Шантажът на Ердоган и експулсирането на арменците

Ханде Кюлпан

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган е подложен на критики след заплахата, която отправи в интервю по БиБиСи, че ще експулсира арменците с нередовен статут, живеещи в Турция. В изказване, което шокира както в чужбина, така и в неговата страна, разпаленият премиер заяви във вторник, че ще планира подобно експулсиране, ако парламентите по света продължават да гласуват резолюции за „геноцида“ над арменци, извършен от турци по време на Първата световна война.

Гласуванията в този дух през последните седмици в САЩ и в Швеция вредят на „искрените чувства“, които ни свързват с нелегално живеещите в Турция арменци, заяви той. „Има 170 000 арменци в моята страна. Сред тях 70 000 са турски граждани, но ние проявяваме търпимост към другите 100 000. Ако се наложи, може да бъда принуден да им кажа да се върнат в страната си. Това не са мои съграждани. Не съм длъжен да ги държа тук“, каза Ердоган.

Премиерът, който има обичай да прави бурни изказвания, се опитва да упражни „шантаж“ върху чуждите страни, за да ги подтикне да не поддържат определението „геноцид“, посочва анализаторът Джан Дюндар от в.“Миллиет“. „Да се превръщат невинни арменски работници в разменна монета, в заложници, е нещо достатъчно сериозно, за да подхрани продължаващите от един век обвинения срещу Турция“, добавя той. Арменците твърдят, че един милион и половина техни сънародници са били избити от турците между 1915 и 1918 г. при геноцид. Анкара категорично отхвърля този термин.

„Този тип политически изказвания не допринасят за подобряване на отношенията между нашите две държави“, заяви в сряда арменският премиер Тигран Саркисян. „Това незабавно ни напомня за събитията от 1915 г.“, добави той. С надеждата да сложат черта на това минало Турция и Армения подписаха през октомври 2009 г. два текста, предвиждащи установяване на дипломатически отношения и повторно отваряне на общата граница, които трябва да бъдат ратифицирани от техните парламенти. Но оттогава се появиха разногласия, специално по въпроса за тези трагични събития.

Отправената от Ердоган заплаха рискува да забави още повече процеса на помирение, отбелязва от своя страна Хади Улуенгин във в.“Хюриет“. „Нито Армения, нито нейната влиятелна диаспора ще оставят без отговор една такава турска заплаха. Заплахата на Ердоган засегна нашия дипломатически престиж“, отбеляза той. На фона на тези нарастващи критики Суат Кънъклъоглу, представител на управляващата партия, отговарящ по външнополитическите въпроси, се опита да омаловажи значението на думите на Ердоган, като обясни, че премиерът няма намерение да изпълни заплахата си „нито днес, нито утре“.

Повечето анализатори са на мнение, че е малко вероятно да се осъществи такова експулсиране. „Това би било абсолютно невъобразимо, да се видят десетки, стотици, хиляди арменци, събрани на групи от полицията и експулсирани, върнати обратно в Армения. Това ще бъде убийствен удар върху имиджа на Турция. Това би изглеждало като втора депортация“, посочва Фабио Саломони, италиански социолог от университета Коч в Истанбул.

Повечето от нелегалните арменски имигранти са жени, които работят като прислужници или гледат деца, най-често в Истанбул. Точният им брой не е известен, но турските власти имат тенденция да раздуват цифрите. Саломони определя броя им между 10 000 и 20 000, а Алин Озиниан, който е извършил наскоро проучване за фондация, базирана в Армения, посочва, че те са между 13 000 и 15 000 души.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.