Ядрените стремежи на Иран – златна мина за Кремъл

Айлан Берман*

Колко здрави са връзките между Русия и Иран? От години западни политически стратези се опитват да разберат и да сложат край на вероятно най-важното международно партньорство на иранския режим. Последните седмици само засилиха неотложността на въпроса, тъй като Западът неистово и отчаяно се опитва да спре безмилостния поход на Иран към бомбата.

Не е изненада, че Иран се появи като ключов елемент от „рестартирането“ на отношенията между Вашингтон и Москва. Смята се дори, че президентът Обама е предложил да пожертва голяма част от плановете за противоракетна отбрана на предшественика си в замяна на сътрудничеството на Русия. Москва обаче отвърна сдържано на тези увертюри. Всъщност, въпреки все по-ясните знаци за стремителните ядрени амбиции на Иран, Кремъл продължава да е против самата идея за всеобхватни санкции срещу Ислямската република. Ето защо.

Първо, ядрените амбиции на Иран са златна мина за Кремъл. В годините след 11 септември огромният енергиен сектор на Русия и високата цена на петрола помогнаха за подхранване на геополитическото й съживяване. От началото на глобалната финансова криза обаче икономическият късмет на Русия претърпя обрат. Руският брутен вътрешен продукт намаля рязко миналата година с близо 8 процента, задвижен надолу от 77-процентов спад в световните цени на енергийните продукти.

Продължаването на настоящата криза с ядрената програма на Иран следователно е добре за бизнеса. Както обясни неотдавна енергиен експерт в „Москоу таймс“: „Като се има предвид, че иранската ситуация влияе на повишаване на цените на петрола с приблизително 3 или 4 долара годишно, Русия печели от 6 до 8  милиарда долара, без да споменаваме ползите от цената на природния газ и поддържането на монопола от газови доставки за Европа. Разтопяване на ледовете между Иран и Запада значи да се задълбочи спада на цената на петрола в допълнение към всеки изгубен приход, ако Иран стане значим доставчик на газ за Европа. Предвид тези изчисления, позицията на Русия по отношение на санкции срещу Иран, изглежда много по-логична“.

Ядрената търговия на Русия също се облагодетелства  значително от настоящата криза. От 2003 г., когато иранската ядрена програма бе за първи път разкрита, широкият Близък изток стана свидетел на „експлозия“ от интерес към атома. Днес не по-малко от 14 страни в съседство на Иран открито са започнали да преследват някакво ниво на ядрен капацитет. А Русия, водещият износител на ядрена технология, пожъна облагите. През последните пет години Москва подписа сделки за ядрено сътрудничество с Алжир, Египет и Йордания. Дори Либия, която очевидно се отказа от ядрените си амбиции по време на администрацията на Буш, сега изглежда подновява инвестициите си в ядрени технологии и прави това с помощта на руската индустрия.

Вероятно най-много се облагодетелства обаче оръжейният сектор на Русия. Преди двайсет години разпадането на Съветския съюз доведе отбранителната индустрия на Русия до ръба на разрухата. Днес военната търговия на Русия със света е огромна и процъфтяваща. Този обрат до голяма степен се дължи на регионалните опасения за ядрената програма на Иран. Според Международния институт за мира в Стокхолм, оръжейните продажби за Близкия изток са нараснали с близо 40 на сто между 2004 и 2008 г., като съседите на Иран са сред най-активните клиенти.  С надеждата да натрупа капитал от тази тенденция, оръжейната индустрия на Русия сега, както се твърди, се разширява значително в Близкия изток. С други думи ядрената програма на Иран се оказа благодат за руския бизнес.

Тези търговски инстинкти бяха само подсилени от руските възгледи за политическа промяна в Иран. Казано просто, служители  в Москва виждат възможността от промяна на режима, или дори на държавно поведение, като сериозна заплаха за техните интереси. Съвсем непосредствено, експерти открито се тревожеха, че едно революционно „вълнение“ от един или друг вид вътре в Иран ще доведе до разпокъсване на страната и така ще засегне сигурността по периферията на Русия. Или вътре в нея. Русия сега се намира  в масов демографски катаклизъм, задвижен от катастрофалния спад на раждаемостта на славянското й население. Мюсюлманското население на Русия обаче върви в обратната посока. В края на следващото десетилетие, сочат оценките, мюсюлманите в Русия ще са една пета или повече от цялото население на страната. Освен това тази кохорта става все по-отчуждена и политически нелоялна, което я прави уязвима за експлоатация от външни сили. А Иран, с историята си на регионално вмешателство,  представлява истинска опасност в това отношение в случай, че Москва и Техеран някога тръгнат по различни пътища.

Съществува и потенциалната цена, свързана с новия режим в Техеран. Руски служители си спомнят добре опита си в Ирак неотдавна, в който дълготрайното им съюзяване с режима на Саддам доведе до отстраняването им от изгодни договори след края на баасисткото управление. На Кремъл бяха необходими години, за да стъпи отново в търговски аспект в страната и макар че отношенията с Багдад повече или по-малко се стабилизираха, служители  в Москва сега никак не бързат да повторят този опит.

Подобен развод напоследък е станал истински опасен. Народното недоволство, което помете Иран след фалшифицираните президентски избори на 12 юни, изложи на показ широкоразпространени лозунги като „Смърт на Русия“, от които стана ясно, че в очите на иранската опозиция здравото партньорство на Москва с настоящия режим на духовници я е превърнала в смъртен враг. Русия следователно има запазен интерес да подкрепя аятоласите на Иран срещу тяхната демократична опозиция.

И накрая, Иран е важен за най-непосредствения геополитически приоритет на  Русия: продължаващата хегемония върху нейната „близка чужбина“. В последни години служители в Москва наблюдаваха навлизането на САЩ и натовските му партньори в следсъветското пространство с нарастваща тревога. Макар Москва първоначално да подкрепи операциите на коалицията в Афганистан след 11 септември, повече руснаци смятат сега, че войната срещу тероризма се превърна в средство на САЩ и Европа да намалят руската хегемония в бившите й владения.

Иран предлага изход. Един Запад, прекалено зает с овладяване и справяне с кризата в Близкия изток, е много по-малко вероятно да се меси в традиционната сфера на влияние на Русия. Нито пък ще може да отправи сериозно предизвикателство към усилията на Русия да утвърди отново господството си върху части от бившия Съветски съюз, нито политически, какъвто е случаят с Украйна, нито военно, както в случая с Грузия.

Всичко това в крайна сметка обяснява защо, въпреки непрекъснатото своеволно поведение на Иран, Кремъл продължава строго да се придържа към дълбоко неконструктивна политика към Иран.  Много просто, връзките между Москва и Техеран са твърде здрави и преплетени с основните руски национални интереси, за да пропаднат сами. Администрацията на Обама прекара месеци, пренебрегвайки тази реалност и апелирайки към по-добрите ангели на руската природа за помощ за справяне с Иран. Вместо това тя трябва да намери начин да разкъса здравите връзки между двете страни.

По БТА

*Айлан Берман е вицепрезидент на Американския съвет за външна политика. Той е автор на месечна колонка, озаглавена „Настоящи опасности“.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.