Дмитрий Медведев не отстъпва Арктика

На заседание на руския Съвет за сигурност за глобалните климатични промени президентът Дмитрий Медведев решително се обяви в защита на държавните интереси на Русия в Арктика. На правителството бе възложено да одобри до 1 октомври комплекс от мерки за осъществяване на климатичната доктрина, приета от Русия в края на миналата година, съобщава московското издание „Новие известия“. Документът съдържа анализ на последиците от промените в климата за Русия и определя насоки за действия в икономиката.

Президентът Медведев изрази недоволство от опитите на някои западни държави да ограничат руското присъствие в Арктика. По думите му днес страните, разположени близо до полюса, активно разширяват собственото си научно-изследователско, икономическо и военно присъствие в тази зона – мерки, „недопустими от правна гледна точка и несправедливи от гледище на географското положение и историята на Русия“.

Според научните данни в арктическия регион се намират над 25 на сто от световните запаси на петрол и газ. Правото да смятат за свои тези територии се оспорва от Русия, САЩ, Канада, Дания и Норвегия, посочва в. „Новие известия“. Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. въведе понятието континентален шелф – морското дъно до външната граница на подводния ръб на континента, най-малко 200 морски мили (370 километра). Страните, които притежават такъв шелф, имат и суверенното право да търсят и да добиват полезни изкопаеми там, пояснява електронният в. „Утро“.

Определянето на границите на континенталния шелф е сериозен проблем и затова нито една от държавите около Арктика още не го е сторила – тъкмо това е препъникамъкът в отношенията помежду им, добавя изданието „Утро“. Президентът Медведев подготвя симетричен отговор срещу опитите на западни държави да не допускат Русия на световния пазар на метали чрез „въглероден протекционизъм“, пише „Независимая газета“.

Мерките за „въглероден протекционизъм“ целят да се ограничи свободната търговия. САЩ например подготвят законопроект за въвеждане на въглеродни данъци върху стоките с произход от държави, които до 2020 г. не започнат да регулират емисиите на парникови газове. Държави от ЕС също разработват подобни мерки, обяснява всекидневникът. Тази тема е може би сред най-болезнените за руските власти. Въпросът е там, че повечето въглеродни емисии, предизвикващи глобално затопляне, идват от металургичните предприятия. А износът на метали е второто по значение перо, формиращо руския бюджет, след петрола и газа, изтъква изданието.

Според Медведев, провалът на конференцията на ООН за климата в Копенхаген изобщо не означава, че Русия ще спре собствената си програма за борба срещу емисиите. „Ще следваме избраната стратегия – ще развиваме ефективна енергетика и „зелени технологии“, с което ще намаляваме и емисиите в атмосферата“, заяви държавният глава на федерацията.  По думите му, това е изгодно за Русия при всички възможни сценарии – и от екологическа, и от икономическа гледна точка. След заседанието президентският съветник по климатичните въпроси Александър Бедрицки разказа, че Медведев определил коридор за намаляване на вредните емисии в атмосферата в границите от 15 до 25 на сто, допълва „Независимая газета“.

Участниците в заседанието на Съвета за сигурност разгледаха перспективите да се разработи ново глобално споразумение за климатичните промени след провала на проекта, предложен в Копенхаген, пише „Время новостей“. Следващата конференция на ООН е насрочена за края на тази година в Канкун (Мексико). Според Медведев, Русия трябва да предложи такава схема, чрез която да направи принос към екологическата сигурност и същевременно да запази конкурентоспособността на своята икономика по ключовите износни позиции. Александър Бедрицки впрочем заяви, че графикът, утвърден в Копенхаген, не дава възможност в Мексико да се стигне до нов юридически задължаващ документ, добавя  „Время новостей“.

Съветът за сигурност отбеляза, че е необходимо Русия да реагира на политическите проблеми около заплахата от глобално затопляне. Според Медведев, появяват се вече „междудържавни противоречия, свързани с търснето и добива на енергоносители, с използването на морските транспортни пътища, биоресурсите, с недостига на водни и продоволствени ресурси“, пише „Комерсант“.

За една от възможните мерки за противодействие срещу недобросъвестни конкуренти на федерацията съобщил според „Росийская газета“ министърът на природните ресурси и екологията Юрий Трутнев. „Ако срещу нас бъде употребен прословутият въглероден протекционизъм, ще спрем доставките на дървен материал, като увеличим износните мита“, пояснява руският официоз. Русия е най-големият доставчик на дървен материал за редица държави, а по молба на своите партньори от дълго време отлага въвеждането на износни мита върху него, подчертал след заседанието на Съвета за сигурност министър Трутнев, цитиран в „Росийская газета“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.