„Вишеград плюс“ срещу руския газов и петролен монопол

Съществува ли наистина „Централна Европа“? Зависи от политическия климат. На фона на притеснения, че Франция и Германия си присвояват вземането на решенията в Европейския съюз Чехия, Унгария, Полша и Словакия съживяват връзките си и лансират общи идеи по енергийната сигурност и отношенията с изтока. Съюзът им бе създаден в унгарския град Вишеград през 1991 г., когато дори чакалнята на ЕС изглеждаше недостъпна. След като мечтата за присъединяване към западните клубове стана реалност, сътрудничеството им едва не се разпадна. Новоприетите страни членки бягаха от всичко, което би могло да ги отличава от останалите. В срещите на Вишеградската група преобладаваха разправиите – последната за отношението към етническите унгарци в Словакия. Някои дори предложиха организацията да бъде разформирована.

Това обаче вече е минало. На срещата на върха в Будапеща на 24 февруари Вишеград даде признаци на съживяване. Голямата промяна настъпи в Полша, където самостоятелната политика отстъпи място на ентусиазма от съвместната работа със съседите. Според регулациите за гласуване в Договора от Ница, които са в сила до 2014 г., страните от Вишеград разполагат с толкова гласове в ЕС, колкото имат общо Франция и Германия.

Следващата година Унгария и Полша поемат последователно шестмесечното ротационно председателство на Евросъюза. На еврократите в Брюксел им харесва да представят ротационното председателство като до голяма степен излишно, след като вече има постоянен председател на Европейския съвет. Поляци и унгарци обаче работят в близко сътрудничество, за да опровергаят това. Унгария настоява за „Дунавска стратегия“, за да се насочат европейски пари и внимание към района по поречието. Полша е съгласна с това в замяна на унгарска подкрепа за повече европейска помощ за страни като Грузия, Молдова и Беларус.

Групата печели съюзници. „Вишеград плюс“ привлича някои съседи, най-вече от бившата Австро-Унгарска империя. Повечето (и най-вече четирите страни в ядрото на групата) са силно зависими от руския газ и петрол. Характерното за тези ресурси е, че са скъпи, идват от вече изчерпани находища по амортизирани тръбопроводи през страни, които не осигуряват надежден транзит, при това съпътствани с неприемливи политически условия.

Една от възможностите за промяна е превръщането на газопроводите от изток на запад в мрежа с връзки от север на юг. Новите унгарски тръбопроводи до Румъния и Хърватия ще бъдат завършени тази година. Връзката между Чехия и Полша ще започне да функционира през лятото на 2011 г. На 5 март беше огласена и финансирана от ЕС връзка между България и Сърбия. Друга идея е до пристанищните терминали в Полша и Хърватия да се доставя втечнен природен газ с танкери от страни като Катар. Третият план е „Набуко“ – амбициозен проект за тръбопровод от каспийски и иракски газови полета до Европа през Турция.

Вишеград настоява също за европейски правила за взаимопомощ при енергийни кризи, което би могла да гарантира на района повече сигурност. Големите препятствия обаче остават. Едното от тях е Русия, която засилва сътрудничеството си с приятелски енергийни компании във Франция, Германия и Италия. При посещението си във Франция руският президент Дмитрий Медведев започна официални разговори за покупката на до четири бойни кораба клас „Мистрал“, а френската компания „Же Де Еф-Сюез“ придоби 9-процентен дял от тръбопровода „Северен поток“.

Русия продължава да движи и проекта за тръбопровод под Черно море „Южен поток“. Той обаче в момента се ползва с по-малка подкрепа от „Набуко“. Новият премиер на Хърватия Ядранка Косор посети миналата седмица Москва и подписа договор за снабдяване с газ от „Южен поток“. Унгария и други страни обаче засилиха хърватската съпротива срещу други руски планове, като опита за придобиване на контрола върху петролопровод от хърватското крайбрежие до Унгария. Това е единственият път за снабдяване на унгарската енергийна компания МОЛ, която иначе зависи единствено от петрол от изток и се бори срещу опитите на руското дружество „Сургутнефтегаз“ да получи контролния пакет.

Най-големият проблем е, че енергийната сигурност е много скъпа. Междинните газопроводи сами по себе си, например, не са проблем, но допълнителната конкуренция, която предизвикват, влияе негативно върху пазарния дял на компании, свикнали с удобния национален монопол. Вишеградските правителства може да се оплакват от западноевропейците, но имат още много работа на домашния си фронт.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.