В полза на народното добро

Добри Войников

Онова, що поставя в слабост една държава или един народ, онова, що заразява природните даровaния и загасява благородните чувства в сърцето на един народ, онова, що скъсява естествений възел, с когото природата свързва морално един народ, и му приготвя яма, за да го упроласти и погуби, са народоубийствените пороци, загнездени в сърцата най-паче на онзи народ, който, лишен oт моралните подкрепителни сили на високата наука и при самий негов едва заявен живот, става лесно роб на низките страсти.

Безмерното самолюбие, надменната гордост, ненаситното сребролюбие, подлото скъперничество, ненавистта към еднородний ни брат, завижданието и гоне­нието на неговото щастие, презиранието на всяко негово добро, интригуванието между еднородците ни, нетегленето на всяко общо народно дало, което не е изязло oт собствените наши ръце, заочното укорявание помежду ни; всички тия са най-върлите неприятели на един народ, незасилен в мо­ралния си живот; те са, които раждат раздор и сеят и несъгласие между еднородните му общества; те изнуряват всяка негова едва замогната народна
силица; те парализирват всяко заяве­но стремление и всяко начялно жела­ние в полза на народното му добро; с една дума, та са, които озлочестяват един народ, упропастяват го и го погубват.

… Нам ни трябва възпитание, нау­ка, просвещение, образование, единствени преимущества, които дават действително сила за живота на един на­род и които са единствените двигатели на неговото достояние и остановители на неговата самостоятелност. Противодействующите на тези морални сили са гореказаните народоубийствени страсти. При началото на нашето замoгвание в народен живот, както сме днес ний, българете, ся намирами в про­дължителна и в истото време и несъз­нателна борба на тези страсти против моралните засилвания.

Нека прочее всякой българин, който носи истинско сърдце българско и като верен потомец на Крума, бди като на стража и пази като воен нарушаването на народните ни интереси от страна на най-върлите неприятели на народа ни, на отечеството ни. Защото няма по-опасни за народа ни, за отечеството ни врази освен тези, що ся намират между нас и са готови на всяко вре­ме, на всякой час да продадат онова, що я най-свято, най-мило и най-драго за всякой чистосърдечен българин, само и само да угодят на егоистическите си страсти: за тях народ, отечест­во, свобода не съществува, за тях ня­ма на света друго нищо освен тяхната собствена личност, тяхното плътско удоволствие. Защото от подобни най-върли неприятели на народа ни ний сме изгубили славата на нашите прадеди, живота на нашата народност, самостоятелността на нашата битност!…

В. „Дунавска зора“ г. II, бр. 50, 15. ХII. 1869 г.

––––––––––––-

* Добри Попов Войников е български възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец, основоположник на българския театър, пръв български режисьор; един от учредителите на Българското книжовно дружество (дешната БАН).

Виж повече текстове от възрожденци в блога „Истинска публицистика

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.