Наистина ли сме най-зле от войната насам?

Премиерът Борисов с двамата си заместници Дянков и Цветанов. Снимка: Sofia Photo Agency

“По-тежки месеци не е имало от войната насам. Поел съм ангажимент и правя всичко възможно да изкараме тези месеци”, заяви премиерът Бойко Борисов на форум на земеделците миналата седмица.

Много интересно изказване на един премиер. Трябваше да уточни и от коя война насам. Многократно Борисов се изказва по този начин, за да подчертае усилията си и да внуши, че е тежко. Дали преувеличава? Като се съди по неговите досегашни изяви, той не само преувеличава, ами послъгва. Например като стана кмет каза, че най-новият тролей бил по-стар от него. Излъга, за да подчертае колко е зле положението. Или казваше, че правителството на Тройната коалиция не му давало парите на София. А той като премиер даде ли ги? Даде ги дръжки, и той преразпределя бюджет като предишните.

Сега лъже ли Борисов, че сме най-зле от войната насам? Пенсионерите, които помнят онова време, не са толкова малко (вероятно премиерът има предвид Втората световна, а не Първата).

Фалитът на Тато и Лукановата зима

Но много повече са онези, които помнят падането на комунизма и т. нар. “Луканова зима”. Първо, хората посрещнаха с радост падането на Живков, после недоволството им се насочи към реформатора Луканов, при когото икономиката стигна колапс и той спря плащанията по външния дълг. Но колапсът започна още от Живков. Според документите, разкрити години по-късно, България е фалирала тайно през 1987 г. (веднъж и през 1960 г., но това е отделен въпрос). Само че през 1987 г. вече нямаше как да ни спасява СССР. Всички над 40-годишна възраст помнят, че през 1988-1989 г. кризата висеше във въздуха, само тоталитарните медии не пишеха за нея. Тогава положението се рисуваше в розово, за правителството и за Тато се пишеха само хубави работи. И всички бяха свикнали на дефицит и липси, но въпреки това се усещаше, че нещо не е наред. Тогава Живков (от когото Борисов казва, че се е учил) просто отлагаше фалита и се изказваше деликатно няколко пъти за реформи, за “снишаване” и т. н., а накрая съвсем неделикатно заяви: “Социализъмът е едно недоносче”. Който умееше да тълкува тия приказки, си беше направил сметката какво иде. И то дойде.

Как е сега? Има някои общи неща – медиите се опитват като едно време да пишат само хубави работи за правителството и за новия Тато (трябва да се отбележи, че година назад критикуваха без задръжки предишното правителство на Тройната коалиция). Сега пишат свободно за криза, но добре че сме в глобален свят и епохата на Интернет, та от чужбина да се чуят и някои нелицеприятни оценки за кабинета Борисов (виж тук).

И сега има наследство от предишното правителство, но какво е то? Може да изглежда чудно, но сега хората, за разлика от комунизма, са отвикнали от дефицита и липсите. Човек бързо се разглезва и забравя лошото. Свикнали са да си купят жилище или кола на лизинг (или поне на старо), да имат пари да пазаруват, дори да идат на море в Турция. Но нещо стана.

Наследството от Тройната коалиция

Борисов постоянно се оплаква от тежкото наследство от предишното правителство. Бостанът бил обран. Само че има някои факти, които няма как да се скрият – той наследи фискален резерв от 8 млрд. лева. (Любопитно е, че предишният премиер Станишев и съпартийците му, подобно на Борисов, макар и по-умерено, се оплакваха от правителството на Симеон, което пък остави 5 млрд. лв. резерв). И тези 8 млрд. лв. сега стоят като на склад в БНБ, без лихва, ей тъй. Не е ясно при коя война България е имала толкова голям резерв, че да сме толкова зле.

Финансовият министър Дянков есента предложи от тях да се дадат 1-2 млрд. на банките срещу лихва, за да стимулират икономиката и да донесат приходи в държавния бюджет. Срещу това скочиха опозицията, дори Костов и хора от управляващата партия, и го предотвратиха. Самият Борисов заяви – тези пари няма да се бутат. Същевременно премиерът се поддава на популистки искания, спира вдигане на акцизи, отменя закриване на болници, отпуска пари за едно или друго, против волята на финансовия министър.

След това през януари министър Дянков каза, че ще се използват пари от резерва, да се разплати държавата на бизнеса. Не стана. След това в края февруари Дянков каза, че на фирмите ще се плаща за сметка на дефицита – тоест дефицитът ще се увеличи леко, за да се разплати правителството. Щяло да има ударно разплащане. Но не се чу да е имало.

Правителството още има да дава, а можество фирми чакат. И дори държавата им излиза с номера, че няма да получат всичко, ще има удръжки, а за лихви по забавянето – и дума да не става.  Същевременно много от тези фирми са взели кредити при ужасни лихви, за да свършат работа, те също имат да плащат. Кашата е голяма. Борисов сега се опитва да хвърли вината изцяло пак на предишното правителство – че имало финансово необезпечени държавни поръчки. Сигурно има. Ама има и обезпечени, но неразплатени.

Какво става сега?

Анализатори предвиждат, че планираният годишен дефицит от 1,8% ще бъде постигнат само през януари, февруари и март. Междувременно безработицата скочи рязко от началото на новата година. Проста сметка – много фирми зависеха от тия плащания на държавата. Не само преки изпълнители на поръчки, а подизпълнители и съвсем индиректно свързани производства. Държавата има да плаща общо към 2 млрд. лв. От тях 500 млн. лева са невърнат ДДС – който няма как да го наречеш необезпечени поръчки на Тройната коалиция.

Много фирми стискаха зъби до Нова година, после, като видяха, че не идат пари (не само пряко от държавата, има и огромна междуфирмена задлъжнялост) и т. н., съкратиха работници. Сега и да плати държавата, тези работни места няма да бъдат възстановени. А какво влече това след себе си? Много хора не взимат заплата и не могат да си изплащат вноските за жилища. Казват, че банките са сложили ръка на около 100 000 жилища на длъжници. А колко са хората, които не могат да си плащат лизингите за коли, телевизори и т. н., никой дори не брои. Стагнацията ще повлече банките. Агенция “Мудис” съобщи преди дни, че поради рязко влошаване на икономиката в България банки ще го закъсат, което не беше предадено много тревожно от българските медии (виж тук).

За 2009 г. казват, че приключила с 9,5% безработица. А от началото на тази година е вече двуцифрена. Реално е много по-висока – голяма част от хората работят нелегално (сезонно или постоянно) в чужбина и въобще не се регистрират като безработни.

Икономиката го закъса. Финансовият министър строго стиска кесията и се заинати да приключи 2009 г. с бюджетен дефицит под 1%. Премиерът Борисов и вицепремиерът Дянков се похвалиха в парламента при обсъждането на бюджета, колко положително са оценени от „Стандарт и Пуърс“ за ниския бюджетен дефицит.  Но това стана за сметка на спрени плащания за лекарите и социалните помощи за декември, както сега писа агенция Ройтерс, също и за сметка на спрени плащания към фирми и др. Нужно ли беше това? Не беше ли по-добре държавата да плати, с цената на малко по-висок дефицит, за да не се свива потреблението, да се завъртят пари в икономиката, производството и т. н. (Любопитно е, че Иван Костов, който подкрепя Дянков, каза, че го посъветвал до края на 2009 г. да плати борчове на предишното правителство, макар и дефицитът да стане по-голям). Но не стана. И със закъснение от 2 месеца Дянков заговори за ударно разплащане към фирми за сметка на бюджетен дефицит. Нещо не се връзва…

А сега общественото мнение е ангажирано изцяло със скандала Първанов – Дянков. Честолюбието на Първанов изигра вредна роля – той превърна Дянков в жертва и така отклони вниманието от по-важни теми за дискусия.
Да, Дянков поддържа строга фискална дисциплина, за да ограничи финансовата криза. Но има икономическа криза, а така тя се задълбочи. И тя ще повлече по-сериозна финансова криза, каквато на практика в България нямаше.

Външен дълг и оставката в джоба

Положението наистина е зле. Но дали чак като след войната, както казва премиерът Борисов? Дали чак като в последната година на Тато и при Лукановата зима? Някои плашат, че външният дълг на България сега бил гигантски – 37,6 млрд. евро към Нова година. Но това е брутен външен дълг, от който държавният е само 2,8 млрд. евро. Останалото е на частни банки и фирми (то също тежи, но в по-голямата си част това са кредити, които се изплащат). Онези 11 и нещо милиарда долара държавен външен дълг от времето на Живков, които бяха много повече от брутния продукт на страната, вече са изплатени през всичките тия години.

Положението съвсем не е толкова трагично, както го представя Борисов. Един премиер би трябвало да внушава нещо позитивно на народа си. Да не спестява истината, но такива реплики – “най-зле сме от войната насам”, “обран бостан”, “нося си оставката в джоба”, създават чувство за несигурност и задълбочават кризата.

До неотдавна Борисов заплашваше с предсрочни избори. Вероятно беше сигурен, че ще вземе пълно мнозинство в парламента при едни предсрочни избори. Сега вече това не е толкова сигурно. Доверието към него пада, видя се, че много се оплаква и не спира да се оправдава с предишните, обръща си мнението на 180 градуса в рамките на 1 ден само, прозира некомпетентност у някои от министрите му и т. н. А една оставка, с каквато плаши, ще означава бягство от отговорност. И нови избори в този момент ще задълбочат сериозно кризата.

Борисов е първият премиер от Костов насам, който управлява без коалиция и може да решава еднолично, без да се  съобразява с коалиционни партньори. Има свобода на действие и все още сравнително широка подкрепа. И ако наистина мисли, че положението е тежко като след война, по-добре да направи консултации с опозицията и другите партии да подкрепят някои непопулярни мерки за излизане от кризата. Например да потърси подкрепа как да се използва натрупаният резерв, който седи на склад в БНБ. Но вместо опити за диалог, Борисов постоянно напада. А със сигурност за определени антикризисни мерки може да получи подкрепа дори от опозицията.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.