Правителство и генерали в Турция играят на канадска борба

Турски военни маршируват пред мавзолея на Кемал Ататюрк. Снимка: Кафесиясет

В канадска борба прераства състезанието между умереното ислямско правителство и армията за това кой да доминира в Турция. След нечувани досега предявени обвинения срещу 12 висши военни в опит за сваляне на правителството и след задържането на десетки техни колеги в рамките на операция „Чук“ изглежда, че премиерът Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието укрепват своята власт по отношение на така наречената дълбока държава.

Очевидно е, че „Ердоган Отмъстителя“ има амбицията да стане първият ръководител, който ще се реваншира за пролятата кръв във връзка с някогашните безмилостни гонения на политическия ислям в страната.
„Чук“ е кодовото название на военен заговор през 2003 г., разкрит неотдавна от турския печат, предвиждащ  армията да провокира горещ инцидент, сваляйки турски самолет, така че да се види, че машината е от Гърция, а в последвалото безредие да бъде свален и Ердоган.

Уникалното в тази операция е, че миналата седмица правителството задържа около 50 висши военни, действащи и от резерва, от които се иска да дадат показания. Другото уникално е, че вероятно някои от тях ще трябва да отговарят за действията си, което се прави за първи път в историята на  турската държава.

„Тигрите от Анадола“

Подозренията между националистите и политическия ислям са реалност в Турция. Националистите отхвърлят обвиненията в заговор като скалъпени, за да може правителството да се отърси от враговете си. Те сипят най-вече  обвинения срещу Партията на справедливостта и развитието за това, че е склонна тайно да налага ислямски практики в страната. На отсрещната страна стои правителството, което има абсолютно мнозинство в парламента и иска да ограничи „пашите“ във войската и да им отнеме абсолютната власт, с която разполагат, след като Кемал Ататюрк, който също бе военен, основа турската държава.

Анадола, както се нарича Централна Турция, някога е била необятна провинция, забравена от градските центрове. Тя обаче се възползва от икономическата либерализация през 80-те години и се превърна в локомотив на турската икономика. Местните предприятия станаха известни като „тигрите на Анадола“.

Тук хората винаги са били религиозни. Разликата е в това, че през последните години предприемачите от Анадола все повече се наложиха и създадоха една нова, консервативна средна класа, която в даден момент поиска думата при взимането на решенията и държи да не бъде зависима от  правителствения елит.

Тази класа представлява основният източник на гласоподаватели на Партията на справедливостта и развитието и на Ердоган, и крепи икономиката и правителството. Все пак това, че тези консервативни религиозни хора придобиха икономическа и политическа мощ тревожи много елита на режима, представен от военните и съдебните служители, защитници на светския характер на Турция, който се страхува, че ще загуби предимствата,  придобити след основаването на турската държава.

Една, две, три Турции!

Днешна Турция прилича на един пъзел от три отделни, големи парчета: кемалистите, умерените ислямисти и кюрдите. Остава открит облогът, свързан с перспективата за нормалното им съжителство. Кемалистите или защитниците на светския характер на Турция до неотдавна дърпаха всички конци в  държавата. Освен военните и съдебните чиновници, към тях принадлежи средната и висшата класа от градските центрове в Западна Турция, както и така наречената дълбока държава.

Основната разлика на умерените ислямисти от Партията на справедливостта и развитие от техните предшественици, числящи се към различни религиозни формации в миналото, е проевропейската им ориентация, подтикната от  желанието да придобият с помощта на ЕС права, от които са били лишени от кемалистката държава, като например, да носят традиционната забрадка в университетите. Тяхното съществуване е доказателство за това, че ако и Турция официално е станала светска държава преди осем десетилетия, то религията е продължила да играе значителна роля сред народните слоеве.

Видният политически анализатор от турския в. „Радикал“ Дженгиз Чандар обяснява пред гръцкия в. „Вима“ защо вярва, че масовите арести на военни ще укрепят демокрацията в  Турция. Армията в Турция е всесилна след  основаването на републиката през 20-те години. Войската има последната дума по големите въпроси на страната. Но в тези седем години, откакто е на власт сегашното правителство, Турция пое по пътя към Европейския съюз, факт, който изисква промени в законодателството, съдебната система, бюрокрацията и управлението. Същият този факт противопостави новия елит, който държи властта, и традиционния елит, чийто стълб е армията. От това произтичат и опитите за сваляне и подкопаване на правителството на Ердоган.

При турската демокрация в миналото никога не е имало случай висш военен да е бил задържан и да се разпитва от властите. Безпрецедентно е в Турция да се използва насилие, за да бъде принудена армията да се съобрази с демократичното правителство. Единственият друг избор е военен преврат. До този момент обаче дяволът не е излязъл от бутилката. Като се има предвид вътрешното равновесие и международната обстановка, военен преврат в Турция звучи невероятно. Следователно демократизацията или даже укрепването на демокрацията е най-възможният изход“, смята анализаторът от в. „Радикал“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.