Черна серия за Обама

Лор Мандвил

Барак Обама на заседание с вицепрезидента Джо Байдън. Снимка: Белия дом

В политиката законът на „черната серия“ не прощава. В разгара на битката за здравната реформа, чийто успех вече се смята за единствения шанс на Обама да не „загуби окончателно президентството си“, оскърблението, понесено от Джо Байдън в Близкия изток, дойде във възможно най-лошия момент. То се прибави към въпросите и съмненията във все по-разединения лагер на демократите, който със сигурност нямаше нужда от подобно нещо.

„Заплюване в лицето“, „нож в гърба“ – коментатори и дипломати не намираха достатъчно тежки думи, за да назоват дипломатическия шамар, нанесен на американския вицепрезидент Джо Байдън от домакините му във втория ден на посещението му в Израел. Дошъл да потвърди ключовото значение на израелско-американските отношения, най-вече пред лицето на заплахата от Иран, и да постави началото на фаза от непреки преговори между палестинци и израелци с цел възобновяване на мирния процес, Байдън научи за официалното стартиране – на същия ден – на строежа на 1600 нови жилища в Рамат Шломо, заселнически квартал в Източен Ерусалим, в който живеят ултраортодоксални евреи.

Обявен посред американската визита, този план за израелска колонизация изглежда като подигравка към усилията на американското правителство, което от идването си на власт пледира за прекратяване на строежа на нови селища. Зад въпроса за причините за това оскърбление се очертават сериозни въпроси за дипломатическия метод на Обама в Близкия изток, а в по-общ план за лидерството му, с което той все още разполага в света, който изглежда се присмива на неговите жестове и на нарастващата слабост на вътрешнополитическите му позиции.

Дали израелците биха си позволили да реагират така преди година, когато американският президент бе в апогея на популярността си и изглеждаше способен да премества планини? Дали не усетиха, че биха могли да си позволят да дестабилизират най-добрия си съюзник в момент, когато той изглежда обхванат от пристъп на слабост и дори безсилие? Все повече анализатори започнаха да се питат дали това възвръщане на високомерието – повторение на други оскърбления понесени напоследък от Вашингтон във външната политика – не е резултат от провала на метода на компромис на всяка цена, която характеризира подхода на Обама и във вътрешната, и във външната политика.  „Това е истинският въпрос. Безспорно, винаги има връзка между способността да се действа в чужбина и позицията на един екип във вътрешен план, отбеляза изследователят от института „Брукингс“ Джъстин Вайс.

Прегръдките на Сирия с Иран въпреки помирението с Вашингтон, безцеремонността на Китай, предизвикателната игра на Иран, а и пренебрежителният начин, по който Русия изглежда бави приключването на преговорите СТАРТ, също се цитират от експертите като пример за неспособността на правителството да регистрира успехи във външнополитически план. Някои представители от обкръжението на Путин наскоро се изказаха иронично колко маловажно е постигането на споразумение с американците при положение, че след три години президентът Обама „може вече да не е там“.

Руснаците далеч не са единствените, които желаят да извлекат полза от твърде явното отслабване на позициите на сегашната администрация, неспособна да постигне напредък по нито една от набелязаните в дневния си ред цели и разяждана от спорове и съмнения. Мнозина сътрудници и наблюдатели в лагера на Обама смятат, че обзет от натрапчивата идея за компромис с републиканците, президентът е стигнал дотам да парализира основните проекти на мандата си. Планът за климата изглежда изпаднал в забвение. Под наистина огромния натиск от лагера на консерваторите президентът би могъл да се изкуши да се откаже и от първоначалния си проект терористите да бъдат съдени от граждански съдилища.

След като поиска отменяне на закона, който задължаваше хомосексуалистите в армията да крият ориентацията си, неговото правителство, както се изрази блогърът Джон Аравосис, изглежда „не бърза особено да изразходва политическия си капитал в Конгреса“ в битка с несигурен изход, а предпочита да се съсредоточи върху здравеопазването. Според най-често лансираните в мозъчните тръстове прогнози единствено прокарването на реформата в здравното осигуряване все още може да върне инициативата на Обама, шест месеца преди изборите за частично подновяване на състава на Конгреса.

„Тук нещата бързо се обръщат, така стана и при Клинтън през 1995 г. Достатъчен бе един успех в Босна и няколко вътрешни реформи, за да се накарат хората да забравят провала му в здравеопазването“, припомня Вайс. Полугласно обаче бившите ревностни поддръжници на Обама започват да говорят по един основен проблем и да си задават въпроси за дълбоките подбуди на политическата личност на президента – човекът, който както в национален, така и във външнополитически план полага все повече усилия да убеждава противниците си (републиканци, иранци или китайци), отколкото да удовлетвори собствените си съюзници (демократи или европейци).

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.