в курорта „Св. св. Кон-
стантин и Елена“, се разраства и обхваща целия град.

Фирмата, избрана да направи ОУП на община Варна, е „ТПО-Варна-ЦППБО“ ЕООД, което е еднолична собственост на „Холдинг Варна“, друго дружество на ТИМ. През 2007 г. арх. Георги Митрев е назначен за неин директор. Още при първата среща с общинарите той заявил, че с плана на Варна първо ще се запознае арх. Марин Митев, пък после ще се вземат каквито и да е решения. (Марин Митев по това време все още е студент по архитектура, но също така – най-влиятелният варненски бизнесмен и съосновател на ТИМ.)

„Планът на Варна беше почти готов, когато започнаха да го променят, да раздробяват зоните – разказва Калина. – Заваляха сигнали от хора, че ползват техните лични данни и ги канят не в общината, а в частната проектантска организация ТПО-Варна, за да се запознаят с плана, и ако някой има несъгласия, му обясняват, че има вариант за промени. Пак се подписват договори –  за консултантски услуги от „ТПО-Варна“ и за изработване на директивни план-схеми на имотите. И тези разработки веднага намират отражение в проекта за ОУП. Тарифата била между 3 и 5 лв. на квадратен метър според големината на имота. На практика това е манипулация, защото проектът не е фиксиран и се укрива. Ако на някого покажат разпечатка, където например имотът му е оцветен в зелено (т. е. попада в зона за паркове и подлежи на отчуждаване), няма как да се установят истинските мотиви за това. Всеки имот може да се оцвети в зелено…“

Крайбрежната алея в Морската градина. Снимка: авторката

На 4 април 2008 г. планът е внесен в общината, вече просрочен. Но вместо да бъде качен на сайта й, тъй като подлежи на обществено обсъждане, той се пази в тайна и в него „на тъмно“ продължават да се правят корекции срещу заплащане. Дори Калина, която все още е общински служител, не получава отговор на настойчивите си въпроси кога ще е общественото обсъждане.
„Почти година с изумление наблюдавах какво правят с ОУП, после напуснах“, казва тя. Подава заявление за достъп до информация за плана, но й отказват. Калина се свързва с ПДИ, завежда дело и печели на всички инстанции. Малко преди да се произнесе Върховният административен съд (ВАС), в края на август 2009 г., общината обявява, че през септември ще има обществено обсъждане. Парадоксът е обаче, че планът във фаза предварителен проект е одобрен от общината година по-рано (през ноември 2008 г.), в нарушение на чл. 127 ЗУТ, но с благословията на министър Гагаузов и заместника му Савин Ковачев. Това отново отваря вратата за прилагане на прословутия чл. 133 от ЗУТ за радост на проектанта („ТПО-Варна“).

Калина и местна неправителствена организация обжалват решението за одобряване на предварителния проект, но ВАС прекратява делото поради липса на правен интерес – проектът на ОУП нямал стойност! Но точно този ОУП, уж без стойност, е посочен в оценката на земята по сделката за продажба на 122 дка от крайбрежието на Варна на „Холдинг Варна“  – без търг и конкурс.
Може би защото в действащия устройствен план на Варна от 1982 г. и специфичните правила към него от 1999 г. тази територия е обозначена като „градска брегова зона“, а в новия план, изготвен от фирма на „Холдинг Варна“ (да не забравяме това!) – тя вече е определена като зона за „обществено обслужване“. Явно страните в сделката много са искали да избягат асоциацията с изключителна държавна собственост.

Става въпрос за т. нар. Алея първа (от централната част на града до спирка „Почивка“), която граничи с морето и доскоро е била публична собственост, без възможност да се прехвърля на частни лица. На това място автентичният бряг е стръмен скат и навремето са правени укрепителни съоръжения с тетраподи, покривани с пръст и пясък, после и морето е наслагвало допълнително пясък и така се е образувала една равна площ между ската и морето. Образували са се и нови плажове – Алея първа всъщност е една надлъжна буна, изграждана много години.

Сделката между държавата в лицето на бившия областен управител Христо Контров и „Холдинг Варна“ за продажба на 122 дка от крайбрежието се сключва на 15 юни 2009 г. Варненци научават новината от вестниците едва след парламентарните избори.
Калина неведнъж казва, че инициативата за атакуване на тази сделка не е нейна, а на гражданското общество във Варна, към което тя се е присъединила. Тя държи да отбележи имената на всички организации, които работят заедно: Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА), Българско дружество за защита на птиците, Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (чийто член е Калина), Гражданско сдружение „Зелена Варна“, „Обединено гражданско сдружение“, както и партия „Зелените“. Тези организации изпращат декларация срещу продажбата до новия премиер Бойко Борисов и до главния прокурор Борис Велчев. Основните възражения са за непрозрачността на сделката и за ниската, според тях, продажна цена на земята – 11 747 445 лв., което прави по около 50 евро на кв. м. По-късно разбират, че „Холдинг Варна“ участва в договора като притежател на Сертификат за инвеститор клас А и преференциалният избор на купувач без търг и конкурс  се явяват насърчителна  мярка и държавна помощ по Закона за насърчаване на инвестициите. В замяна холдингът се ангажира да инвестира там 73 100 000 лв. в „комплекс за предоставяне на широк кръг от обществени услуги, свързани с лечение, възстановяване, рехабилитация, квалификация на кадри за нуждите на туризма, организиране на семинари, симпозиуми, конгреси, информационни услуги“ и т. н.

„Срамота“, вместо „Грамота“ за община Варна от Програма „Достъп до информация“.

Подробностите за тази уж изгодна сделка дълго време се държат в тайна. Бившият областен управител Христо Контров не дава никакъв достъп до договора и други документи. Новият – Данчо Симеонов, назначен от ГЕРБ, показва договора. Показва и актове за частна държавна собственост върху терените по Алея първа, изготвени през март м. г., очевидно специално за продажбата. На среща с неправителствените организации Данчо Симеонов заявява, че лично е прегледал документите, правният отдел – също – и са установили, че всичко по сделката е наред.

Само че варненската организация СОПА издирва предходните актове за тези терени – от 2000 г., според които цялата територия е изключителна държавна собственост. По закон, за да се промени статутът на една територия от публична в частна държавна собственост, трябва да има решение на МС. Такова решение обаче правителството не е вземало – това отговарят от МС на запитване на СОПА. (Всички тези документи са публикувани на сайта на СОПА).
Започва да мирише на прокурорски казус, но прокуратурата засега пасува.
СОПА и партия „Зелените“ завеждат дело срещу заповедта на областния управител, с която се определя купувачът по сделката „Холдинг Варна“, и второ дело – срещу сертификата за инвеститор клас А. Вадят и много сериозни аргументи срещу сделката, сред които и Регламент № 800 от 2008 г. на ЕС, според който преференциалната продажба на държавна земя не може да е акт на инвестиционна стимулация.

Съдбата на сделката вече зависи от държавните институции. А ако никой в България не може (или не иска) да предприеме нещо, може би ще се стигне и до намеса на  Европейската комисия.

Питам Калина как реагира – тя и околните – на натиска и заплахите, които не е тайна, че получава. Сигнализирала МВР. Написала писмо на посланици – английския, германския и холандския. Немският журналист Юрген Рот публикувал статия. И нещата като че се поукротили.

Разказът на Калина продължава часове. Докато тя все така лежерно и с усмивка реди факти и случки, цитира документи и закони, аз си давам сметка, че все повече ме обзема притеснение за нейната сигурност.
После я питам как й се е отразило присъждането на две отличия за една година. Казва: „Това е много важно. Не само популяризира проблемите, но и хората някак започват да се окуражават и да ни възприемат по-сериозно. Тази публичност гради и защита!“ И аз си давам сметка, че най-силната защита и най-адекватната подкрепа за Калина и нейната кауза – каузата на гражданското общество – е максималната публичност.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.