ООН възстановява доверието в глобалното затопляне

Луи Шарбоно

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун каза в сряда, че група национални академии на науките ще направят преглед на научните данни на ООН, за да възстановят доверието, след като в доклад за глобалното затопляне от 2007 г. бяха открити грешки. Междуправителственият съвет за климатичните промени (МСКП) към ООН призна през януари, че негов доклад е преувеличил темпото на топене на хималайските ледници, а миналия месец заяви, че докладът е представил пресилена оценка и на това каква част от Холандия е под морското равнище.

„Нека бъда ясен – климатичните промени са реална заплаха“, каза Бан пред репортери на обща пресконференция с председателя на съвета Раджендра Пачаури. „Нищо от това, което се твърди или разкрива в медиите напоследък, не променя фундаменталния научен консенсус по климатичните промени“, заяви той. Бан призна, че става дума за „много малък брой грешки“ в документа, известен като Четвърти доклад за оценка, публикуван през 2007 г. и състоящ се от над 3000 страници и с позоваване на над 10 000 научни изследвания. Следващият такъв доклад за климатичните промени ще бъде публикуван през 2013 и 2014 г.

Пачаури каза пред репортерите, че въпреки грешките стои зад основното послание на доклада от 2007 г., че глобалното затопляне е реално и се ускорява от т.нар. емисии на парникови газове. „Вярваме, че заключенията в този доклад са наистина отвъд всякакво основателно съмнение“, заяви Пачаури, който се противопоставя на призивите на критици да се оттегли от поста председател на съвета. Бан каза, че прегледът ще се ръководи от Междуакадемичния съвет, обединяващ академиите на науките по света, и обеща, че той ще бъде „осъществен напълно независимо от ООН“. Нито Пачаури, нито Бан отговориха на въпроси на репортери.

Независим от ООН, но финансиран от нея

Междуакадемичният съвет заседава в Кралската академия на изкуствата и науките на Холандия в Амстердам. Съветът включва британското Кралско дружество и повече от дузина други национални академии на науките. Съпредседателят на съвета Роберт Дейхраф, преподавател по математическа физика в Амстердамския университет, каза пред репортери, че прегледът ще бъде напълно независим от ООН, но че ще бъде финансиран от нея. Той добави, че екпертната група, която ще направи прегледа, ще представи своя доклад до края на август.

Петер Фрумхоф, директор по науката и политиката в Съюза на загрижените учени и водещ автор в доклада от 2007 г., каза, че прегледът е „правилният ход“. „Ако този независим преглед бъде осъществен енергично и прозрачно, това ще помогне за укрепване на ангажимента на МСКП за стабилни научни оценки и за възстановяване на общественото доверие, разклатено от една агресивна кампания, която цели да породи объркване по отношение на научните изследвания за климата“, заяви Фрумхоф.

Бан намекна, че може да се наложи да бъдат направени някои промени в начина, по който МСКП съставя докладите си, за да се избегнат бъдещи грешки. „Необходимо е да осигурим пълна прозрачност, точност и обективност и да намалим до минимум възможността за нови грешки“, каза той. Допитвания предполагат, че грешките и разкриването след хакерски атаки миналата година на имейли, показващи потискането на скептичните мнения в научните среди, може би подкопават убедеността на обществеността в рисковете от глобалното затопляне.

МСКП получи през 2007 г. Нобеловата награда за мир заедно с бившия вицепрезидент на САЩ Ал Гор и изработва основния научен документ, активизиращ световните усилия за постигане на съгласие за по-амбициозен договор за климата, който да замени Протокола от Киото, и за преминаване от изкопаеми горива към по-чисти източници на енергия с ниски емисии на въглерод. Но докладът му от 2007 г. погрешно заявяваше, че хималайските ледници могат да изчезнат до 2035 г. – прогноза, основаваща се на статии, които не са минали през научна оценка, преди да бъдат публикувани. В един от оригиналните източници на доклада се казвало, че ледниците по света могат да се стопят до 2350 г.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.