Япония се преориентира от Америка към Китай

Гидиън Рахман

В кабинета си в Токио миналата седмица високопоставен държавен служител ми показа току-що издадена книга със заглавие „Япония във възход“.“Надниквам в нея от време на време, за да се ободря“, каза той. Лесно е да се разбере защо. Точно сега Япония има чувството, че потъва.

Китай е на път да я измести като втората най-голяма икономика в света. Държавният дълг на страната достигна внушителните 180 процента от брутния вътрешен продукт – (не)удобно най-големият в кръга на богатите държави – и надежден план за съкращаването му няма. „Тойота“ – компания, която олицетворяваше японската репутация за качество – затъна в пиар кошмар заради проблеми със сигурността. Миналата година японската икономика се сви с над пет процента, а големите надежди, които се възлагаха на реформисткото правителство на Юкио Хатояма – премиерът, избран миналото лято – набързо се изпариха. Рейтингът на Хатояма пада и японският бизнес и държавен елит вече явно го е преценил като безполезен. Въпросът как Япония реагира на това ново усещане за слабост – колкото и преувеличено да е – ще има значение за целия свят. Размерът на страната и нейното стратегическо значение я правяг изключително важна и за американската тихоокеанска стратегия, и за геополитическите сметки на Китай.

Адаптирайки се към новото положение на Япония, правителството на Хатояма инициира, почти неволно, дебати за ценноста на японския съюз със САЩ. Някои западни наблюдатели в Токио предполагат, че Япония вероятно за пореден път следва историческата си политика да се нагажда към завоите в световната политика, като се съюзява с великите сили. Преди Първата световна война страната имаше специални отношения с Великобритания. В периода между двете световни войни Япония се съюзи с Германия. След 1945 г. се сприятели със САЩ. Може би сега почвата се подготвя за нова „специална връзка“ с Китай?

Когато Демократическата партия на Хатояма взе властта миналия август, тя сложи край на почти непрекъснатото 50-годишно управление на Либералнодемократическата партия. Тя се старае да се разграничи от либералдемократите в почти всички отношения и външната политика не е изключение. В интервю миналата седмица външният министър на Япония Кацуя Окада каза, че ЛДП „прекалено тясно“ следвала американската външна политика“. „Отсега нататък“, добави Окада, „започва ерата на Азия“. Според външния министър е безсмислено да се говори,че Япония избира между Китай и САЩ, и че приятелството на Токио с Америка ще остане „качествено различно“ от отношенията му с Пекин. Някои членове на Демократическата партия обаче призоваха за политика на „равноотдалеченост“ от Китай и САЩ.

Първоначалната политика на правителството на Хатояма затвърди впечатлението, че нещо се готви. Демократическата партия иска да премести жизненоважната американска база на остров Окинава – ход, който разтревожи и разгневи американците и повдигна въпроси за бъдещето на американско-японския пакт за сигурност и за съдбата на приблизително 50-те хиляди американски войници, базирани в Япония. Ако спорът за Окинава беше изолиран инцидент, можеше да се възприеме като случайност, произтекла, както наситина си беше, от едно предизборно обещание. Хатояма обаче изглежда полага всички усилия, за да потвърди, че нещата се променят. В статия за „Ню Йорк таймс“, публикувана малко преди да дойде на власт, той порица недостатъците на американския капитализъм, наричайки го „необуздан пазарен фундаментализъм“, и намекна, че САЩ са в необратим упадък. Новият японски премиер говореше и за създаване на нова Източноазиатска общност, включваща Китай, но без САЩ, по модела на ранните версии на Европейския съюз.

Впечатлението, че Япония се отдръпва от Америка и клони към Китай бе потвърдено декември, когато Ичиро Одзава, доминиращата фигура в Демократическата партия, посети Пекин с делегация от над 600 членове, сред които 143 депутати. Китайският лидер Ху Цзинтао позира усмихнат за снимка с всеки един от тях. Когато малко след това Си Цзипин, споменаван за наследник на президента Ху, посети Токио, веднага му уредиха среща с императора – обичайното изискване да се предупреждава за подобни визити 30 дни предварително бе пренебрегнато.

И така, какво крои Хатояма? В Токио витае неспокойно подозрение, че дори самият премиер не знае със сигурност. Говори се, че Хатояма често предлага гръмки планове, независимо дали климатичните промени, или за Окинава, без действително да ги обмисля добре. Неясната позиция на премиера означава, че вероятно е прекалено да се предполага, че Япония със сигурност се отклонява от следвоенната специална връзка със САЩ. Независимо от всичко обаче, в дългосрочен план страната очевидно е изправена пред важен стратегически избор.

Единият вариант е да приеме, че Китай постепенно ще измести САЩ като доминиращата сила в азиатско-тихоокеанския регион и следователно да се опита да култивира много по-топли отношения с правителството в Пекин. Другата възможност е да се обвърже още по-силно със САЩ и да изгради топли отношения с други демократични държави в региона като Индия и Австралия, което би било необявена политика на „меко възпиране“ на китайската сила. Засега Япония има интерес да се стреми към добри отношения както със САЩ, така и с Китай. В дългосрочен план обаче Токио със сигурност ще се изправи пред неудобен избор.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.