СофияПловдивВарнаБургасРусе

Преврат или последна игра за душата на Турция

Сонер Чагаптай

Всички залози вече са направени в Турция. Управляващите ислямисти се изправят срещу светските съдилища и армията в последната игра за душата на Турция. На карта е заложено бъдещето на страната. Дали Турция ще се приближи повече до либералните демокрации или ще се отдалечи от тях?

Турската политика винаги е била разкъсвана от напрежения, още откакто беше основана като светска държава от Мустафа Кемал Ататюрк. Последните две седмици обаче са необичайно напрегнати дори и по турските стандарти. Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и нейните съюзници от религиозното движение на Фетхуллах Гюлен, известни като „гюленисти“, възложиха на благосклонни полицейски агенти задачата да подслушват и арестуват висши военнослужещи по подозрения в подготвян преврат. Нещо повече, прокурори гюленисти арестуваха свои колеги, поддръжници на строгия светски режим, разследващи канали за набиране на средства за движението „Гюлен“ и връзките му с терористи в Чечения и Хамас. Въпросът е дали армията и съдебната система – стълбовете на светската система на Ататюрк, ще отвърнат на удара или ще намерят мирен начин да се измъкнат.

От момента, в който ПСР се изкачи на власт през 2002 г., Турция е свидетел на не много напрегнат конфликт между умерено ислямската партия и светските институции, начело на които са съдилищата и армията. Конфликтът обаче стана по-интензивен напоследък, след като ПСР се сближи с алчното за власт движение „Гюлен“, което се опитва да проникне в светските институции и да ги разруши. Миналата седмица полицаи, които почти сигурно са свързани с движението „Гюлен“, арестуваха 49 военни офицери, включително адмирали на активна служба и бивши командващи на ВМС и ВВС, и ги обвиниха, че са автори на съставен от 5000 страници меморандум, съдържащ планове на турската армия да взриви бомби в исторически джамии в Истанбул и да свали свои собствени самолети, за да оправдае един преврат. Абсурдът на обвинението не убягна на никого. Защо превратаджиите да създават масивна улика на хартия, разкривайки собствения си заговор? „Ако турската армия планираше преврат, те нямаше да напишат меморандум на 5000 страници за него“, ми каза бивш американски посланик в Турция. И все пак Турция се тресе от слуховете и опроверженията за преврат.

Треската около превратите започна само три дни, след като ислямистки вестник публикува подслушан разговор на началника на Генералния щаб, който заявява, че в армията са проникнали външни елементи. Въпреки че съгласно турските закони подслушването и публикуването на такива записи е нелегално без съдебна заповед, прокуратурата не предприе действия за разследване, което предположи безмълвно одобрение за възможна атака срещу военните. Силата зад тази кампания е движението „Гюлен“, което има влияние върху полицията и вътрешното разузнаване. Гюленистите не се похвалиха с това подслушване, но през последните години, когато е изтичала информация за случаи на подслушване на армията, тя винаги се е появявала първо в симпатизиращите на „Гюлен“ медии.

Тази кампания може да се окаже последната битка за контрола над Турция. През 90-те години на миналия век, армията се прочисти от ислямистите и гюленистите в редиците си, което принуди основателя на движението да се премести в Съединените щати, където живее и днес. Но с настъпването на новото хилядолетие гюленистите се завръщат застрашително, настанявайки се отново в бюрокрацията и създавайки пиар структури на Запад.

През 2002 г. те застанаха с влиянието си зад ПСР при историческите избори, изкачили ислямистите на власт, а в замяна ПСР назначи гюленисти на важни позиции в правосъдието и полицията. Днес „Гюлен“ контролира ключови постове в правителството, няколко мозъчни тръста, банки, неправителствени организации, бизнес лоби групи и медии – всяка светска институция с изключение на армията. Сега движението „Гюлен“ притиска турската армия да се съгласи с поставяните от него условия: „Престанете да гоните нашите хора и ще се съгласим на примирие“.

Един от възможните изходи е деморализираната турска армия просто да се огъне, съгласявайки се да не прогонва ислямистите и така постепенно да изгуби светската си идентичност. Друг също така вероятен вариант е армията да отговори на провокациите на гюленистите, пази Боже, с военния преврат, който е обвинявана, че подготвя. Това ще унищожи реномето на армията като защитник на демокрацията и ще допринесе значително за популярността на ПСР, която напоследък й се изплъзва заради значителната безработица и провалените усилия за усмиряване на терористите от Кюрдската работническа партия (ПКК). Турските гласоподаватели ще се втурнат към беззащитните пораженци.

Съдилищата също са изправени пред подобна дилема. Когато Ататюрк основа Турция като република от европейски тип, той създаде правосъдие от светски тип, което да защитава системата. През 2008 г. започна съдебен процес за закриване на ПСР на основание, че е станала средище на антисветска дейност, следвайки политика, имаща за цел да осигури власт на религията над образованието, правителството и политиката. Този процес, който завърши с неуспех, само допринесе за увеличаване на популярността на ПСР и оттогава партията стана особено авторитарна, отхвърляйки принципа за взаимозависимост и взаимоограничение на властите (checks and balances) и налагайки данъци и съдебни процеси срещу собствениците на светски и либерални медии. Днес, както и през 2008 г., всяко усилие на съда да закрие избраната от народа управляваща партия е вероятно отново да има обратен резултат и да я направи още по-популярна.

Единственият начин да бъдат избегнати тези възможни развития е чрез нови избори, които ще внесат свеж въздух в демокрацията на Турция и дори биха могли да са от полза за всички страни. Въпреки че ПСР може и да не спечели така убедително със солидното мнозинство като преди, партията продължава да жъне облаги от твърденията за преврат. ПСР също така би могла да опровергае многото си критици, които твърдят, че тя не вярва в демокрацията, като демонстрира своята отдаденост на демокрацията и свика предсрочни избори. Допълнителното ескалиране на конфликта може да доведе до катастрофа за всички, и дори да накара армията, пази Боже, да прибърза с военна намеса и да сложи край на ПСР. Редовните парламентарни избори следва да се произведат през 2011 г. За да се излезе от политическата безизходица, турците трябва да се произнесат за съдбата на страната си на избори сега. Утре може да е прекалено късно.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.