Ян Оливие

Централата на ЕС в Брюксел. Снимка: Уебшотс

Сто дни след влизането в сила на Лисабонския договор новите институции, чиято цел е да направят ЕС по-ефективен с президент и външен министър, все още търсят себе си и преди всичко се стремят гласът на Европа да бъде чут в целия свят. “Лисабонският договор дълго време беше представян като решението на всички проблеми в Европейския съюз. На практика обаче той не е нищо повече от лист хартия на фона на политическите реалности в Европа, които не са се променили”, заявява Хюго Брейди от Центъра за европейски реформи, лондонски мозъчен тръст. Назначаването на безлични политици - белгиеца Херман ван Ромпой за постоянен президент и британката Катрин Аштън начело на европейската дипломация - е израз на желанието на държавите “да контролират външните работи”, смята Жан-Доминик Джулиани, президент на фондация “Робер Шуман”.

След като през декември беше изключен от заключителните преговори за климата в Копенхаген (САЩ предпочетоха да се разберат директно с Китай, Индия и Бразилия), ЕС все още се затруднява да се появи на международната сцена с единен образ. Създаването на постоянно президентство на ЕС не премахна принципа на шестмесечните ротационни председателства. Испания, която в момента е начело на съюза, получи правото да председателства срещите между ЕС и трети страни “под претекст, че това ще е преходен период, все едно че Лисабонският договор не съществува”, вместо да се предприеме действително “скъсване” с миналото, отбеляза Джулиани.

Тази пълна бъркотия по върховете на ЕС обяснява отчасти решението на американския президент Барак Обама да отхвърли предвидената за май среща с европейците. Катрин Аштън пък беше критикувана за това, че пропусна някои международни срещи, както и за липсата на гласност при предоставянето на помощ за жертвите на земетресението в Хаити.

“На нея обаче й бяха възложени много отговорности - външни работи, отбранителна политика, хуманитарна дейност, - за които тя няма никаква представа”, посочва Хюго Брейди. Едновременно заместник-председател на Европейската комисия и зависима от Съвета, в който са представени страните членки, Аштън се озова в центъра на битката между тези две институции. Залогът е разпределянето на ключовите постове в Службата за външно действие, новия европейски дипломатически корпус. Миналата седмица в Испания европейските министри на външните работи заявиха, че няма да се съгласят Службата за външно действие да бъде под контрола на председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу. Те предупредиха Аштън, че техните столици очакват да бъдат добре представени в новата служба.

От своя страна “Херман Ван Ромпой, изглежда, се измъкна дискретно и ловко от затрудненото положение”, отбелязва Майкъл Емерсън от Центъра за изследвания на европейската политика. Ромпой предпочете да даде предимство на задкулисните преговори. В същото време “той все още не е постигнал много”, изтъква Емерсън. А що се отнася до присъствието му в публичното пространство, Ромпой няма демократичната легитимност да се обръща директно към европейските граждани, твърди високопоставен европейски представител.

Според Хюго Брейди е все още много рано да се прави равносметка на Лисабонския договор, с който Европейският съюз ще бъде дълго време задължен да се съобразява. Но междуинституционалната битка, която тече в момента, е “борба в дарвинов стил и няма да е никак зле, ако в крайна сметка се стигне до ясна йерархия”, отбелязва научният работник. Само че “светът не ни чака”, коментира неотдавна френският държавен секретар за външните работи Пиер Льолуш. Все още съществува рискът от “дисквалифициране на Европа”, предупреди той.

По БТА

x Изпрати на приятел: Твоето име: Твоят имейл: Име на приятел: Имейл на приятел: