Турция се съпротивлява отчаяно за арменския геноцид

Избиване на арменци от турците. Илюстрация от френския „Льо пти журнал“ от 2 май 1909 г.

Масовите убийства и депортирането на арменци между 1915 и 1917 година в Османската империя, предизвикват смъртта на 1,5 милиона души, според арменците, и между 250 и 500 хиляди, според Турция, която отхвърля понятието „геноцид“, признато от Париж, Отава и Европейския парламент. Сблъсъците на арменците с турците са започнали в края на деветнайсти век, предизвиквайки смъртта на 200 хиляди души между 1984 и 1909 година, според арменски източници, пише Франс прес.

През октомври 1914 година Османската империя влиза в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария. На 24 април 1915 година са арестувани хиляди арменци, заподозрени в национализъм и враждебни действия срещу централното правителство. На 26 май специален закон разрешава депортациите по „причини, свързани с националната сигурност“. Арменското население в Анадола, наречено „вътрешен враг“, е принудено да се изсели към пустините на Месопотамия. Много арменци са избити по пътя или в лагери.

Османската империя се разпада през 1920 година, две години след създаването на независима арменска държава през май 1918 година. Турция признава сега само, че са били извършени масови убийства и че много арменци са починали по време на депортирането. Но това, според турската теза, е станало при репресиите срещу население, виновно в сътрудничество с руския враг по време на Първата световна война. Турция твърди също, че десетки хиляди турци са били избити от арменците.

Арменският геноцид бе признат на 18 юни 1987 година от Европейския парламент. Франция стана през 2001 година първата голяма европейска страна, направила същото, като прие закон, с който „признава публично арменския геноцид през 1915 година“ без да посочва конкретно турците като отговорни за него. Днес около 3,2 милиона арменци живеят в Армения, а арменската диаспора наброява над 4 милиона души, които живеят основно в Русия, в Близкия изток, в Канада, САЩ и Франция.

Турция тази седмица се чувства по-застрашена от няколко американски депутати отколкото от съседите си, от предполагаемите планове за преврат и даже от кюрдските бунтовници, съобщава Асошиейтед прес. Турските политици се опасяват, че ако комисия в американския Конгрес признае убийствата на арменци от османците през Първата световна война за геноцид, това не само ще навреди на отношенията с дългогодишния й съюзник САЩ, но и ще повлияе на американските усилия да помогнат на Турция да сложи край на едновековна враждебност с главния си враг Армения. Преди вота в комисията по външни работи на Камарата на представителите в американския Конгрес Турция направи недвусмислени предупреждения, с които призова Конгреса да „действа отговорно“, а нейни депутати лобираха във Вашингтон срещу нова резолюция по парливия въпрос.

Този път обаче американската администрация не е на тяхна страна. Предишни администрации на САЩ избегнаха подобни резолюции, придумвайки обществеността в името на националните инетерси в областта на сигурността на САЩ и чрез задкулисно лобиране. Досега обаче администрацията на Обама не е заемала обществена позиция по въпроса, а като кандидат за поста президентът Барак Обама заяви, че смята убийствата за геноцид. Положителен вот ще даде възможност резолюцията да бъде разгледана от Камарата на представителите. Нейният председател Нанси Пелоси заяви, че ще изчака, за да види резултата от комисията, преди да реши дали да постави на гласуване въпроса.

На карта са поставени приятелските отношения на САЩ с Турция, единствената мюсюлманска страна член, която е ключов маршрут за доставки, предназначени за американските военни в Ирак. Турция също така е символично важен член на оглавяваните от САЩ сили в Афганистан, въпреки че турските сили само патрулират в афганистанската столица, а не участват в бойни действия срещу талибаните, опасявайки се от реакция на мюсюлманите.

Арменско-американски групи от десетилетия се опитват да направят така, че американският Конгрес да признае убийствата за геноцид. Историците изчисляват, че около 1,5 милиона арменци са били убити от османците в периода на Първата световна война – събитие, разглеждано широко от учените като първия геноцид на 20 в. Турция отхвърля тезата, че убийствата представляват геноцид, заявявайки, че броят на убитите е раздут и че те всъщност са жертви на гражданска война и размирици.

„Един символичен въпрос може да струва сътрудничеството между Турция и Съединените щати,“ каза Илтер Туран, преподавател по политология в истанбулския университет Билги. През 2007 г., когато комисията на въоръжените сили в Камарата на представителите на Конгреса прие такава резолюция, Турция светкавично изтегли посланика си, а американските представители се безпокоят, че турците може да спрат американския достъп до турска въздушна база, ключова за операциите в Ирак. След интензивно лобиране от страна на високопоставени представители на администрацията на Буш резолюцията в крайна сметка не беше разгледана от цялата Камара на представителите.

Турските лидери сега предупреждават също, че един положителен вот ще заплаши и историческо споразумение с Армения, подписано през октомври под покровителството на американския държавен секретар Хилари Клинтън. Споразумението предвижда установяване на дипломатически отношения между двата съседа и отваряне на общата им граница.

„Турско-американските отношения изживяват най-успешния си период в историята,“ заяви във вторник турският премиер. „Надявам се, че няма да бъдат повлияни негативно от подобни инициативи“. „Запазвам доверие в ръководството и здравия разум на президента Обама, който следи тясно усилията за нормализиране на отношенията с Армения,“ добави Ердоган. Не е ясно дали еврейското лоби, което изигра важна роля, протягайки ръка, за да бъдат спрени минали резолюции, и този път ще се притече на помощ на Турция. Ердоган разгневи много евреи, когато обвини Израел в „нехуманно“ отношение към палестинците.

Междувременно френската застрахователна компания „Акса“ започна да изплаща обезщетения на потомци на загинали по време на т.нар. арменски геноцид в Османската империя през периода 1915 – 1917 г., предаде Франс прес. „Акса“ пое ангажимента да изплати близо 17,5 милиона долара на наследниците на убитите арменци, а при липса на такива – на благотворителни организации.

През периода между 2005 и 2007 г. в компанията са постъпили близо 14 000 иска за обезщетения от страна на потомци на арменци, които са имали застраховки „Живот“ в няколко застрахователни компании в Османската империя, които впоследствие са били купени от „Акса“. Компанията е одобрила близо 1000 иска. Потомците, които ще получат средно по около 8000 долара, днес са граждани на Армения, САЩ или Франция.

„Акса“ е втората застрахователна компания в света, които изплаща подобен тип обезщетения след Ню Йорк Лайф, която през 2005 г. пое ангажимента да изплати 20 милиона долара. През 2006 г. потомците на жертви на арменския геноцид внесоха колективна жалба в съд в Лос Анжелис срещу Дойче банк и Дрезднер банк по обвинение, че двете банки са задържали или са прехвърлили на турската държава милиони долари, депозирани от техните предци, убити по време на масовите кланета на арменци през 1915 – 1917 г.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.