Погнусата

Едвин Сугарев

Два дни след скандала с изнесената от президента стенограма от разговора му с вицепремиера Дянков обществените реакции могат да се сумират в един извод: България е погнусена. Дори само фактът, че люде от интернет мрежите успяха без всякакви медийни съобщения – само чрез разговори помежду си, да се самоорганизират и съберат на протест пред президентството, говори ясно за общественото мнение относно ченгесарската акция на Първанов.

Повечето наблюдатели на политическия процес са убедени, че екипът на президента е допуснал невероятен гаф – и версията за спонтанна реакция в защита на “доброто име” практически не среща привърженици. Да не говорим за това, че подобни нравствено укорими жестове не са прецедент, а рецидив: лъжата, че бил нямал нищо общо с ДС и премълчаването на неговата двойна биография пред избирателите на първите избори бе също толкова гнусно, колкото настоящото активно мероприятие. Тъй че президентът може да бъде сигурен: ако изобщо е имал някога добро име, то вече няма. И не отсега.

Две са допълнителните теми, подбудени от скандала: първо, ще се стигне ли до импийчмънт на президента и второ, какви бяха причините, които принудиха Първанов да открие фронт срещу правителството точно в този момент. Вестниците вече броят гласовете и прогнозират реакцията на Конституционния съд. Излишно е да броят: нито гласовете ще стигнат, нито КС ще вземе такова решение.

Синята коалиция и “Атака” вече заявиха, че биха гласували за отстраняването на президента, но напъдения питомник на ДАНС Яне Янев, изприказвал толкова приказки против Първанов, когато преди месеци темата бе отново на дневен ред, съвсем закономерно заяви, че не вижда “никакви основания”.

Би гласувал, разбира се – но след тежък пазарлък – ако му върнат Тагарински и му дадат някое министерство. Или ако пуснат боса му от ареста. Ясно е, че ГЕРБ няма да преговаря – особено в този момент. Тъй че гласовете си остават максимум 154, а трябват 161. Плюс очевидното – институция, оглавявана (пак с протекцията на Първанов) от сина на Петър Танчев, една трета от чиито членове са от неговата квота, никога не би взела решение за отстраняване на президента – каквито и каши да е надробил.

Въпреки всичко този път управляващите би трябвало да внесат подписка за импийчмънт – дори и само като морален жест – като израз на политическа нетърпимост към аморалния президент, на погнуса от неговите действия. Впрочем на тяхно място бих се замислил: процедурата за импийчмънт може да бъде задействана при случай, че президентът е нарушил конституцията или е извършил държавна измяна. Настоящият казус е свързан с първата възможност – но дали не е валидна и втората? Неговите договорки с Путин за руските енергийни проекти и правенето на “голям шлем” в полза на Кремъл и за сметка на българския народ какво са, ако не държавна измяна?

По-интересен обаче е вторият въпрос – защо президентът предприе тази атака именно сега? Очевидното разбирателството с Бойко Борисов, който не се поколеба да прецака двама свои министри покрай промените в Закона за отбраната именно заради този скрит пакт за ненападение, му осигуряваха изключителен институционален уют. Тезата, че с тази акция се стартира нов политически проект, е просто несъстоятелна: президентът губи, а не печели – и рейтинг, и привърженици.

Също толкова невероятна е версията за спонтанна емоционална реакция на допуснатото от Дянков двусмислие. Не само поради очевидно вродената, студенокръвна пресметливост на българския президент, изключвайки подобни случайни и спонтанни реакции. Но и поради две обстоятелства, които станаха ясни по повод скандала.

Първото: Дянков не допусна никакви публични изяви, но очевидно покрай частни разговори с негови колеги се разбра колко бил учуден, когато в края на разговора – и именно в пасажа, в който президента атакува вече не само него, а и цялата правителствена политика, Първанов извадил лист и почнал да чете от него. Когато реагираш спонтанно, не си приготвяш (или не ти приготвят) записки.

Второто: “Шоуто на Иван и Андрей” разпространи открито писмо по повод случилото се. В него между другото се казва следното: “Не участваме в никаква подготвена атака срещу президента. Министър Дянков не е част от създаден от шоуто ни сценарий, още повече, че той дори не пожела да види предварително въпросите, които му бяхме подготвили. Що се отнася до цитата за „младия милиардер“, той е открит от нашия екип в различни интернет сайтове. Не сме си го измислили. Просто сме го цитирали. Само че след избухването на скандала, ние с изненада установихме, че около 90%от сайтовете са успели да го изтрият. Затова на следващия ден „оригиналът“ вече не съществуваше. Бяха останали само някои препечатки, които ксерокопирахме като доказателство, защото и те можеха да изчезнат.”

Пита се – какви са тези сайтове, дето светкавично трият цитата, предизвикал скандал от подобна величина? Ако бяха автентични, те нямаше да го трият, а щяха да се хвалят с него, щяха да го повтарят отново и отново. Очедино не са автентични. Въпрос с понижена трудност: като не са автентични, тогава чии са? И чия поръчка изпълняват?

Следователно за никаква спонтанност не може да става и дума. Тогава остават само две възможни версии. Едната – по-малко вероятната – вече беше спомената от Волен Сидеров. Тя предполага опасения, че тъй нареченото “добро име” на президента ще изплува някъде в разработките за окошарените “октоподи”.

Твърде вероятно – след като неговия икономически съветник, ректорът на УНСС Борислав Борисов, е пръв приятел на Алексей Петров: двамата са заедно в Съюза за стопанска инициатива, който между впрочем след ареста на баретата активно атакува институциите в защита на своя изпълнителен директор; Алексей Петров води лекции пред студенти с благословията на Борисов, двамата са съседи на прословутата “уличка на Баретите”, заедно с друг прочут днешен преподавател в УНСС – бившия главен прокурор Никола Филчев. Вероятно отговаря на истината и версията, лансирана от Иван Костов, според която Алексей Петров е имал среща с президента след като е бил отстранен от ДАНС. Ако тази версия се докаже, президентът наистина ще изпадне в тежка ситуация – защото няма да има как да отрази искането да публикува и тази стенограма.

Проблемът е, че дори и да има такива опасения, президентът едва ли би могъл да реши проблемите си със забиване на нож в гърба на Бойко Борисов. Напротив, би могъл да ги усложни. Едва ли е бил толкова наивен да вярва, че премиерът ще преглътне атака от подобен мащаб – не би го направил, тъй като подобно премълчаване би подяло най-скъпоценното му – рейтинга. Когато става дума за това, никакви приятелства и тайни договорки не важат.

Следователно остава другата възможност: че атаката е предизвикана от серия разговори и изявления, сериозно застрашаващи шансовете да се построи руска атомна централа на българска територия – и следователно руските интереси в България. Това бяха: казването на Дянков пред българския парламент, че няма да даде нито стотинка за АЕЦ “Белене” – и казването на Борисов след разтовора му с европейския еврокомисар, че вече ще съгласува всичко свързано с енергетиката със своите евроатлантически съюзници. Това вече звучи достатъчно сериозно, за да се размърда Путин и да пришпори своите копои в България.

Иначе казано: българският президент изпълнява чужда политическа поръчка. Продава България на своите настойници от КГБ. Какво ти тук “добро име”, какви пет лева?

Виж още текстове от Едвин Сугарев в сайта svobodata.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.