Първанов няма да падне, но е добре да поскърцат механизмите

ГЕРБ се опитва да си вкара автогол с искането за “импийчмънт” – както по американски модел наричат процедурата за сваляне на президента Първанов.

Защо? Защото искането е кресливо, издава политическа незрялост, излишно репчене и създава напрежение. Същия филм го гледахме есента, когато Първанов отказа да подпише указа за освобождаване на двама посланици (което пък беше изсилване на скоропостижно заминалата си министърка Желева). И тогава се изрепчиха, че ще искат “импийчмънт”. Но тогава имаше по-сериозни основания – Първанов отказваше да подпише указ. Той се измъкваше, че само отлага и иска доказателства за нарушения на посланиците. Както и да е – мина и замина. Сега пак. Този път може да свърши по-зле.

Първанов може да го отстрани Конституционният съд, а не парламентът. Парламентът може само с 2/3 мнозинство да внесе предложение в Конституционния съд. А той да реши дали Първанов е нарушил конституцията. Погрешно някои смятат, че Конституционният съд е на Първанов. По закон от 12 конституционни съдии 1/3 се избират от президента, 1/3 от парламента и 1/3 от събранието на върховните съдилища. Така че, дори четиримата избрани и назначени от Първанов да са му сляпо верни и да си затворят очите пред евентуално нарушение на конституцията, това не е достатъчно да го спасят. Има и още нещо интересно – гласуване за отстраняване на държавния глава в Конституционния съд по закон става само тайно – за да се освободят от скрупули и от чувство за обвързаност онези съдии, които са назначени от президента.

Но това не е най-важното. Най-важното е, че ГЕРБ и другите ще си го забият сами, ако успеят да отстранят Първанов. Те вероятно се надяват да вкарат делото в Конституционния съд, а ако той остави Първанов, те да обяснят нещата с това, че там са президентски хора. Но пак няма да оставят добро впечатление. Ще оставят впечатление за дребнавост и политическа разправа. Първанов се дискредитира сам достатъчно. Например в случая с Дянков, при всичките му претенции за сериозен политик, Първанов се показа като незрял, дребнав и отмъстителен (каквито, впрочем, са много български политици, включително Борисов).

Но, ако го свалят, ГЕРБ и другите рискуват да го превърнат в жертва и симпатиите у част от неутралните избиратели да наклонят към Първанов и бъдещата му партия, за която се говори. Защото в очите на един страничен наблюдател Първанов изглежда несправедливо оклеветен от министъра Дянков, който намеква, че е милиардер. А самият Дянков оставя противоречиви впечатления – нарече Станишев “съсел”, а себе си “Брад Пит с очила” и „най-големият икономист в Източна Европа“, няколко пъти се изхвърля като тинейджър с недомислени определения. За мнозина странични наблюдатели да сваляш заради такъв държавния глава не изглежда добре.

Но не е лошо, че в България има власти и институции, които се блъскат и нещо скърца.

Докато от еднопартийна тоталитарна държава тук стане добре работеща демокрация, ще има много скърцане и блъскане. Дори понякога движещата сила да е нагонът от тоталитарната държава – една партия, един Тато.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.