Янукович лавира в мътни води

Наталия Серова

Виктор Янукович в Севастопол. Снимка: униан

Всички останаха недоволни от първите стъпки на Виктор Янукович. Опозиционерите от Блока на Юлия Тимошенко (БЮТ), бесни заради пращането й в оставка и промените в правилата за формиране на парламентарна коалиция, наричат новия украински президент „гробокопач на легитимната власт“. Привържениците му от източните области са разочаровани – той се отметна от обещанията да направи руския втори държавен език.

Националистите са обзети от гняв заради намерението на Янукович да отмени указа, с който Степан Бандера бе удостоен със званието Герой на Украйна. Русия вече втора седмица се чуди коя обида изживява най-тежко – това, че Янукович избра за първото си посещение в чужбина Брюксел, решението му за руския език или очерталото се партньорство с блока „Наша Украйна – Народна самоотбрана“ (НУ-НС).

Но всички действия на Янукович от встъпването му в длъжност до момента може да се погледнат и от друга страна. Ако цели да запази единството на страната, необходимо бе да започне дейността си независимо как, но не и с посещение в Москва. Нито пък с провъзгласяване на руския за втори държавен език в Украйна. При срещите си с руския президент Медведев и с премиера Путин на 5 март Янукович отново потвърди, че не желае да бъде възприеман от сънародниците си като „протеже на Москва“ или „президент на Донбас“. И отправи сигнал, че ще се бори за единството на Украйна и ще брани нейните интереси, дори ако се наложи да влезе в конфликт със самия „Газпром“.

В словото си на тържеството за 196-ата годишнина от рождението на Тарас Шевченко – на 9 март, Янукович отново потвърди позицията си за руския език: „Украинският ще бъде единствен държавен език в Украйна“. Обеща обаче да поправи „изкривяванията в езиковата политика“, допуснати от предишната власт, като се придържа към духа и буквата на Европейската езикова харта. Ако това обещание бъде изпълнено, източните региони и Крим ще могат на законно основание да превърнат руския в език за регионално общуване във всички сфери – от културата, образованието и медиите до местното законодателство и деловодството. В момента този подход е най-добрият начин да бъдат задоволени исканията на симпатизантите на Янукович в рускоезичните региони, без да се подтикнат националистите към бунт.

Друга задача, върху която Янукович работи от две седмици насам, е да формира дееспособна власт. Можем да говорим колкото щем за предимствата на демокрацията, но през последните пет години Украйна вече се умори от демократичната слободия със съответните правителствени рокади, предсрочни избори, ситуативни коалиции и война на всички срещу всички. Новият президент е принуден да разгребва цялата неразбория, накамарена от „оранжевата“ власт, а за целта е необходимо дееспособно правителство, каквото не може да бъде формирано без пропрезидентска коалиция в парламента.

Според поправките в конституцията, приети в навечерието на третия тур от предишните избори, всички въпроси около оставката и формирането на кабинет опират до Върховната рада. По времето, когато бе избран Янукович, в парламента доминираше Блокът на Юлия Тимошенко, а тя самата бе министър-председател. Екипът на Янукович обаче се задейства оперативно и работи безпогрешно.

На трети март Върховната рада гласува недоверие на правителството на Тимошенко. На девети бяха приети поправки в закона за правилника на Радата, които позволяват вече не само фракциите, но и отделни депутати от различни групи и обединения да формират парламентарна коалиция. Решението бе взето с гласовете на 172-ма депутати от Партията на регионите (с лидер Янукович – б. р.), 27 комунисти, 20 души от Блока на Литвин, четирима депутати извън фракциите, седмина членове на БЮТ и шестима парламентаристи от групата на НУ-НС.

На следващия ден президентът Янукович подписа закона, а опозицията започна да говори за „узурпация на властта“. Трудно е да се спори, тъй като приетите поправки фактически са в противоречие с конституцията. Както отбеляза Тимошенко, „и коалицията, и правителството, формирани въз основа на този неконституционен закон, ще са незаконни и в Украйна няма да има легитимна власт“. Същото мнение споделят и мнозина политолози, според които тия кроежи ще предизвикат правна криза и колапс на управлението. Украински медии кръстиха депутатите отстъпници от БЮТ и НУ-НС „пушечно месо“, новия правилник – „коалиция на отделни бройки бройлери“, а самия Янукович и екипа му – „сборище от предатели“.

На този „жизнерадостен“ фон преговорите за състава на кабинета продължиха и вечерта на 10 март бе оповестен приблизителният му състав. Ето основните новини: министър-председател ще бъде Микола Азаров, а Сергей Тигипко е склонил да влезе в правителството като вицепремиер. Изглежда, че операцията за изземане на основните лостове на властта в общи черти е приключила. Опозиционните политици впрочем твърдят, че Конституционният съд ще обяви поправките за противоречащи на основния закон, а това ще доведе до парламентарна и правителствена криза, после и до предсрочни избори за Върховна рада. Юлия Тимошенко говори по темата най-много от всички и нищо чудно – само изгледите за нови избори може да спрат бягството на нейните съратници, втурнали се вече да влизат в новата коалиция.

Подобно развитие може да е добре дошло и за Виктор Янукович, тъй като евентуалните извънредни избори най-вероятно ще му осигурят „по-приятелски настроена“ Рада и по-стабилна коалиция на мнозинството. Тогава обаче ще се наложи да си раздели властта с Тигипко, чиито позиции се засилват, но блокът му засега не е представен в парламента. Не е много ясно каква тежест ще имат в новата Рада фракциите на сегашния й председател Володимир Литвин и на комунистите, влезли в настоящата коалиция. Ако пък изборите се състоят в установения срок, сиреч след две години и половина, разрастващата се криза прави резултата още по-непредвидим, а и самият вот може да стане дестабилизиращ фактор.

Един простичък аргумент обаче оборва всички тези умозрителни разсъждения: в страната няма пари за предсрочни избори, затова е по-добре нещата да не се докарват дотам. Колкото до решенията, влизащи в противоречие с конституцията, и спешното приемане на закони, необходими за решаване на текущите задачи пред властта – чрез такива проби и грешки всъщност са се развивали всички парламентарни системи.

По сходен начин се менеше изборното законодателство и в днешна Русия: да си припомним разгонването и разстрела на парламента, новата конституция и новия парламент в началото на 90-те, коригирането на законите за партиите и за изборите през 2000-те и новите инициативи на Медведев през последните две години. Също тъй са били образувани и първите Думи в Руската империя: щом избраният състав на първата Дума не действа, променяме правилата и провеждаме нови избори; ако пък това не помага, ще опитаме още веднъж.

Системата, формирана през 1907 г., изтрая десет години. Навремето тези експерименти приключиха с Февруарската революция. В този смисъл е още рано да говорим, че политическата криза в Украйна е преодоляна, но екипът на Янукович е подхванал нещата с устрем и напор, което все пак дава основания за предпазлив оптимизъм.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.