„Свобода за Максим“ – „Тук е България – всеки е виновен, до доказване на противното“

Максим Савов с дъщеричката си. Той е компютърен спец, обвинен, че е извършил грабеж на 484 лв. от магазин, във време, когато е бил на работа в зала с други хора. Вече 2 месеца е в ареста. Снимка: личен архив

Възможно ли е полицията да арестува баща на малко дете, компютърен спец, който е в борда на директорите на 3 фирми и работи едновременно на няколко места, да го обвини, че е извършил въоръжен грабеж на 484 лв. в магазин, по време, когато е бил на работа в зала с други хора, а прокуратурата и съдът да го държат вече 2 месеца в ареста? Въпреки представени доказателства, че не той е извършил престъплението.

Ксения Кузманова от Пловдив разказва как това се е случило с приятеля й Максим Савов, с когото от 2005 г. живеят на семейни начала, имат малко дете и им предстои сватба. Притеснителното в цялата история, е, че полицията, следствието и съдът не обръщат внимание на доказателствата за неговата невинност и търсят начини да ги игнорират.
До 13 януари 2010 г. Ксения и Максим живеят като обикновено младо семейство – тя се грижи за дъщеричката им, която е на годинка и половина, а Максим работи на две места, за да смогва на разходите – като компютърен специалист във фирма „ДжиЕф Ай-Ти Солюшън” и като оператор в компютърен клуб (от 19 часа до след полунощ). Ксения разказва за кошмарния обрат, който настъпва в живота им на 13 януари и продължава до днес:

„Всичко започна с един обикновен ден, в който отидох да взема храна от детската кухня. Преди това Максим е бил задържан от полицаи в магазин, докато пазарувал. На връщане от кухнята виждам сестра ми на улицата с дъщеря ми на ръце да плаче много разтревожена. Тя ми каза, че вкъщи има полицаи, които правят обиск, а приятелят ми Максим е задържан с белезници в апартамента. Качих се горе, имаше и двама свидетели на обиска, наши съседи. Всичко беше извадено от шкафовете, полицаи снимаха дрехи на Максим. Помолих ги да ми кажат какво се случва, но никой не ми даде обяснение, нито поискаха да ми покажат разрешително за обиска. Максим също не знаеше за какво става въпрос. Беше голям шок за всички. В края на обиска ми казаха да отида в шесто районно при дознател Тодорова, защото мъжът ми е обвинен по член 198 ал. 1 от Наказателния кодекс за грабеж и нападение. Отидох в районното, но дознателката я нямаше. Говорих с полицаите, започнаха да ме разпитват както е правил Максим от 1-и до 4-и януари. Казах им, че работи на две места – в интернет зала и като компютърен специалист във фирма.

Стана ясно, че в два последователни дни – на 5 и 6 януари, са извършени два грабежа на различни магазини. Отначало и двете продавачки дават еднакво описание на извършителя, което няма нищо общо с това на Максим. Няколко дни по-късно обаче, жената от магазина, който е обран на 5-и, вижда Максим, докато си пазарува при нея, и решава, че той я е обрал. Сменя си показанията за външността на нападателя и го набеждава. Максим е пазарувал там няколко пъти преди това, защото минава на излизане от зъболекарския кабинет наблизо, където ходи.
Продавачката от втория магазин отрича, че Максим е нападателят и обвинението за грабежа на 6-и (каквото също възнамеряваха да му повдигнат) отпадна. Продължи дознание само за обира на 5-и, който е извършен в 20.45 часа  (тоест по времето, когато Максим е бил на работа в клуба). Обвинението е за откраднати 484 лв. Понеже за мен е очевидно, че става въпрос за грешка, предложих на следствените полицаи да се запознаят с всички обстоятелства, които биха доказали, че Максим има алиби. Занесох им лаптопа си, да видят, че на тази дата Максим е бил на работа в залата и сме си писали в Скайпа. Те видяха и ми върнаха компютъра, без да съставят протокол. (Б. р. – през ноември 2009 г. съдът в Ню Йорк оправда 19-годишния Родни Брадфорд, арестуван за грабеж и държан в ареста 12 дни, след като той показа, че минути преди грабежа е написал съобщение до приятелката си във Фейсбук).

В интернет залата, в която Максим е бил на работа по време на грабежа, има 7 видеокамери. Освен това, до 22 часа е имало двама други служители на смяна (с които са играли заедно в мрежа), както и много редовни клиенти. Всички те могат да потвърдят, че Максим е бил там.

Полицаите отидоха в залата, но се установи, че записващото устройство има памет само за 5 дена назад. От датата на грабежа беше минало повече време и записи нямаше. Когато отпадна вариантът с камерите, предложих им да разпитат служители и клиенти, но ми отказаха. На моето настояване с аргумента, че нямат право да задържат невинен човек, без да търсят оневиняващи свидетелства, те ми казаха, че „това е България, където всеки е виновен до доказване на противното“. Това се случи на 14 януари. В момента Максим още е в ареста. Ще станат 2 месеца, откакто го задържаха.

На 15 януари имаше дело за гледане на мярката му за задържане под стража –  бяха минали 72 часа. Пуснаха го под гаранция с мотива, че не е доказана виновността му. Прокуратурата направи протест и на 19 януари имаше ново дело. Не бяха представени нови доказателства от страна на прокурора. По време на представянето стана ясно, че жената, която е била ограбена в магазина си, твърди, че извършителят е бил облечен с масленозелена мъжка шуба, дълга до под коленете, с два ципа на гръдния кош, тъмни дънки и черна, мъжка шапка с козирка. Адвокатът ни подчерта, че Максим не притежава и никога не е притежавал такива дрехи. След приключване на обиска вкъщи полицаите иззеха от дома ни черен мъжки панталон, две черни женски якета и розова дамска шапка с козирка, които нямат нищо общо с описаните дрехи на извършителя.

Максим Савов с дъщеря си и майка й Ксения, която води много активна кампания в Интернет да го освободи. Снимка: личен архив

Въпреки това съдията постанови отново „задържане под стража“. Позоваха се на твърденията на продавачката, а тя самата си противоречи. След обира казва, че е видяла лицето на извършителя и то било със силно изразени скули и чип нос. А Максим е със слабо лице и орлов нос – съвсем друг човек.

Обърнах се за помощ към Омбудсмана, защото полицаите не искаха да разпитат свидетели, които да оневинят Максим. Омбудсманът се свърза с дознателя и с прокурора, и съдейства да се разпитат свидетелите. На 1 февруари двама служители и двама клиенти потвърдиха, че плътно са били с Максим в залата на този ден. Четирима човека го оневиняват 100%, срещу които стоят твърденията на жена,  променила показанията си. Бяхме сигурни, че няма спор в доказателствата и се успокоихме.

На 11 февруари съдията оспори всички показания на свидетелите – единият бил заспал, показанията на другия били спорни, чистачката била стара и можела да не помни датите, а между работното място на четвъртия свидетел и това на Максим имало преграда. Тази преграда е висока само 50 сантиметра, те двамата, освен че много добре са се виждали един друг, през цялото време на смяната са си говорили и са играли заедно на една игра. Но съдията оспори всички показания и постанови задържането под стража да продължи.

Това ни хвърли в шок. На 16 февруари имаше обжалване от наша страна. Тогава трима съдии заявиха в залата пред 20 човека, сред които и журналисти, че не уважават молбата мярката на Максим да бъде сменена с по-лека. И най-абсурдното – без мотиви.

На 1 март пак извикаха свидетелите. По техни думи, няколко пъти им се е налагало да връщат листовете с показанията си на дознателката, за да се запишат точните им твърдения. Тя е записвала избирателно думите им и ги е  преправяла. На 2 март разбираме, че тези показания няма да се вземат предвид  (защото вероятно не е изгодно на разследващите и на дознателката).

На 9 март сутринта викат един от свидетелите при дознателката и тя му казва, че ще му правят изследване в психодиспансера дали е годен за свидетел – опитват се да изкарат едно 18-годишно момче психично болен. Правили са му тест за интелигентност, разговарял е с психолог, но според него всичко е минало добре – психоложката е била добронамерена.

Сега не знаем кога ще има пак дело – прокурорката може да реши да удължи срока с още 2 месеца. Пуснала съм и молба до „Глобул“ да проследят клетката на телефона на Максим по време на обира, за да се докаже, че не е бил на местопрeстъплението, но от „Глобул“ още не са отговорили.

Всички сме потресени и не можем да повярваме какъв ресурс използват полицията, прокуратурата и съда, за изкарат един 100% невинен човек виновен, само за да замажат една своя глупава грешка – незаконен арест и незаконно влизане в дома ни, с оспорване на свидетелските показания.

Готови са да съсипят няколко човешки живота, да изкарат едно 18-годишно момче луд, вместо да търсят истинския извършител или да впрегнат усилията си в акции като „Октопод“, „Нагли“ и за борба с истинската престъпност. Как е възможно  с толкова доказателства за невинността на Максим, упорито да чудят как да го изкарат виновен? Писах и до „Амнести интернешънъл“, и до други неправителствени организации, и до Европейската комисия, но никой не може да се намеси, докато няма присъда. Сега сме на етап, който зависи само от българското правосъдие, а това е най-страшното.“

Ксения Кузманова се бори за свободата на Максим чрез своя блог, с петиция и страница във Фейсбук .

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.