Ортодоксалните еврейки – религиозни и стилни

Леа Хампер

Прическа като на Виктория Бекъм и ако може, направена от румънска коса! Това желание може да звучи необичайно, но не е рядкост в Израел. Все повече ортодоксални еврейки носят перуки. Те спазват религиозния обичай да покриват косите си, но същевременно следват модните тенденции. Традиционният „шейтел“ (както се наричат перуките на идиш) е въпрос на престиж.

Жени с блестящи, копринени коси са точно толкова ежедневна гледка в Израел, колкото и мъжете с черни шапки и традиционни кипи. Това, че са с перуки, се забелязва чак при по-внимателно вглеждане. От векове насам религиозните еврейки спазват традицията да прикриват косите си, след като се омъжат, и носят шапки, шалове или перуки. „В момента една трета от жените са с перуки,“ казва Виторио Сасон, който има голям бизнес с перуки през последните 15 години. Това е ново поколение религиозни евреи, които отдават голямо значение на религията си, „но в същото време искат да са стилни“, каза той.

Точно каква перука ще избере жената, зависи от вида юдейство, което изповядва. Перуките по правило се носят най-много от ашкеназите, чийто произход е от Централна и Източна Европа. „Докато някои жени носят шапка върху част от косата си, други предпочитат да носят дълга до раменете перука в мек кафяв цвят,“ отбеляза Сасон, собственик на фризьорски салон.  Но едно и също правило важи за всички: перуките трябва да са кашер (отговарящи на изискванията на юдаизма). „Това означава, че косата не може да бъде от Индия,“ обяснява равин Шлезингер, специлист-перукер. До 2004 г. косата за много от перуките идваше от храмове, къдете религиозни индуси бръснеха главите си.

„Религиозният закон забранява всякаква печалба от действие, посветено на друг бог. Тогава равините решиха, че перуките направени от индийска коса не съответстват на еврейския религиозен закон. Оттогава пътувам до Китай, за да контролирам фабриките и да мога да гарантирам, че перуките им са кашер“, разказва той. Точната стойност на една перука зависи от различни фактори. Изкуствена или истинска е косата? И откъде идва?“, казва Амир Захави. Четирийсет и тригодишният мъж има салон за перуки, наследен от майка му, в предградието Рамат Ган на Тел Авив.

Косите от Източна Европа са много популярни, защото са хубави и светли на цвят. „Жените там рядко третират косите си с вредни химикали“, добавя Захави. Обработването на косатa също играе роля. Ако една перука се прави с път, тя струва повече. И по-дългата коса е по-скъпа. Всеки месец косата се чисти в салона, продължава той. „Перука се мие по-трудно от обикновена коса“, обяснява Захави, затова и неговият салон предлага услугата миене на перука. Средно една перука издържа до 4 години. По-скъпа перука, за около 1000 евро, може да издържи до 10 години.

„Перуката има важна представителна роля, затова семействата намаляват другите си разходи,“ отбелязва търговецът на перуки Сасон. Той е един от водещите търговци на едро, които все повече контролират пазара. Продаваните от тях перуки обикновено са произведени във фабрики в Китай. Производителите на шейтел, които работят в малки магазини, стават все по-малко и по-малко. Салони като този на майката на Захави – Ривка, са изключение. Тя е основала бизнеса си преди 25 години. „Целият производствен цикъл се извършва тук. Първо косата се сортира по дължина, цвят и плътност, след това всеки косъм се вплита в мрежа и най-накрая се подстригва,“ посочва Захави, обяснявайки процеса на производство, при който за направата на една перука са нужни около 100 часа работа. След като жената си избере перука, тя се наглася по формата на главата й.

Покупката на перука е важна стъпка. „Сега преди Пасха може да си купя нова,“ каза Патрисия Давидович. Петдесет и четиригодишната жена носи шeйтел от повече от 30 години. Като много други клиентки, тя ще доведе и дъщеря си, за да направи покупката. „Често жените идват тук тъжни,“ казва 64-годишната Ривка. „Но като си вземат нова перука, започват да вървят по-изправени и сияещи, като кралици. Ето това обичам най-много в работата си“.

По БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.