Русия, САЩ, НАТО – мнителност около глобалната сигурност

Все по-плътна завеса от секретност обгръща сключването на нов договор за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ) между Русия и САЩ, пише московският седмичник „Аргументи недели“. Изданието коментира слухове, според които на 23 февруари държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън и руският външен министър Сергей Лавров провели много напрегнат телефонен разговор, след което президентът на федерацията Дмитрий Медведев свикал специално съвещание с преговарящите за договора от страна на Русия.

„Повод за безпокойството“ станало това, че Вашингтон фактически постави на Москва ултиматум – договорът да бъде подписан до 9 март. Държавният департамент намекна, че в противен случай Русия щяла да бъде заличена от списъка с приоритети във външната политика на президента на САЩ Барак Обама. Той вече нямало лично да се занимава с двустранните отношения.

След седмица размисли и консултации Медведев се изказа за реалните перспективи на новия договор – на преговори с френския президент Никола Саркози заяви, че се надява преговорите да приключат в най-скоро време. А на официалния си сайт отхвърли ултиматума, естествено в най-дипломатична форма. От текста, поместен на сайта на руския лидер, изобщо не следва, че договорът ще бъде подписан до 11 април, когато във Вашингтон е насрочена среща между главите на 40 държави по проблемите на ядрената сигурност. Тъй че форумът може да стане само етап от подготовката за подписане на новия СТАРТ, твърди седмичникът.

Преговорите със САЩ за ограничаване на нападателните въоръжения навлязоха неотдавна в задънена улица, припомня той и посочва сред разногласията създаването на система за ПРО на САЩ близо до руските граници – „по-специално в България, Румъния, Полша и Чехия. А също и на кораби от военноморските сили на САЩ“. При това положение, според руските преговарящи, „ще е най-малкото нелогично да ограничаваме броя на своите носители на ядрено оръжие“, добавя „Аргументи недели“.

Вашингтон огласи някои подробности от неотдавнашен разговор по телефона между президентите на Русия и на САЩ. Барак Обама бил изненадан, че Дмитрий Медведев противно на неговите очаквания нямал готовност да подпише нов договор за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия, пише „Независимая газета“. По данни на всекидневника, Москва забавила преговорите, за да демонстрира на Вашингтон своето недоволство от плановете за разполагане на ПРО на САЩ.

Плановете средства за ПРО на САЩ да бъдат разположени в Румъния и в България очевидно са били одобрени извън рамките на руско-американския механизъм за съвместна оценка на заплахите, който би трябвало вече да се задейства, смята московският политолог Алексей Арбатов, цитиран в материала. Според експерта, договорът все пак ще бъде подписан. Сергей Лавров изрази надежда, че документът ще бъде готов до края на месеца. Говорителят на Белия дом Робърт Гибс също се надява преговорите скоро да бъдат приключени, припомня изданието.

По думите на руски специалисти, на американците е предложено да предприемат редица политически мерки. САЩ трябва да заявят, че няма да действат едностранно, че смятат заедно с Москва да направят оценка на заплахите, да изслушат съответните доклади, подготвени от експерти на двете страни в рамките на съвместния механизъм за оценка, и вече на тази основа да вземат решения за разполагане на ПРО, предназначена за театъра на военните действия, или пък в бъдеще – ПРО от глобален тип за защита от междуконтинентални ракети. Москва би желала освен това Вашингтон да потвърди готовността си да преговаря за ПРО и след подписването на новия СТАРТ, отбелязва „Независимая газета“.

Документът обаче трябва да бъде подписан до срещата на върха за ядрената сигурност във Вашингтон през април или поне преди обзорната конференция по договора за неразпространение на ядреното оръжие, насрочена за май, смята Арбатов. Иначе според него ще последва „пълно фиаско“ – страните фактически ще признаят, че Москва и Вашингтон „дори не могат да доразработят“ договора за стратегическите нападателни потенциали, подписан от президентите Владимир Путин и Джордж Буш през 2002 г.. „За какво ядрено разоръжаване и „рестартиране“ ще може да става дума тогава?“ – пита се руският аналитик, цитиран в „Независимая газета“.

Руският печат коментира вчерашното изявление на върховния главнокомандващ силите на НАТО в Европа адмирал Джеймс Ставридис от САЩ. Ставридис покани Русия за сътрудничество в създаването на съвместна ПРО; според него, напълно е възможно за целта да се използва руската радарна станция в Габала (Азербайджан) – нещо, което отдавна предлага Москва, пише „Новие известия“.

Това означава сериозна промяна в позицията на Вашингтон, „който отначало твърдеше, че радарът в Габала не отговаря на необходимите технически изисквания“, коментира пред вестника руският военен експерт Анатолий Циганок. Той изтъква, че Москва е предлагала на САЩ да използва и радара в руския Армавир, но Вашингтон отказал, след като научил, че американските военни там нямало да се ползват с дипломатическа неприкосновеност.

Показателно е, че изявлението на Ставридис бе направено на практика едновременно с появата на откритото писмо на германски експерти по отбраната в сп. „Шпигел“. Авторите на нашумялата публикация предложиха Русия да бъде приета в НАТО. Според тях противопоставянето между Изтока и Запада отдавна е приключило, а същевременно Москва и алиансът имат общи интереси, допълва „Новие известия“.

Плановете за съвместно използване на локатора в Габала бяха активно обсъждани още през 2008 година. Тогава САЩ дори заявиха, че този радар ще стане част от световната система за сигурност, припомня електронният в. „Утро“. Администрацията на бившия президент на САЩ обаче не стигна по-далеч от приказките, забелязва изданието. Опасен е тезисът, че Москва нямала намерение да поддържа конструктивни и делови отношения със Запада, включително с НАТО, пише в коментар армейският всекидневник „Красная звезда“.

Русия има такова намерение, ако страните от Запада и техният военен съюз я възприемат като пълноправен партньор в европейските и глобалните дела, ако се ръководят от непоклатимия принцип, който гарантира международна стабилност и трайност на глобалния стратегически баланс – принципа за равенство и еднаква сигурност, заявява „Красная звезда“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.