Какво се крие зад конфликта между САЩ и Израел?

Зад последния конфликт между САЩ и Израел по повод израелския план за строителство в Източен Ерусалим се крие по-дълбокият, истински проблем – днес ключовите играчи в израелско-палестинското уравнение са петима, пише в.“Ню Йорк таймс“. Двама от тях – палестинският премиер Салам Фаяд и алиансът на Иран, „Хамас“ и „Хизбула“ – имат ясни стратегии.

Фаяд е най-интересната нова сила на арабската политическа сцена, отбелязва изданието. Бившият икономист преследва напълно противоположна стратегия от тази на Ясер Арафат, който разчиташе на комбинация от насилие и политика. Планът на покойния лидер бе първо да спечели международно признание за палестинската държава и след това да изгради институциите. Фаяд призовава за обратното – за мирна борба, за изграждане на некорумпирани, прозрачни институции плюс ефективна полиция и полувоенни отряди, след което – провъзгласяване на палестинска държава на Западния бряг през 2011 г.

Стратегията на Фаяд и на неговия шеф президента Махмуд Абас набира сила и е в директен сблъсък с оста Иран, „Хизбула“, „Хамас“, казва израелски експерт, цитиран от „Ню Йорк таймс“. Нещо повече днес „фаядизмът“, който иска да замени израелската окупация на Западния бряг с независима палестинска държава, е най-голямата заплаха за иранската стратегия. Затова най-разумният вариант е останалите три сили – Нетаняху, Обама и арабските лидери – да подкрепят Фаяд, отбелязва изданието. Само че откакто окупираха Западния бряг и палестинското му население през 1967 г. израелците са изправени пред дилемата дали искат еврейска държава или демократична държава.

Въпреки това правителството на Нетаняху – невъзможна комбинация от умерената Партия на труда и твърдолинейните, религиозни и националистически идеолози – смятат, че Израел не трябва да избира между двете. Обама знае, че евреите – както тези в Израел, така и другите в САЩ – вече не говорят в един глас и това му дава достатъчно възможности да оказва натиск върху Нетаняху.Острата реакция на президента обаче игнорира факта, че администрацията му няма реална стратегия за мир, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

Най-сериозната криза в отношенията между САЩ и Израел не настъпи по вина на президента Обама, пише лондонският „Гардиън“. Той вече отстъпи достатъчно от първоначалното си искане за пълно замразяване на колонизацията. Неговата администрация вече подкрепи ответното предложение на Нетаняху, което ще наложи 10-месечен мораториум над строителството, но ще позволи изграждането на 3000 жилища.

Коалицията на Нетаняху отиде прекалено далеч дори по стандартите на един отстъпчив американски президент, а Обама не е такъв. Той даде публичен израз на гнева си и вече настоява Израел да анулира плана за строителство в „Рамат Шломо“, да направи „значителен жест“ към палестинците и да обяви, че статутът на Ерусалим е предмет на преговори. Сега Израел – не само неговият премиер – трябва да бъде изправен пред ясен избор: или да продължи да поглъща парчета палестинска земя и да заплашва бъдещите граници на палестинската държава, или да спре дотук.

Това изисква колективно решение в Израел и вероятно нови избори. Само дори намекът за резервните части, които САЩ доставят на израелските ВВС или за чуждестранната помощ от 2,4 милиарда долара годишно, дават на Обама достатъчно сила, за да даде на израелците да разберат. И ако това означава разпадане на коалицията на Нетаняху, така да бъде. Едва когато цял Израел проумее посланието, ще се появи възможност за начало на истински преговори, отбелязва „Гардиън“.

Ако влезе в сериозна битка с Израел, Обама ще поеме вътрешно и външнополитически рискове, отбелязва „Ню Йорк таймс“ в друга статия. Тези рискове обаче могат да се окажат печеливши за администрацията – Обама може да затвърди репутацията си на миротворец в Близкия изток, като покаже на мнителните израелци и палестинци, че е решен да придвижи двете страни към споразумение. Рисковете у дома се появиха още вчера, когато десетки конгресмени, много от които демократи, умоляваха Обама да изглади отношенията с израелското правителство, посочва изданието.

Скандалът около израелския план за строителство несъмнено е сериозен, но той напомня старата поговорка, че „дума дупка не прави“, пише в.“Индипендънт“. Думите заваляха неумолимо откакто Израел, по грешка или целенасочено, нанесе удар срещу „мирния процес“, точно когато вицепрезидентът Джо Байдън бе на посещение в Израел. Въпреки това няма признаци, че администрацията на Обама, колкото и искрен да е гневът й, ще вземе конкретни наказателни мерки срещу своя съюзник. По тази причина приказките, че това е най-сериозната криза в отношенията между САЩ и Израел, откакто Хенри Кисинджър поиска частично изтегляне на израелските сили от Синай през 1975 г., изглеждат преувеличени, отбелязва „Индипендънт“.

Голямата промяна в отношенията е, че САЩ, както каза вчера генерал Дейвид Петреъс, имат достатъчно главоболия – в Афганистан, Ирак, Китай и Мексико – и не искат повече проблематични съюзници, отбелязва британският вестник „Таймс“. Но какво ще стане, ако Нетаняху откаже да преразгледа плана, както почти направи в понеделник? Дали тогава Обама ще спре парите, ще извика посланиците си у дома и ще се въздържи при гласуването на осъдителните резолюции на ООН срещу Израел?

Американската администрация има право да се гневи, но тя не трябва да забравя стратегическото значение на Израел. Ядрените амбиции на Иран и подкрепата на Сирия за „Хизбула“ и „Хамас“ са заплаха за мира и стабилността в региона. Като бариера пред тази заплаха Израел е труден съюзник, но на него може да се разчита, отбелязва „Таймс“.

По БТА

Мнения & Ко