Проваля ли се „Южен поток“?

Шефът на италианския енергиен концерн „Ени“ Паоло Скарони предложи конкурентните газопроводи „Южен поток“ и „Набуко“ да бъдат слети по поне част от трасето, съобщава базираният в Норвегия специализиран седмичник за новини от петролния и газовия сектор „Ъпстрийм“. Планираният път и на двата проектирани газопровода минава през България. Инвестиционните банкери биха нарекли такъв ход стратегическо удобство, подчерта Скарони на енергийна конференция в Хюстън, САЩ. Главният изпълнителен директор на „Ени“ се аргументира, че „ако всички партньори решат да съединят двата газопровода по част от трасето, ще намалим инвестиционните и оперативните цени и ще увеличим общите приходи“.

Според Скарони двата проекта имат допълващи се силни и слаби страни. Те обаче могат да дадат възможност на Европа да постигне стратегическата си цел да диверсифицира своите източници и транзитни коридори за „синьо гориво“, изрази увереност той. Скарони отбеляза, че в момента светът е „залят от евтин природен газ“, но предупреди, че ниските цени и икономическото възстановяване може да стимулират поскъпване в не чак толкова далечно бъдеще. Природният газ е възприеман като мост между отделящите повече въглероден диоксид изкопаеми горива и алтернативните източници на енергия, каза още той.

Според статия в сп. „Руский Нюзуик“, цитирана от в. „Дневник“, това предложение означава, че газовият проект „Южен поток“ е практически погребан, а „Газпром“ губи контрола над европейския пазар на синьо гориво. В Хюстън последвал публичен скандал между двете компании. Близък до „Газпром“ източник заявил пред  РИА „Новости“, че италианците заемат неконструктивна позиция, пречат на присъединяването на френската „Електрисите дьо Франс“ (EdF) към проекта и докато Скарони е начело на ENI, няма да има напредък по „Южен поток“. „За „Южен поток“, който и така не е беше особено жизнеспособен, този скандал може да се окаже смъртоносен удар според списанието. Миналия петък Скарони представи стратегическия план на „Ени“ за близките четири години и в него нямаше и дума за „Южен поток“. Вярно, че на същата презентация Скарони добави, че няма никакви разногласия с „Газпром“. Но въпреки това проектът е обречен – той вече не е нужен на никого“, продължава статията под заглавие „Труба не зовет“.

Руският енергиен министър Сергей Шматко се изказа сдържано по предложението на италианския енергиен концерн Ени (Eni) газопроводите „Южен поток“ и „Набуко“ да бъдат слети по част от трасето. Планираните трасета и на двата газопровода минават през България. „Русия засега не разглежда тази идея. Имаме проекта „Южен поток“, който премина всички необходими съгласувания. Подписахме съответните споразумения с всички страни участнички“, посочи Шматко пред журналисти след разговори с председателя на Народното събрание Цецка Цачева по време наа посещението й в Москва начело на парламентарна делегация. „Разчитам, че в най-скоро време ще бъде реализиран планът за създаването на строителна компания в съответствие с междуправителственото споразумение, което съществува между Русия и България, и тогава проектът ще се реализира в най-скоро време“, каза още Шматко. „Колкото до проекта „Набуко“, разбираем е въпросът за необходимостта от диверсификация на енергийните потоци. Колкото повече газ, толкова по-добре за европейския потребител, но „Южен поток“ и „Набуко“ съвсем не са конкуренти“, каза още руският министър. „Просто сме сигурни, че в тази конкуренция ние сме по-силни, тъй като имаме газ и сме взели всички необходими решения за началото на строителството на този газопровод“, добави Шматко. Чакаме с нетърпение момента, когато „Набуко“ ще може поне формално да започне да се съревновава с нас, допълни той.

Според руското издание на „Нюзуик“ и „Набуко“ има немалко проблеми. Според анализатори проектът на Европа за газ от Централна Азия няма как да мине през Каспийско море без съгласието на Москва. Говорителят на „Набуко“ Кристиян Долецал обаче смята, че акционерите (сред тях е и „Булгаргаз“) ще сключат до края на годината договори за доставки от Туркменистан и Азербайджан. Напоследък обаче се говори все повече, че основен източник може да е Ирак, а в обозримо бъдеще – и Египет. Списанието сочи още един „способ на ЕС за защита от Русия“. Става дума за проекти за обръщане посоката на доставки на мрежите за пренос в Източна Европа. Така ще е технологично възможно в един момент в тях да се вкарва газ не от изток, а от запад, т.е. от Норвегия, Катар, Алжир или Тринидад и Тобаго. Според Михаил Корчемкин от базираният във Вашингтон институт East European Gas Analysis този способ дори може да доведе до това Москва да изгуби и украинския пазар.

Трети фактор, посочен от „Нюзуик“, е бъдещият добив на природен газ от шисти. Засега методът е скъп, т.е. газът може да се използва на място, но благодарение на тази технология САЩ станаха миналата година държавата с най-големия в света добив като изпревариха Русия. Според президента на Руското газово общество и зам.-председател на руската Дума Валерий Язев шистовият газ може да промени напълно европейския газов пазар, допълва „Нюзуик“, а скоро и Европа ще започне собствено производство.
„Южен поток“ никога не е бил обоснован икономически – той ще е по-скъп от „Набуко“, а в „Газпром“ винаги са признавали, че този проект и събратът му „Северен поток“ са крайно важни за премиера Владимир Путин, пише изданието. Именно при президентството на Путин бе изработена концепцията за Русия като енергийна свръхдържава. Тогава бе привлечен в „Северен поток“ бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, а при обявяването на „Южен поток“ европейската преса започна да пише за „руски газови клещи“ около Европа.

В същото време Сергей Шматко продължи да настоява, че при „Южен поток“ всичко е нормално и съобщи, че в рамките на идните две седмици ще протече редовният кръг преговори между Русия и Австрия за присъединяването на Виена към проекта. Работим, за да придадем на този проект статут на приоритетен европейски проект, и предполагаме, че неговото успешно приемане в различни европейски страни ще бъде достатъчно основание за Австрия да се включи, посочи енергийният министър на Русия.

Българският парламент планира да приеме „национална енергийна стратегия“, чието ядро ще бъдат три проекта, разработвани съвместно с Русия, заяви след разговорите Цецка Цачева, цитирана от РИА Новости. РИА Новости уточнява, че става дума за проектите за петролопровода Бургас – Александруполис, газопровода „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“. Според Цачева отношенията между Москва и София в областта на енергетиката са „тесни и конструктивни“, а неотдавнашните срещи са позволили да бъдат решени редица проблеми.

„Руский Нюзуик“ напомня, че „увеличаването на руското влияние в Европа се планираше и чрез създаването на пул от лоялни на Москва авторитетни политици, които биха оглавили новите международни проекти на „Газпром“. „Нюзуик“ посочва името на Жак Ширак, на когото Путин предложил да застане начело на борда на директорите на консорциума, разработващ огромното Щокманско газово находище. Сред сценариите за обяснение защо бивш президент на Франция работи за „Газпром“ бил и този, че с присъствието си той щял да гарантира, че се запазва крехката природа в руския Север, разказва източник на „Нюзуик“. Силвио Берлускони (той предпочел да остане в политиката) и Романо Проди също получили оферти, но нищо не се получило с тях и идеята за политически газов клуб се провалила.

Париж и Берлин продължават да поддържат „Северен поток“ и „Южен поток“, но преговорите с EdF вървяли вяло, отчасти защото в компанията не виждали икономическа изгода от амбициозните проекти. „Източникът ни в „Газпром“ не вярва Русия да се откаже от „Южен поток“, дори проектът да губи икономически смисъл. И проблемът не е в желанието на премиера Владимир Путин, а в това, че се е оформило достатъчно мощно лоби от доставчици на тръби за „Газпром“, се казва в публикацията на „Русский Newsweek“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.