Поколението Y иска всичко и веднага
14 Март 2010
Лора Кларк
Това е поколението, което “има право на всичко” и за което усърдната работа е чуждо понятие. Днешните млади служители изглежда вярват, че им се полага работа с голяма заплата, висок статус и много свободно време, без да трябва да полагат много усилия. Според проучване, което обхваща три поколения работещи, родените в края на 80-те, или т.нар. поколение Y, очакват да получат своя дял от баницата и да го излапат веднага.
Те ценят свободното време много повече от по-възрастните си колеги и по-често се стремят към работа, която да не е много напрегната и с голям отпуск. По-малко склонни са да работят извънредно. Поколението Y, за разлика от предходните поколения, е по-склонно да възприема работата си единствено като средство за покриване на сметките. Работата не заема толкова централно място в живота им и при тях е по-разпространено убеждението, че “работата е само за изкарване на прехрана”. Държат обаче много на заплатата и статуса.
С други думи, твърдят експертите, по-младото поколение иска да получава големи заплати, като при това запази здравословен баланс между работата и личния живот. При проучването, публикувано в “Джърнъл ъв мениджмънт”, експертите са направили сравнение между трудовата етика на три поколения, и са открили големи различия.
Поколението Y са хората, израснали през интернет епохата, поколението което е най “на ти” с технологиите. Преди него е поколението X - родените през 70-те, често наричани “децата на Тачър”. Това поколение израсна във време на засилваща се битка за равенство на жените, в трудна икономическа ситуация, когато се увеличаваше процентът на разводите. Тяхното отношение обикновено се описва като “работи много и се забавлявай много”.
Поколението на бейби-бума са родените в края на 40-те и през 50-те години. Като следвоенни деца те се асоциират с благоденствие и оптимизъм. Те са по-богати и по-здрави, от което и да е предишно поколение, но са били готови да работят много, за да постигнат успех. Могат да бъдат описани най-общо като поколението “живея, за да работя”. 16 507 американци от трите поколения са били анкетирани за проучването, за да се установи какви са нагласите им при завършване на средно образование. Най-голямата промяна в ценностите е засиленото желание за почивка сред представителите на поколението Y, посочва анализът.
“Комбинацията от липсата на желание да се работи много, но въпреки това да се искат повече пари и положение в обществото потвърждава разпространеното сред поколението Y чувство, че му се полага всичко”, се казва в проучването. Според изследването желанието да се намери работа, която да има смисъл и да носи удовлетворение, е намаляло, като по-младите работници възприемат работата повече като средство за финансиране на собствения си начин на живот. Няма открити различия в предпочитанията към работа, при която се помага на другите или която е обществено значима.
Ръководителката на изследването Джийн Туинджи, преподавател по психология в Университета на щата Сан Диего и автор на книгата “Поколението Аз”, отбелязва: “Младите служители днес започват да работят като цяло с различни ценности от тези на младите работници от преди 15 и 30 години и това може да се отрази на набирането на персонал и управлението му”. Проучването потвърждава изводите на Асоциацията на дипломираните специалисти за подбор на персонала, която установи, че има нов вид дипломирани “примадони”, които очакват, че всичко ще им падне от небето.
Те смятат, че са високо търсени на пазара на труда, но шефовете казват, че им липсва реализъм, че са егоцентрични, капризни и алчни. Много фирми казват, че търсят хора от чужбина, за да открият служители с по-добра трудова етика. Докладът на Асоциацията на дипломираните специалисти за подбор на персонала, който се базира на отговорите на 211 дипломирани служители, в това число в инвестиционни банки, правни и счетоводни фирми, предупреждава, че младежите от поколението Y, завършили висше образование, често са упреквани, че “на работа се държат като примадони, които очакват, че им се полага всичко”. Ето един пример: новопостъпил служител на транспортна компания е чут да казва на майка си по телефона: “Утре трябва да отида до Лондон, а те дори не ми казаха как да стигна дотам.”
По БТА

























о пуре шукар бути керел, о терне те жал те керел свирке
страхотно, вярно и точно/ европа ще го разбере когато изяде всичко от кофите за смет
Всичко се променя. Според мен това, че по-младите държат повече на личното си време е повече от положително. Ако те не търсят и не изискват, никой и няма да им даде. Иначе статията може да се върне по-назад във времето и да сравни сегашните поколения с поколенията, при които е било нормално децата да работят робски труд например.
Толкова е нормално по-възрастните да казват как днес младите за нищо не стават...
Не виждам кое е лошото. Бизнесмените гледат да изсмучат всичко от работника, а да му дадат колкото може по-малко. Разбира се, че един по-капризен млад човек ще им изгледа егоцентричен, мързелив и т.н., след като са свикнали майка му и баща му да им работят почти 24/7. То не става да съм на 25 години и да работя от тъмно до тъмно 6 дена в седмицата, а седмия ден на повикване. Аз живот нямам ли, приятели, гадже? На работа нямам време дори един сандвич да изям на обяд.
(Конфедерация на глупците(Иг ОРеили-перверзията да трябва да ходиш на работа(авторДжон Кенеди Тул- четете графомани
Пишете пишете характери небесни, мене херпес ме мори...
Мързелът - двигател на човешкия прогрес!Да,ама не - поне в случая.Да поназнайваш малко англичански,да блъскаш по РС,а речникът ти на родния език да е от двеста-триста думи!?!И сИга к,во?Ами ягодовите полета на Албион!Или дрехите на пиколо в Ню Джърси!
компютърното можене(компетентност,де)не е нищо повече от управлението на трабант(можене е било дядо с потурите да чука баба под крушата,тя да окапе и накрая да се довърши със зверска чикичия до трупа на долцинеята ).днешните момчерлийчета и барбита ги приучиха(като опитните мишки с опиат)на златни обечки и нещата се търкалят нанякъде,дето розовото се отдалечава
хамал качинавтут тежанес!
Който може да си позволи да иска - иска. Който не може, пак иска - и гори. Кратко точно и ясно. Тясната специализация става все по-ценна. Картинката влошават само няколкото процента с големи претенции, но малко капацитет.
дан4о бря nicht verstehen
Пак сте пасли весели гъбки, да ви "обичам" в наркоманите.
май теб са те обичали зад гърба