Холандия след местни и преди парламентарни избори: А сега накъде?

БТА

Местните избори в Холандия на 3 март показаха намаляваща избирателна активност, раздробен електорат, спад за двете водещи партии в доскорошната управляваща коалиция – Християндемократическия призив и Партията на труда, лидерски битки в загубилите партии, възвръщане на популярността на либералните формации, стабилната сила на местните партии, които и сега бяха големият победител с най-много спечелени съветнически места, и нарастващо влияние на крайнодесния Херт Вилдерс. Трите месеца до предсрочните избори на 9 юни са и много, и малко време за обръщане на тенденциите.

На местните избори антиислямската и антиимигранската Партия на свободата на Вилдерс участва само в два града – Алмере и Хага, но първото и второ място, което зае там, доказват, че е сила, с която в Холандия ще трябва все повече да се съобразяват. Проучване на телевизия NOS в нощта на изборите показа, че на парламентарните избори партията на Вилдерс би била трета сила с 24 депутати в 150-местния парламент. Сега тя има девет депутати. Християндемократитете на премиера Ян Петер Балкененди биха получили 29 места, а Партията на труда, която в края на февруари напусна управляващата коалиция заради несъгласие за оставане на холандския контингент в Афганистан, може да разчита на 27 места. Опозиционната социалистическа партия, която претърпя сериозна загуба на местните избори, може да остане с 11 места, което е повече от два пъти по-малко от сегашното й парламентарно присъствие. Либералните формации Демократи 66 и Народната партия за свобода и демокрация се представиха добре на местните избори и ще се мъчат да затвърдят постигнатото и на парламентарните. Подобни са амбициите и на зелените.

Холандия традиционно е управлявана от коалиция на две или три партии. Анализатори сочат, че ако се стигне до трипартийно управление, една от възможностите е коалиция между Християндемократическия апел на Балкененде, Народната партия за свобода и демокрация и партията на Вилдерс. Така един краен екстремист може да влезе в управлението на страна, прочута със своята толерантност. Друга възможност е съживяването на коалицията на Демократи 66, Партията на труда и Народната партия за свобода и демокрация, която бе на власт в Холандия между 1994 и 2002 и е известна като тъмночервената коалиция заради смесването на социалистическото червено с либералното синьо. Но дори към възродения й вариант от 2010 да се прибави Зелената партия, твърде възможно е тази коалиция да не събере нужните за управляващо мнозинство 76 депутати.

А ако гласовете на избирателите продължават да се раздробяват, решението на коалиционното уравнение става още по-трудно. Коалиция между християндемократите на Балкененде и Партията на труда на доскорошния вицепремиер и финансов министър Ваутер Бос изглежда невъзможна след разпада на партньорството им преди две седмици заради различия по холандското присъствие в Афганистан. Балкененде и Бос направиха изявления, че изключват такава коалиция. Холандската политическа система, основана на консенсуса и сътрудничеството, се разпада по шевовете, както отбелязаха двама наблюдатели в анализ за изборните резултати във всекидневника „ЕнЕрСей-Ханделсблад“. Възможно е раздробеният вот на местните избори, който се очаква и на парламентарните избори, да доведе до по-широко коалиционно управление, чието съставяне ще е бавно и мъчително.

В публичното пространство се чуват гласове за възможността да има правителство на малцинството, като за пример се дава Дания. Но тогава коалицията зад него ще трябва да се бори за мнозинство по всеки конкретен въпрос и то във време на сериозни предизвикателства, породени от икономическата криза. В оставащото до 9 юни време партиите ще се опитат максимално да мобилизират избирателите. На местните избори 54-процентната активност бе по-ниска отпреди четири години въпреки опитите за повишаването й с нетрадиционни похвати като нощно гласуване, съчетано с концерт, което привлече млади хора към изборните урни. Традиционно активността на парламентарни избори обаче е по-висока и това крие изненади. Неизвестно е как ще се отрази и фактът, че няма да играят местните политици, които все още правят 650-те местни партии най-голямата сила в страната. Лидерите на националните партии обаче все повече губят популярността си. Според последно проучване никой от тях не се радва на високо одобрение като кандидат-премиер.

Холандия е изправена пред необичайно тежка предизборна кампания, която партиите започнаха с изявления за изключване от коалиции: християндемократите и Партията на труда не се виждат заедно, всички леви партии и либералните Демократи 66 изключиха сътрудничество с Вилдерс. Ян Петер Балкененде, премиер през последните осем години и лидер на Християндемократическия призив, която отново се очаква да бъде първа сила в новия парламент, е подложен на силен вътрешнопартиен натиск да се оттегли.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.