ГМО продължават да проникват – през бедните страни

Преди десет години, когато европейски активисти започнаха да алармират за това колко е опасно да си играем с природата, бъдещето на генномодифицираните култури изглеждаше несигурно. Технологията бе възприета от фермери в богатия свят извън Европа, а бедните страни изглежда изоставаха. Въпреки това според публикуван на 23 февруари доклад на Международната служба за агробиотехнологични приложения, организация с идеална цел, която наблюдава използването на генномодифицирани култури, секторът процъфтява, особено в развиващия се свят, където бедни и непродуктивни фермери могат най-много да спечелят от този напредък.

Въпреки спада на цените на храните и глобалната икономическа криза миналата година, използването на генномодифицирана технология се е увеличило с около 7 процента, според МСПАП. Над три четвърти от соята, която се отглежда в света сега, е генномодифицирана, както и половината от памука и над четвърт от царевицата. От съществено значение е, че на развиващи се страни сега се пада близо половината от 134-те млн. хектара трансгенетични култури в света, като Бразилия, Аржентина, Индия и Китай са начело в списъка. От 14-те милиона фермери, които сега се възползват от технологията, може би 90 на сто живеят в бедни страни.

В повечето случаи обаче тази тенденция не е подтиквана от настоятелни западни мултинационални компании, а от вътрешен политически натиск да се увеличи производителността в селското стопанство и от вътрешните разработки, поощрени от това. Решителното издигане на Бразилия до второто място в света (след САЩ) се дължи до голяма степен на правителствените инвестиции в местни изследователски центрове като „Ембрапа“, която през февруари получи одобрение за отглеждане на устойчива на хербициди соя, разработена на местно ниво в партньорство с БАСФ, голямата германска химическа компания.

Най-големият потенциал за растеж вероятно има Китай. През ноември правителството даде благословията си за генномодифицирани варианти на ориз и царевица. И двата вида са разработени от местни изследователи, без финансиране или друга помощ от западни фирми. Тъй като оризът е най-важната култура в света, а царевицата е основният вид фураж, тези решения може да имат голямо въздействие. Клайв Джеймс от МСПАП изчислява, че само генномодифицираният ориз може да донесе ползи (под формата на по-голяма реколта, по-голяма производителност, спестявания от пестициди и торове и т.н.) в размер на 4 милиарда долара годишно за 100-те милиона домакинства, отглеждащи ориз в Китай.

Африканските лидери се колебаят дали да приемат генномодифицирани култури. Но това се променя, твърди Калестъс Джума от Харвардския университет. Република Южна Африка, Египет и Буркина Фасо поощряват използването на технологията. Китай също започва да използва трансфера на технологии „Юг-Юг“ в Африка и на други места, казва той.

Променят се мненията и в западния агробизнес, част от който смяташе бедните фермери просто за „зърнени пирати“. Тъй като развиващите се страни разработват собствени генномодифицирани култури, тези фирми сега търсят държавно-частни партньорства или съвместни начинания с местни фирми и смекчават позициите си. „Монсанто“, упорит пионер на трансгенетични култури, подарява например устойчивата си на суша технологията на коалиция, наречена „Водоспестяваща царевица за Африка“.

В Европа обаче опозицията срещу генномодифицираните храни изглежда както винаги силна, въпреки засилващото се остро несъгласие на учените. Европейският клон на Грийнпийс продължава да заклеймява технологията и се радва на спада с над една десета на отглеждането на генномодифицирани култури в Европа миналата година. Сър Дейвид Кинг, бивш научен съветник на британското правителство, твърди, че неоправданото очерняне на генномодифицираните култури води до ненужна смърт. Той смята, че с отлагане на въвеждането на устойчив на наводнения генномодифициран ориз, например, много хора в бедните страни са били осъдени на смърт.

Индия също бе въвлечена напоследък в спора за франкенщайнхраната. В средата на февруари правителството издаде мораториум върху разработването на генномодифициран патладжан (бринджал, както е известен сред местното население), въпреки решение от миналата година на официален научен консултативен орган в полза на технологията. Решението на правителството бе още по-озадачаващо предвид успеха на Индия с генномодифицирания памук, който помогна на страната да се превърне от вносител на памук в най-големия износител в света.

Ако попитате Робърт Фрейли, главен технолог в „Монсанто“, какво мисли за китайската и индийска генномодифицирана технология, той сърдечно ще я подкрепи: „Надявам се да я лицензираме в бъдеще“. Това, разбира се, зависи от правителствата, които първо трябва да я одобрят.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.