Президентът хвърли обувка по журналист, но това не е новина

Иво Инджев

Когато днес 15 март 2010 г., видях в студиото на Би Ти Ви колегата Диков, първата ми реакция беше: нима са се засрамили, че в централните новини на тази “голяма телевизия” го оплюха за дързостта да задава “кафеджийски въпроси” на недосегаемия ни президент на пресконференцията му от 12 март?

Бързо ми мина. Установих, че няма такава грешка. За по-достоверно му се обадих и той потвърди, че няма такова нещо като извинение.

За мнозина дребната на пръв поглед случка с оплюването на Сашо Диков в рамките на новинарската емисия може да е останала незабелязана. Но тя е забележителна. Защото е емблематична за наложения в нашите медии манталитет на журналистическата антисолидарност на солидаризирането със силните на деня.

Изказът на Диков при опитите му да изчопли някакъв отговор от президента може да не е бил на високото изискано ниво на пернишкия аристократ, но това, щом толкова не се харесва на въпросната телевизия, можеше да бъде подминато поне с мълчание. Вместо това, в нарушение на всякаква етика на взаимоотношенията между колеги, по негов адрес бяха направени обидни квалификации – не в публицистично предаване (което би било друго, там заемането на позиция е дори задължително, за да е ясно кой къде стои), а в новините!

Етика в телевизията! Помните ли тази претенция? Тя явно служи за оръжие, когато трябва да бъде сдъвкан журналист, който задава неудобни въпроси, квалифицирани като “неетични” от началството, солидарно с още по-голямото началство – олигархичното и държавното.

Честно казано, когато чух, че бронираният ни откъм чепати журналистически питания президент ще говори на пресконференция, ми мина през ум въпроса дали ще се намери един иракчанин, кюрд или китаец насреща му.

На 14 декември 2008 г. иракският журналист Мунтазар аз Зайди от телевизия “Ал Багдадия” има дързостта да замери властелина на света Джордж Буш на пресконференция в Багдад. Лошо. Много лошо. Адски неправилно. Не го подкрепям. Но беше смело. И освен всичко друго показа по парадоксален начин, че дори в Ирак, където демокрацията не просто прохожда, а още пълзи с кървави дири, е възможно някой да направи нещо заради кауза и благодарение на демократичните наченки на системата (наложена отвън, при това!), не е транжиран на място с чукове и железа, а отива на съд без опасност за живота му.

На 3 февруари 2009 г. лошият му пример беше последван от китаец, които замери с обувката си гостуващия в Кеймбриджкия университет китайски премиер Вън Цзябао.

На 15 декември кюрдски емигрант замери на улицата в Севиля турския премиер Ердоган, който беше на посещение в Испания.

У нас такива неща не стават. Тук журналистите биват замеряни от други журналисти – с компромати, с презрение, с мълчание и маргинализиране. В угода на силния на деня. Властниците само си подават обувките – има кой да им ги лъска заедно с имиджа.

Тук не е Ирак, САЩ или Испания. Тук е просто България – царството на врящия казан, в който винаги се намира някой да те дръпне обратно, ако тръгнеш да изпълзяваш от него. Не случайно НРБ беше съветската колония, която дори нямаше нужда от съветски военни бази – петата колона поддържаше колониалния ред по-добре от всякакви танкови дивизии. Не само в националсоциалистическите конлагери са назначавали за надзиратели т.н. капо, т.е. копои от същата националност, които най-ревностно са охранявали (и малтретирали) сънародниците си. И в соцлагера беше така.

В стила на Хрушчов властта в България и днес си сваля обувката, удря по масата и всички назначени за журналисти се снишават. Изпълзяващият Диков го дърпат обратно в казана. И никой не забелязва, че нещо нередно се е случило.

Ако имаше международно състезание “ходене по терлици” около властта, сигурно щяхме да сме световни шампиони. Особено при маратона без маратонки. Защото всички останали щяха да ги пускат да тичат боси (за да не хвърлят някоя маратонка), но това нямаше да важи за нас.

Виж още текстове в блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.