Висенето на Попа се премести във Фейсбук или как си пиша с Кевин Спейси

Фланелка с надпис „Фейсбук – Добави ме като приятел“. Снимка: реклама на фланелки

Социални мрежи. Виртуални приятелства. Онлайн живот.
Самата идея за това не е ли извратена?
Не, за сина ми не е.
За мен, не е ли в повече?
Идеята да си налееш питието и да седнеш пред машинка, която ще те заведе при приятелите ти…

Ако някой преди 10 години ми беше казал, че това е бъдещето ни, щях да настръхна. Оказахме се обречени на самота. Реалният човешки контакт излезе от употреба. Кой, по дяволите, вече има време за разточителни вечери на чашка и приятен лаф с приятели в петък? А за някогашното висене на Попа? За среща с колеги в сряда и с роднини в неделя? За любими в събота и за делови връзки в четвъртък? За пазар, спорт, култура, остава вторник! Колко често се виждаш с тези, с които ти се иска?
Сега, неусетно за самите себе си, сме изправени пред избора да сме или да не сме в някоя социална мрежа.
Така или иначе те са тук, в нашия ден – фейсбук, туитър, линкедин, майспейс и още и още. Пробвала съм всичките.

Какво им е хубавото и какво им е лошото?
Работата е в това, че всичко може да е много хубаво или много лошо. Въпрос само на личен вкус и избор. Кой ще ви населява пространството си е ваша работа. Като всяко от приятелствата и познанствата. С един ти е гот, с друг не толкова, трети едва го дишаш. Имаш всяка възможност да си пресяваш връзките нон стоп. Ако си напускал на приятелите приятелите на техните приятели, и те се размазват да постват музика от която искаш да се гръмнеш – отфрендяш – unfriend (превеждат го “разприятелявам”). Мрежите си имат свой български език, поствам френдвам, отфрендвам, ивентвам и т. н.
Например вчера прочетох следния коментар – Знаех си,че ти първа ще го лайкнеш!!! Аз например разкарвам – хайдвам – всяка ферма, мафия, покер и прочие игри и забави. Махам и подаръци, мечета,  розички, целувки и още безкрайна редица от тийнейджърски или старомомински розови облачета. Както и бири, ракии, шампанско и други напитки, които искам да консумирам в реалния им вид. Мразя хороскопи, късмети, каръци и прочие. И това си е мое право. На някой приятели им прощавам когато се изтърват понякога да ме юркат и аз да ги целуна, не че не искам, ама мамка му… Но, обикновено, ги подминавам като катаджия жигули. Интерсни са ми други неща. Хората. Тези които ме изненадват. Провокират. Или ядосват, ама умно. Тези с вкус. Или изобщо без вкус. Различно.

Казват, че всички в тия мрежи сме ексхибиционисти, нарциси, влюбени в себе си. Че си правим пиар, самореклама, показваме себе си в страхотна светлина, къщите си, екскурзиите си, децата си, колите си или снимките на които сме прекрасни и млади. Е, и? Аз съм артистка и както казваше Мавро – харесва ми да ме харесват! (Има ли такива на които това не им харесва?).

Илюстрация: Гади Шами, блог

Като си в социална среда – срещнеш някой на улицата или отидеш на рожден ден или на прием, на театър – как искаш да изглеждаш – като след махмурлук сутрин ли? И какво разказваш на комшиите – какъв си неудачник и позор за рода си? Не. Искаш да изглеждаш готин. Както ти си го разбираш това готин. Който не ти се кефи, и без това не ти е в кръга. И ти не си в неговия.

А, ако искаш на някого да му поплачеш на врата, има място за лично писмо. Има вариант и пред всички да се разголиш, да страдаш, да си гневен, колкото ти душа иска. Пак въпрос на избор.

Има и една категория страници които не разбирам чисто професионално. Не може да си дружа с Кевин Спейси и да съм фен на Камен Донев? Камен го познавам лично и от близо. Но няма как да съм му дружка, щото той има само фен страница. Кевин Спейси не познавам лично, но пък съм му дружка. Нещо повече пишем си. Не преувеличавам, руга мен и останалите, които не вярвахме, че той пише сам страницата си.

С две думи, аз нямам проблеми с мрежите за социални контакти. Те ми дават достатъчно свобода да избирам кога с кого и за какво ще си прекарам времето пред лаптопа. Те ми дават знание и идеи за как и накъде върви светът. Къде съм аз в него и къде са моите приятели, моя народ. Те ми дават чувството за общност. Тази среда ме зарежда с всички възможни чувства – от възторг и гордост, до срам и гняв.
Фейсбук – мястото, където не съм сама.

Фланелка с надпис „Фейсбукнах твоята мама“. Снимка: Реклама на фланелки

За мен това е ритуал – рано сутрин с кафето, или късно вечер с нещо друго – кефа да се отпусна, да се забавлявам, да се взирам в лицата на стари и нови приятели, на роднини, колеги, ученици и съученици, да търся новини, спомени, идеи, да чета хвалби, смешки, призиви, заяждания. За мен това е удоволствие.
За това и не разбирам, как тия между 20 и 30 години го правят тичешком на телефона си.
Но на на 15, на 20 или на 60 години, в София или Мадагаскар, ние сме заедно – в една или в няколко социални мрежи. От цялата планета. Броят ни е почти милиарден. И няма мърдане.
Повече от очевидно е, че висенето на Попа се пренесе тук.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.