Вичо Балабанов: Газ, мазут, масла, ток – където тече, може да се краде

Вичо Балабанов. Снимка: e-vestnik

Вичо Балабанов е инженер-химик с 33 години в стаж в енергетиката, който също така е поет, драматург и радиоводещ. Завършил е химия в София, научен сътрудник е първа степен, има 7 изобретения, 5 от които в областта на изолационните и смазочни масла. Работил е основно в „Енергопроект“. Бил е водещ заедно с Михаил Вешим на предаването „Магазинчето на Бай Михал“ в „Дарик радио“, където пише стихове по поръчка на слушателите (за около 20 минути) и ги изпълнява сам със съпровод на китара. Около половин година води „Нощен хоризонт“ през 2001 година, но и досега участва по два пъти месечно в хумористични предавания на националното радио със свои песни и като гост. Автор е на 4 книги с поезия и драматургия. 6 от пиесите му са поставяни на българска сцена, след които „Амиго“, „Почти като човешки глас“, „Шпагат“, „На добър час“, „Съвсем сигурно“ и др. Получавал е национални награди за драматургия, за поезия и европейска награда за радиодраматургия за пиесата си „Упражнение за ръцете“, поставяна в Словения, Чехия, Румъния, Русия, Швейцария и др. 58-годишен е, има 3 деца. В момента е управител на фирма за изследване на енергетични масла.

Вичо Балабанов разказва личните си наблюдения как се разпиляват пари в енергетиката и се назначават роднини в държавните енергийни дружества:

Нали сега е криза? И търсим корените й зад океана. Но според мен ние сами си създаваме кризата. Как може Националната електрическа компания (НЕК) да е на загуба? Това е невъзможно. За 33 години, които имам в енергетиката, НЕК не беше на загуба. Години наред съм гледал как изтичат пари от НЕК, но не безучастно. На всичките енергийни министри съм им посочвал безобразията в моя обсег. Срещал съм се лично с всичките в последните 15-ина години, с изключение на Петър Димитров и сегашния. На много от тях, също и на директорите на НЕК, съм им говорил за безобразията, но промяна нямаше…

Вичо Балабанов. Снимка: e-vestnik

Бях автор на всички нормативни документи за контрол на изолационни и смазочни масла в НЕК и поделенията на НЕК, в това число и в „АЕЦ Козлодуй“. Спасил съм да не се повредят и да не бъдат изведени от експлоатация над 30 големи трансформатора, а стойността на един от тях е над 1.5 милиона долара. Благодарение на изследванията ми и авторитета, който имах, в периода 1997-2000 година цената на трансформаторното масло падна от над 1000 долара за тон до 500-600 долара за тон, след като доказах, че българските масла са равностойни на вносните. Не мога да изчисля колко милиона долара съм спестил с това на държавата, но е факт, че съм го направил.

В този период предложих да се направи съвместно дружество между НЕК и „Енергопроект“ (където ръководех секция), в областта на маслата. По това време „Енергопроект“ беше все още държавна фирма. Предложението ми беше прието. Отпуснаха 475 хиляди долара, с които се закупи уникална апаратура за лаборатория. Уговорката ми с тогавашния директор на НЕК Валентин Иванов беше да си назначава млади хора, на които да предам това, което съм постигнал и никой да не ми се бърка в работата. Към онзи момент енергийните дружества се обслужваха от лабораторията на „Енергопроект“ (в която бяхме аз и една колежка), и от един химик във Варна – общо трима човека. Отговаряхме за цялата страна в областта на трансформаторите и на турбинните масла – ТЕЦ-ове и т.н.

Апаратурата пристигна в края на 1999 година. Аз още бях към „Енергопроект“ и Валентин Иванов ме извика да ме назначава. Тогава разбрах, че там вече са назначени също и жените на няколко от видните енергетици. Това са хора, които искаха да се възползват, докато са на висока длъжност. Това по принцип се отнася за всички области в България, но аз недооцених ситуацията. Реших, че мога да се опълча и заявих, че за мен е невъзможно да работя с тези, спуснати ми отгоре, хора. Валентин Иванов ми каза, че: „това са реалиите“. Аз се опитах да споря с него: „Бил съм боксьор. Поставяш ме в ъгъла. Така не мога да играя.“ Резултатът беше, че Вальо после се шегувал с мен: „Вичо каза, че е боксьор и може да ни бие.“ Шест месеца ме преследваше Валентин Иванов, като ми вдигаше заплатата непрекъснато, с мисълта, че аз правя това нещо с цел да ми дадат повече пари. Аз отказвах през цялото време и накрая те стигнаха до решението да си търсят други специалисти. И намериха –  назначиха един човек, специалист по пещи, който си намери друг специалист – по пластмаси. Двамата изкараха едноседмичен курс в Техническия университет и решиха, че могат да обслужват трансформаторите в енергетиката.

Първо счупиха голяма част от апаратурата. При един от тези инциденти се разляха 5 или 6 килограма живак. Но ако бяха направили само това, с мед да ги храниш. Лошото е, че те започнаха и да дават мнение, и оценки за състоянието на съоръжения в енергетиката. През 80-те години аз въведох метод за оценка на състоянието на съоръженията по състоянието на маслото. То е като кръвта в човешкия организъм – може да дава информация за дефекти в трансформатора. Чрез анализи се установява дефектен ли е един трансформатор или не. По този начин именно спасих онези трансформатори, за които стана дума в началото.

През 2005 година един трансформатор в АЕЦ „Козлодуй“ отделяше водород в много високи количества. Те обявиха, че това се случва, защото маслото било много висококачествено – такова беше заключението им в протокола от анализа. Което показва не само незнание, а и страхотна некомпетентност. За щастие, в „АЕЦ Козлодуй“ се вслушаха в моите препоръки, трансформаторът беше изведен, ремонтиран и сега всичко е наред. Никой нищо не разбра, работи си в момента и слава Богу.

Вичо Балабанов. Снимка: e-vestnik

Но как става така, че само защото някаква жена е съпруга на главния диспечер по това време – Ангел Сотиров – трябва да я назначим? Тази лаборатория и до момента изпълнява социални функции. Там се назначиха жените на разни високопоставени колеги енергетици и само стоят да взимат заплати. А заплатите в енергетиката са много високи на фона на други предприятия. За съжаление, големият пик на въвеждане на енергийни съоръжения в България е в периода 1975-1980 г. Тоест, те са морално и физически остарели. Имат нужда от наистина компетентно обслужване, за да им се удължи животът, защото днес цените на всичко са повишени многократно. Вместо това ставаме свидетели на една шуробаджанащина и зълвоетървщина. Страхувам се, че и в други области от енергетиката има подобни „случайници“.

В лабораторията в момента са 8 души, същевременно във Варна има още трима, а в Пловдив – още четирима. А сега лабораторията обслужва по-малко съоръжения в енергетиката, много предприятията бяха приватизирани и т. н. Значи – сега 15 човека вършат по-малко работа, отколкото аз и моята колежка навремето в „Енергопроект“.

Инструкцията за експлоатация и контрол на трансформаторните масла беше написана от мен, но аз там съм персона нон грата. Нещо повече – онази, която бях написал през 2000 година, стана първообраз и на международната, излязла през 2004-2005 година и валидна за целия Европейския съюз.

Предложих им да стана консултант на лабораторията, но отказаха. Все пак ми дадоха да рецензирам инструкцията, която бяха написали. Разгледах 13-ата редакция. В нея открих 10 кардинални грешки и 35 по-конкретни. Някои от кардиналните грешки бяха отстранени на съвет, на който ме бяха поканили. На следващата – 14-а или 15-а редакция много от тези грешки бяха останали. Но най-голямата грешка, която не знам дали не е умишлена е, че в момента инструкцията дава възможност да се бракуват все още съвсем годни масла. Зад това се крие или тотална некомпетентност, или желание за по-бърза подмяна.

Не е тайна как се формират нерегламентирани доходи. Най-лесно е чрез покупка. Когато официално и документално ти се дава възможност да бракуваш нещо годно, купуването става много по-лесно, по-често и т. н. Срещу това аз моментално написах писма, но нямаше реакция.

Имаше един директор в „Енергопроект“, на когото няма да му споменавам името, защото сега отрича да се е случвало това, което ще разкажа. Един ден той ме извика и ми каза: „Генерал Атанас Атанасов се интересува от теб. Говори се, че в тази лаборатория искаш да окачествяваш наркотици. Вярно ли е?“ Аз, разбира се, отрекох. Тогава той ме предупреди да не се натискам повече за тази лаборатория. Звъннах на тогавашния директор на НЕК Методи Константинов, разказах му, а той отговори: „Измислил си го е“. В това време директорът на „Енергопроект“ научава, че аз разказвам случката и ми иска обяснения. Защитих се с думите: „Ти ме обвиняваш в най-страшното – на мястото та Поли Пантев ли искаш да ме сложиш?“ (тъкмо бяха убили Поли Пантев по това време). След две години случайно се запознах с ген. Атанасов и му разказах случая – човекът за първи път чуваше и напълно отрече.

Вичо Балабанов. Снимка: e-vestnik

Така с течение на времето тези хора разсипаха професионалната ми кариера, но и собствените си жени – защото аз съм убеден, че няма човек, който да се чувства добре, когато отива на работа, а седи, без нищо да върши, но взима пари. Оттогава насам аз си пиша, говоря им, обяснявам им, а те се държат, все едно ме няма. Въпреки това продължавам да държа на принципите си. Някого може да го назначат и за цар, но от това той няма да стане аристократ. Превърнаха лабораторията в социален дом. Това не е европейско. Аз имам три деца и не бих искал да им завещая такова общество. Дълбоко съм убеден, че професионализъм е лоялност към професията.

Отскоро тази лаборатория вече е акредитирана, но акредитацията й може да бъде отнета във всеки момент. Обадиха ми се колеги от един ТЕЦ и ми дадоха протокол от изследване на масла. „Специалистите“ от лабораторията бяха преиначили стойностите, от което излиза, че едно масло е великолепно. Тоест – фалшив протокол. За такова нещо се отнема акредитация. Разбирате ли сега какво се върши в тази лаборатория? Този документ се появява в публичното пространство, а хората, които искат да внасят маслото и да го продават, се позовават на протокола. Може да има и други подобни документи, които не са достигнали до мен. Аз разполагам само с пръски от т. нар. им „дейност“.

Погледнете сатиричния театър. Огромен салон наистина, но за да излезе нещо свястно, трябва да има и голямо задкулисно пространство. Обаче, наред с хубавите неща в театъра, излизат и страшни глупости. Същото се случва и в енергетиката, пак благодарение на това задкулисно пространство. Там са преплетени големи интереси с по-краткото название – пари. Много пари. И има удобни хора, които да създават нормативна база, подходяща за нерегламентирани приходи. На пръв поглед подмяната на консумативи и оборудване не е злоупотреба. Може определени неща да са годни за употреба, но да се бракуват и да се купят нови. Това е излишен разход. Износ на ток, доставки на консумативи и подмяна на съоръжения – това са основните начини за нерегламентирани приходи в енергетиката. Доставят се въглища, мазут, газ, масла… Още гърците са казали – панта рей. Щом нещо тече, то отива от едно място на друго.

Вичо Балабанов. Снимка: e-vestnik

Когато предлагах навремето на бившия зам.-министър на енергетиката Ангел Минев да направим едно дружество, от което печалбата щеше да е между 300 и 500 хиляди лева годишно, той ми отговори: „Каква е тази печалба? НЕК премята по няколко милиарда лева годишно, ние сега за 400-500 хиляди лева печалба ще се занимаваме? А и половината печалба я даваш на държавата“. Същия ден аз се бях върнал от конференция на Международната електротехническа комисия в Париж. Там се запознах с един милионер – латвийски евреин, който живее в Канада. Говорихме си на руски, станах му много симпатичен, предложи ми да обядваме заедно и аз се съгласих. Като видях ресторанта, прецених, че е много скъп. Казвам си – ще изпия една четвъртинка вино, няма да обядвам. Накрая идва  сервитьорът да плащаме, аз вадя 50 евро, които ми бяха в джоба, а той започна да се бърка и накрая каза: „Ейй, аз нямам дребни. Хайде, аз ще черпя другия път.“ Нямаше друг път, защото аз си заминах вечерта… Това му го разказах на Ангел Минев и му казах: „Той затова е милионер. А ние сега, като не искаме да изкарваме по 400-500 хиляди, ще си бъдем така“…

Разбирам желанието на тези хора, с които съм се сблъсквал през годините, да унижават… Изпитвам съжаление към тях – те са били унижавани, за да искат да унижават… Очевидно всеки има нуждата да разполага с нечия съдба, за да се чувства значим.

Аз пиша пиеси, може би защото тогава мога да манипулирам героите си. За да не манипулирам друг, аз манипулирам измислените от мен герои. Моите герои не са от енергетиката. На една страница те плачат, на другата може да се усмихват…
Имаше един афоризъм на Йежи Лец, че у нас положителният герой се назначава. Така си остана и в цялата ни практика по време на прехода…

С това, което разказвам, мога само мога да си изкарам боя. Но в една моя пиеса мой герой казва: Господине, истината няма интерес…“

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.