Дмитрий Медведев на кръстопът

Иван Преображенски

Дмитрий Медведев. Снимка: лайвжурнал

Изминаха две години, откакто Дмитрий Медведев бе избран за президент на Руската федерация. С други думи, днешният държавен глава е отработил на поста точно половината от законния си мандат. Според голяма част от аналитиците, руските лидери по традиция използват втората част от четиригодишното засега президентство (което ще продължава 6 години от 2012 г.), за да се подготвят за следващите избори, независимо дали ще се кандидатират и те самите. Значи е време вече да направим равносметка на „съдържателната“ част от управлението на Медведев.

Навръх втората годишнина от избирането си на президентския пост – на 2 март, Медведев бе на посещение във Франция и на среща с местни бизнесмени призна, че денят не е обикновен за него. „Честно казано, бях забравил за това: преди две години у нас имаше избори и вече от две години съм в ново качество“, „припомни си“ президентът.

Политическите експерти обаче бяха посветили на тази дата сериозни аналитични статии, тъй че за разлика от Дмитрий Медведев едва ли биха могли да забравят за нея. Та нали днешният руски лидер е прекосил „екватора“ на своето президентство и както повеляват морските традиции, трябва да бъде подложен на принудително къпане. В случая с Дмитрий Медведев това може да е и „студен душ“.

Независимо от доста силните изявления, правени от Дмитрий Медведев през изтеклите две години, а също и от многото реформи, които започна било на думи, било на практика, руският държавен глава всъщност няма с какво да се похвали. Повечето му успехи са по-скоро външнополитически. Дори победата във войната с Грузия и това, че Русия призна Южна Осетия и Абхазия – ако сметнем за успехи тези общо взето наложителни действия – все пак засягат най-вече външната политика.

Колкото до вътрешната политика обаче, списъкът с победи през управлението на Медведев излиза доста кратък. Заслужават внимание например усилията на новия президент за обновяване на губернаторския корпус, реформата на вътрешното министерство и борбата срещу корупцията, смята президентът на Института за национална стратегия Михаил Ремизов. И всички тези стъпки според него са принципно различни от представите на държавното ръководство преди идването на Медведев за евентуални промени в страната.

„Дмитрий Медведев изповядва принципа за директна кадрова отговорност на висшите длъжностни лица за резултатите от професионалната им дейност. Тоест големите чиновници трябва да носят отговорност за провалите в подведомствените им сфери. Това е явна стъпка напред. Президентът отправи ясен сигнал: лоялността и включването в някакви съвместни схеми и проекти не са достатъчно условие, за да оцелее един голям чиновник на своя пост“, убеден е Ремизов. Други експерти предлагат на публиката горе-долу същия списък, макар да тълкуват с различни малки вариации естеството на тези политически явления.

Публичните политици от опозицията, дори умерените, обаче са още по-строги от експертите в своите оценки. Лидерът на депутатите от „Единна Русия“ в Държавната дума Николай Левичев например отбеляза във връзка с годишнината, че „Дмитрий Медведев се опитва да движи страната във вярната посока“, но „темповете на това движение според мен биха могли да са по-високи“. Наистина той прави уговорката, че президентът „все още има достатъчно време, за да постигне осъществяването на всички поставени задачи“.

Това обаче звучи твърде оптимистично, защото кръгът от проблеми за решаване на практика е безграничен. Дори ако оставим настрана реформите, започнати по-рано – те трябва да бъдат приключени, а за целта често се налага първо да се избистрят нещата. Ето как например описва ситуацията депутатът от Държавната дума Сергей Марков. „Щатен“ политолог на „Единна Русия“, той за разлика от опозиционерите не е склонен да изпада в излишен песимизъм.

Според него, „през следващите две години Медведев предстои да реши няколко крайно трудни задачи: да осигури прехода от верни думи към верни действия в процеса на модернизацията, да реформира вътрешното министерство, подлагано в момента на извънредно строга критика“. Освен това, ще се наложи държавният глава „да осигури реформи в институциите на развитието, най-важни сред които са образованието и науката“ и накрая най-невероятното – „да постигне социален мир в страната, където днес разликата в доходите е огромна“.

Проблеми, които е просто невъзможно да бъдат решени, доколкото вече е време Дмитрий Медведев, следвайки руската традиция, да се позамисли за втори мандат и да започне подготовка за изборите през 2011-2012 г. Явно няма голям избор, тъй като в крайна сметка вариантите са само три.

Първият е да отложи решаването на системните проблеми в Русия до изборната победа през 2012 г. (няма значение дали ще спечели самият той или Владимир Путин). С надеждата, че шестгодишният мандат ще му гарантира повече време за справяне с проблемите – цели три години, може би дори четири. Втората възможност е да плюе на изборите и да решава проблемите по реда, в който се появяват. И да остане в историята на Русия като един от най-дейните президенти. Колкото до изборите, изцяло да прехвърли тая грижа на Владимир Путин и партията „Единна Русия“. Ако те склонят, естествено.

Има и трети път, който е най-трудният. Дмитрий Медведев ще има смисъл да поеме по него, ако противно на „приятелските съвети“ реши да участва в изборите през 2012 г., съответно да стане конкурент тъкмо на Владимир Путин. Тогава ще е логично да действа по проблемите, та да вижда народът, че властта се грижи за него, но да приключва само онези от тях, които ще вдигнат рейтинга на днешния стопанин на Кремъл. Кой път ще избере действащият държавен глава на Русия? Това със сигурност ще стане ясно още до края на годината. Остава само да изчакаме.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.