www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
сряда, 25 април 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Общност на милитаризираните държави

Държавите от бившия СССР се въоръжават усилено
Държавите от бившия СССР се въоръжават усилено

19 Март 2010

 

Владимир Мухин

Узбекистанска специална част. Снимка: правителствен сайт

Постсъветското пространство все още е зона на потенциални конфликти. При анализ на военните бюджети в държавите от ОНД и Грузия* става ясно, че е най-вероятно такива да избухнат в Южен Кавказ и Централна Азия. Всъщност, онези страни от Общността, които са далеч от евентуалните горещи точки, също не икономисват от своите армии. Налага се впечатлението, че нейните членки се готвят за внушителна война. Общият БВП на постсъветските страни е намалял средно със 7 на сто, но при все това военните им разходи в долари са нараснали с 3 процента спрямо 2009 г., а спрямо 2008 г. - почти с 15 на сто. Сред лидерите в оръжейната надпревара са Грузия (4,56 от БВП), Армения (4,07), Азербайджан (3,95), Узбекистан и Украйна (по 3,5 на сто от БВП).

Ще отбележим, че сред лидерите в милитаристкото състезание само Азербайджан и Узбекистан са постигнали през 2009 г. по-високи икономически показатели. В другите държави от ОНД БВП е намалял и най-вече в Армения - почти с 15 процента.
Тези данни обаче не включват военната помощ от чужбина за редица държави, а също и разходите за подкрепа на техни съюзници. Военният потенциал на Армения се допълва от силите за самоотбрана на Нагорни Карабах. В крайна сметка общите разходи на Армения и непризнатата република възлизат според експерти поне на 600 милиона долара. Съвсем разбираемо, тъй като миротворческият процес за уреждане на карабахския конфликт е застинал в мъртва точка. А ръководството на Азербайджан, според което Армения държи 20 на сто от неговата територия, напоследък неведнъж е заявявало, че конфликтът може да бъде решен по военен път.

Петродоларите на Азербайджан, изграждането на военна промишленост (там вече има съответно министерство и бюджет, невключен в разходите за национална отбрана), а също и значителният мобилизационен резерв, формиран през последните години - всичко това дава на ръководството в Баку възможността в случай на бойни действия да увеличи още повече своя военен потенциал, възлизащ според оценки на 3-4 милиарда долара (9-10 процента от БВП). Явно има защо ОССЕ да е тъй разтревожена от проблема. Тези дни специалният представител на ОССЕ за карабахския конфликт Горан Ленмаркер заяви, че “Азербайджан трябва да намали военния бюджет, което може да стане част от процеса за уреждане на конфликта в Нагорни Карабах”. От проточването на този конфликт, по думите му, “страдат икономиките на Армения и Азербайджан, страдат хората”.

Отделна тема са военните разходи на Грузия. В сравнение с 2008 г. БВП на тази страна е намалял миналата година с над един милиард долара. Което впрочем не пречи на режима на Михаил Саакашвили да харчи за отбрана най-големия процентен дял от държавния бюджет сред всички страни в постсъветското пространство - 519 милиона долара (4,56 на сто от БВП). Към тази цифра трябва да се добави и военно-хуманитарната помощ от САЩ и НАТО. Заместник-държавният секретар на САЩ Джеймс Стайнбърг заяви през февруари т. г. в Тбилиси, че Щатите са изпълнили обещанието да помогнат на Грузия с един милиард долара след войната през август 2008 г. Делът на чисто военните разходи в тази сума е почти 50 милиона долара.

Значителни средства пристигат в Грузия и по линия на НАТО. Миналата седмица например в Брюксел, в комисията Грузия-НАТО, се състоя заседание на Северноатлантическия съвет, който обсъди годишната програма на Тбилиси за сътрудничество с блока. Както заяви грузинският вицепремиер Георге Барамидзе, програмата предвижда реформите да продължат не само в посока укрепване на демокрацията, но и в сферите на отбраната, икономиката, сигурността и т. н.
Изглежда, неслучайно военнополитическото ръководство на Русия стигна неотдавна до извода, че е възможно Грузия да разпали нов военен конфликт. Трябва наистина да посочим, че и Русия не си губи времето напразно. Федерацията доста активно развива военната инфраструктура в отцепените от Грузия Абхазия и Южна Осетия.

При това общата военноикономическа помощ за тези държави (чийто суверенитет признава Русия - б. р.), предоставяна от Москва, надхвърля военния бюджет на Грузия. Миналата година руският министър-председател Владимир Путин съобщи в Сухуми, че през 2010 г. Москва ще изразходва 15-16 милиарда рубли за оборудване на военни бази в Абхазия и за развитие на граничната инфраструктура. Според оценките на премиера, ще са необходими още към 4 милиарда рубли за инфраструктурни проекти, включващи подобряване на транспорта и изграждане на гранични преходи. Не по-малки суми предстои да се изразходват за Южна Осетия, след като руското правителство одобри неотдавна военно споразумение с нея.

С мащаба на военните си разходи в Централна Азия все тъй се откроява Узбекистан. Цифрите сочат, че през 2010 г. разходите му за отбрана ще надхвърлят тези на съседен Казахстан. Въпреки че БВП на Казахстан надхвърля узбекистанския повече от двойно, тази година Астана ще изразходва за военни нужди под 1 процент от своя БВП, докато в Узбекистан този показател е 3,5 на сто. Напълно ясно е защо Узбекистан все тъй активно се милитаризира. Първо, етническата обстановка е трудна, а големият брой на населението засилва социалното недоволство независимо от всички икономически успехи досега. Държавното ръководство парира тези заплахи чрез засилване на репресивния си апарат. Второ, Ташкент е в перманентен конфликт със съседните държави, особено с Киргизстан и с Таджикистан. Плюс това режимът на Каримов подпомага войските на НАТО в северните провинции на Афганистан, предимно с узбекско население. Негласно Каримов си поставя за цел изцяло да подчини съседните афганистански провинции. А за целта е необходимо да разполага с мощни военни ресурси.

Все още сравнително малки са разходите за отбрана на други централноазиатски държави - Киргизстан и Таджикистан, най-бедните в постсъветското пространство. Голямо значение за военните им бюджети има военната помощ, получавана от Русия, Китай и някои държави от НАТО, действащи в региона. Почти на досегашното равнище остават през 2010 г. военните разходи на Туркменистан и Молдова - неутрални държави. Властта в Кишинев обаче бе поета от т. нар. демократична коалиция и това може доста да промени плановете на молдовското ръководство. Министърът на отбраната на Молдова Виталие Маринуца, назначен на поста миналата година, заяви след това, че демилитаризацията, предлагана от бившия президент Владимир Воронин сред най-важните мерки за укрепване на доверието в района на Днестър, “не е актуална нито в настоящето, нито в бъдещето”.

В коментар за контактите със САЩ шефът на военното ведомство каза, че Пентагонът ще финансира в по-голям обем образователните програми за молдовските военни. САЩ смятат да разширят участието им в програмата за международно военно сътрудничество, чийто общ бюджет възлиза на 9,5 милиона долара и предстои да нарасне почти двойно. “САЩ имат интерес сътрудничеството с Молдова в отбраната и сигурността да се издигне на по-високо равнище”, посочи министър Маринуца. Сред опозицията упорито се говори, че в бъдеще, щом укрепне властта на “демократичната коалиция”, ще бъде повдигнат въпросът Кишинев да се откаже от своя неутралитет и Молдова евентуално да стане член на Северноатлантическия съюз.

Значително повишаване на военните разходи - на 5,2 милиарда долара, планира Украйна. Макар да не е сигурно, че ще успее да го стори. Заради предизборните бъркотии украинският бюджет за 2010 г. остава неприет и до днес. И финансирането на въоръжените сили все още изостава доста от реалните нужди на украинската армия и на флота. Независимо от кризата, Беларус запазва средствата, отделяни за армията, в същия размер - над 900 милиона долара, или 1,5 на сто от БВП. Преди няколко години впрочем държавното ръководство обеща до 2010 г. да увеличи разходите за отбрана на 2 процента от БВП. Бюджетът на Съюзната държава между Русия и Беларус покачва малко военните разходи на Минск. През 2010 г. за военни цели, съвместна отбрана и военнотехническо сътрудничество са предвидени 39 на сто от целия съюзен бюджет - около 63 милиона долара. Пресметнато в рубли, с 3,4 на сто са нараснали в абсолютни цифри и военните разходи на Русия. Спадът на БВП и растящият курс на долара към рублата обаче са причина военните разходи на Руската федерация през 2010 г. да намалеят почти с 1,5 милиарда долара спрямо 2009 г.

По БТА

*Бел. на изданието: Анализирани са свободно достъпни данни за икономиките на държавите от ОНД и на Грузия и бюджетите им за 2009 г. Средният курс на долара към националните валути е взет от съответните закони за бюджетите на държавите от ОНД за 2009 г. Данните за Туркменистан са от разходната част на бюджета му за 2009-2010 г.




Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Бора Бора
    Разпада на всяка империя е свързан с борби на новопоявилите се държави за наследството.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com