Защо Стокхолм стана първата Зелена столица в ЕС?

Боклукчийски камион вкарва боклук в централата на парното в Стокхолм. Боклукът се използва направо за гориво, без никакви преработки. Снимка: от видеофилм за централата в Стокхолм

Рибари замятат въдици срещу парламента, хора тичат за здраве и карат ски в парковете, които са любимо място и за семейни разходки, велосипеди се разминават мирно и тихо с автобуси, движещи се с етанол: спокойният Стокхолм напълно  заслужава титлата „Зелена столица на ЕС за 2010 г.“

В действителност обаче какво е струвало на шведския град да  стане първи носител на отличието, не може да проличи от една  пощенска картичка. Онова, което впечатлило най-силно комитета,  упълномощен от Европейската комисия да присъди титлата, е „как  съумяхме да ограничим емисиите от въглероден двуокис“, обяснява  пред АФП директорът на общинска служба „Благоустройство и околна  среда“ Густав Ландал.

Стокхолм, построен сред гора на архипелаг в Балтийско море, регистрира през 2009 г. равнище на емисиите от въглероден  двуокис от 3,4 тона на жител и се стреми до 2015 г. да го сведе  до 3 тона. В останалата част на Европа емисиите от СО2 достигат  около 10 тона на жител, а тенденцията е по-скоро възходяща,  казва Ландал. За постигането на този резултат в Швеция, където екологията е национална кауза, Стокхолм насочва усилия към транспорта и отоплението – два сектора, които в ЕС съставляват 43 процента от  всички отделяни в атмосферата газове с парников ефект.

Успяхме да ограничим емисиите в транспорта, въпреки че  градът не спира да расте, отбелязва гордо Ландал. Колкото до отоплението, макар да е абсолютно необходимо най-малко пет месеца в годината, Стокхолм и тук съкрати рязко  емисиите, инвестирайки в работеща с възобновяема енергия  общинска система за централно отопление, в която са включени 75  процента от жилищата. Тази система освен това генерира собствена  електроенергия (виж тук как работи парното на града, което иска да участва в приватизацията на софийската Топлофикация).

Изглед от Стокхолм. Снимки: авторката

В град, в който зелените площи заемат 40 процента от  територията, в който 95 процента от населението разполага с  природен кът за отмора на не повече от 300 метра разстояние, общината насърчава неуморно жителите да не използват колите си.
Според статистиките от 2007 г., 19 процента от стокхолмците се движат през зимата с велосипед или пеша въпреки студа и  снега, а през лятото делът им достига 33 на сто. Много други предпочитат градския транспорт, до такава  степен, че „почти всеки месец поставяме нов рекорд по брой  пътници, пътуващи с обществения транспорт в Стокхолм и района“,  подчертава директорът на служба „Околна среда и здраве“ към  кметството Гунар Сьодерхолм.

Пътните такси, въведени през 2006 г. за артериите около градския център, са помогнали за намаляване на трафика в центъра с 20 процента, добавя той. През 2008 г. около 168 000 души са стигали всеки ден до работното си място в центъра с обществения транспорт, работещ с възобновяема енергия – регионални влакове, метро, автобус,  докато кола са ползвали 56 000 души. При все това някои все още смятат, че титлата „Зелена столица на ЕС за 2010 г.“ може би не е напълно заслужена. Сред тях е и президентът на стокхолмския клон на шведското  Дружество за опазване на природата Мортен Валберг, обявил се  против правителствения проект за строеж на 21-километрова автомагистрала от северното до южното предградие на столицата, избягвайки центъра, работите по която трябва да започнат през  2012 г. Според него „проектът противоречи на това, което се опитват  да правят в останалата част на света. Много странно е, че  Стокхолм го подкрепя“. Отговорът на общината е, че в зелената столица, както и във  всеки друг град, „транспортът е най-трудно решимият проблем“. И  понеже „хората държат на мобилността, наша главна задача е да  намерим начини за ограничаване на свързаните с транспорта  емисии“, казва Ландал.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.