Ирак пред избори – какво искат САЩ, Иран и съседите?

 Алистър Лиън

Някои външни сили, особено Иран и неговият враг САЩ, са заложили много на иракските избори в неделя и на сложните, може би стигащи до насилие политически спорове, до които може да се стигне след изборите. Тъй като американските войски трябва да се изтеглят до края на 2011 г., Иран изглежда има добра възможност разшири влиянието си, което придоби в Ирак от нахлуването през 2003 г. насам – нахлуване, от което, може да се каже, Иран спечели най-много.

Но Техеран ще трябва да се справи с мощното насрещно течение на иракския национализъм, което усложнява постигането на неговата цел – в Багдад да има приятелски настроено, ръководено от шиити и за предпочитане враждебно към САЩ правителство. Президентът Барак Обама напротив се надява, че изборите ще доведат до по-светско правителство с широка основа, което ще може да поддържа Ирак достатъчно стабилен, така че изтеглянето на американските войски да мине гладко.

Саудитска Арабия, Турция и Сирия също преследват свои, противоречащи си интереси в съседен Ирак, чиито етнически, религиозни и политически борби го правят уязвим за външна намеса. „Държавата е толкова слаба, нейният суверенитет е толкова нестабилен, а политическата й класа е толкова разединена, че почти си проси чужда намеса“, казва Международната кризисна група (МКГ). „Влиянието на Иран е осезаемо, усеща се и в страната, и в политическия елит, дори в двете верски общности“.

В доклад на МКГ, подготвен в навечерието на изборите, се казва, че Техеран е използвал „меката сила“ на дипломацията, търговията, газовите сделки, помощта за възстановяване и религиозните дарения далеч по-резултатно от арабските страни, които също се опитват да си осигурят парче от баницата. Всички съседни страни имат интерес от териториално цял, стабилен Ирак. Имат причини да се страхуват от всеки вътрешен взрив, който то би могъл да ги всмуче и да не им остави друг избор освен пряка намеса, от която да пламне регионален конфликт. Но те не искат Ирак да е толкова силен, че да ги заплашва.

Иракчаните охотно вярват на твърденията, че една или друга страна подкрепя иракски партии, финансира въоръжени банди, праща бойци през границата или дори организира бомбени атентати. Когато през януари контролирана от шиитите комисия не допусна около 500 кандидати да се кандидатират за участие в парламентарните избори на 7-и март и заради предполагаеми връзки със забранената партия БААС на Саддам Хюсеин, американски служители и някои иракчани обвиниха Иран, че стои зад това.

Двама водещи сунитски политици бяха сред потърпевшите – това влоши изгледите за помирение между общностите и предизвика опасения, че изборите може да бъдат дискредитирани в очите на сунитското малцинство в Ирак, което бойкотира изборите през 2005 г. Министър-председателят Нури ал Малики и други шиитски водачи подкрепиха забраната, говорейки за неуточнени баасистки заговори.

Няколко от недопуснатите кандидати обжалваха успешно и сунитите не смятат да бойкотират гласуването, но случката криеше риск от съживяване на напрежението между шиити и сунити, което Малики се беше опитал да уталожи. „Това беше ирански опит да се постави Малики в неудобно положение“, казва работещият в Бейрут иракски социолог Фалех Абдул-Джабар.

Ахмед Чалаби, който председателства Комисията за търсене на отговорност и правосъдие, отрече в скорошно интервю за Ройтерс, че забраната била приета по внушение на Иран или че е била насочена против сунитите. „Лесно е да се каже, че е подготвена в Техеран, но имат ли те рецептата? Защо да не е вярно, че завръщането на баасистите е подготвено във Вашингтон? Лесно е да се каже и това.“ Чалаби, едно време любимец на Щатите, а сега благосклонен към Иран, призна, че чуждестранни сили се бъркат, но заяви, че от иракчаните зависи да си изградят силни институции, за да предотвратят това.

Иракските подозрения за чуждестранна намеса бяха подхранени и когато бившият министър-председател Ияд Алауи, шиит, който оглавява светска изборна листа, включваща влиятелни сунитски политици, замина преди десетина дни за Риад и се срещна с краля на Саудитска Арабия Абдула и шефа на разузнаването. Някои саудитски духовници подкрепиха сунитското въстание в Ирак, а богати саудитци са подозирани във финансиране на бунтовници. Крал Абдула отказва да се срещне с Малики или да открие саудитско посолство в Багдад.

Алауи отхвърли критиките на „болните мозъци“, които искали да откъснат Ирак от неговите арабски съседи и отрече пътуването му да е било свързано с изборите. Саудитска Арабия, която смята себе си за бастион на сунитския ислям, е притеснена от нарастващото иранско влияние и следвоенното господство на лишеното преди от власт шиитско мнозинство в Ирак.

Но Мустафа Алани, базиран в Дубай иракски анализатор, запознат със саудитския начин на мислене, казва, че Риад е избягвал да се намесва в Ирак. „Ирак е точно на две крачки, но те не подкрепиха сунитите там, макар че бяха под огромен натиск да го направят. Саудитците се обосноваваха, че не можели да се намесват, защото това единствено би създало още проблеми без никаква полза“, казва той. Турция и Сирия също са се отдръпнали на по-заден план.

Чувствителността на Турция към кюрдските националистически стремежи и нейната подкрепа за туркменското малцинство в управлявания от кюрди Северен Ирак не й попречиха да развива там процъфтяващ бизнес. Но тъй като на карта са заложени доставките на нефт и газ, Анкара не иска да отблъсне централното правителство в Багдад. И макар че с удоволствие се ангажира с Иран, Турция е нащрек и за ядрената дейност на Техеран.

Сирия споделя турските и иранските опасения за кюрдите, подчертавайки „арабската идентичност“ на Ирак. Тя отрича американските и иракските обвинения, че позволява на бунтовници да пресичат територията й и да влизат в Ирак. Чертаейки отношенията си с Ирак, Дамаск трябва да уравновеси отколешния си съюз с Иран, колебливото си сближаване с Вашингтон, връзките си с различни иракски групи и собственото си предпочитание за светско, националистически настроено арабско ръководство в Багдад.

„Сирия не може да допусне Ирак да е бурен и хаотичен“, казва Сами Мубайед, редактор на сирийското англоезично списание „Форуард“. „Не е в интерес на Сирия въоръжени мъже да бродят по улиците на Багдад, проповядвайки радикална форма на политически ислям.“ Той казва, че Дамаск е поощрявал помирението в Ирак и е насърчавал сунитите да се включат в политическия процес. Какъвто и да е резултатът от изборите, стабилността може и да се изплъзне на Ирак, освен ако неговите политици не съумеят да сключат принципни споразумения за разпределението на власт, територия и ресурси, смята Йост Хилтерман, програмният заместник-директор на МКГ за Средния Изток и Северна Африка.

След като Съединените щати създадоха нова действителност в Ирак, те следва да помогнат на иракчаните да оформят тези споразумения, за да направят възможно истинско етническо и религиозно помирение, дори и това да означава забавяне на изтеглянето на войските им. „Иронията е в това, че администрацията на Буш беше готова да остане вечно (в Ирак), но правеше всичко погрешно“, каза той за Ройтерс. „Анализът на администрацията на Обама е доста добър. Те знаят кое не е наред и как да го оправят, но никак не искат да остават. И в двата случая иракчаните остават в неизгодна позиция.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.