Жозе Родригеш душ Сантуш: Сравненията с Умберто Еко ме ласкаят, а с Дан Браун – не

Жозе Родригеш душ Сантуш. Снимка: личен сайт

„Искате ли да напишете интересна книга? Пишете за Бог – за неговото съществуване и отношение към хората. Искате ли книгата да стане бестселър? Разкажете за теологически спорове и невероятни математически загадки, но не забравяйте и историческите факти. Като финални щрихи добавете наболели съвременни въпроси – като ислямския фундаментализъм, и задължително любов, но не каква да е, а невъзможна любов. Ето това е направил Жозе Родригеш душ Сантуш в бестселъра „Божията формула”, според критиката.

Световноизвестният криптолог Томаш Нороня е нает от иранското правителство да разшифрова наскоро открит криптографски ръкопис, който се съхранява в строга секретност в Техеран. Написан от самия Айнщайн, документът носи името „Божията формула” и вероятно крие много ценна информация. Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби. Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.

Всички научни данни, представени в „Божията формула”, са верни. Всички научни теории, изложени в тази книга,са защитени от физици и математици, твърдят издателите. Така на базата на научни данни авторът гради реалистичен и динамичен сюжет, в който е разкрита най-голямата загадка в историята на човечеството. Жозе Родригеш душ Сантуш създава един от най-интелигентните трилъри в съвременната световна литература. За по-малко от три месеца след излизането си „Божията формула” става абсолютен бестселър и книга на годината. Тя е най-продаваната книга в Португалия, като измества от челното място новите заглавия на автори като Дан Браун, Паулу Коелю, Джоан Роулинг, Джон Гришам и Исабел Алиенде.

Жозе Родригеш душ Сантуш е роден през 1964 г. в Мозамбик. Баща му е лекар, който оказва помощ на пострадали при военните сблъсъци в разкъсваната от гражданска война страна. След обявяването на независимостта на Мозамбик семейство Сантуш се установява в Лисабон. Не след дълго те се преместват да живеят в португалската колония в Китай – Макао. На седемнайсетгодишна възраст Жозе Родригеш вече работи като репортер в местното радио. Сантуш завършва журналистика в Лисабон и заминава за Лондон, където постъпва на работа в Би Би Си. Няколко години по-късно амбициозният репортер чете късните новини в Португалската национална телевизия и преподава журналистика в Нов лисабонски университет. Станал свидетел на ужаса на войната още като дете, той прави репортажи за военните конфликти в различни горещи точки по света: Южна Африка, Ирак, Израел, Палестина, Босна и Херцеговина, Сърбия, Грузия. За работата си Сантуш получава редица престижни международни награди. Дълго време топрепортерът на Португалия отлично съвместява ангажиментите си като директор на новините на Португалската национална телевизия и сътрудник на Си Ен Ен.

Сантуш започва да пише романи съвсем случайно. Негов познат го моли да напише разказ за списание. Журналистът се залавя за работа и на втората седмица с изненада установява, че разказът вече е над 200 стр. Така се ражда първият роман на Сантуш – „Островът на тъмнината”, който се радва на добър прием в Португалия. Големият успех обаче идва с написването на третата му книга – „Кодекс 632”. Историята проследява проучванията на главния герой – симпатичния професор Томаш Нороня, относно истинската самоличност на великия мореплавател Христофор Колумб. Романът достига нечувани до този момент продажби в Португалия и превзема класациите в Испания и Бразилия. Книгата е издадена в САЩ и редица европейски страни. Тя е под опция за филмиране в няколко американски студия.

Със следващите си романи, сред които е и „Божията формула”, Жозе Родригеш се утвърждава като автор, който обича да изненадва читателите с интересни и актуални теми. Благодарение на писателския си талант и изключителната си начетеност той за кратко време се нарежда сред най-популярните португалоезични писатели. В Испания, Португалия и Бразилия тиражите на книгите му достигат тези на Коелю, а медиите и критиците сипят възторжени похвали, сравнявайки Сантуш с писатели като Дан Браун и Умберто Еко.

Жозе Родригеш душ Сантуш е познат и на българските читатели с „Кодекс 632”. Романът предизвика огромен читателски интерес и у нас. За издаването на следващата книга – „Божията формула” –  по покана на ИК „Хермес” в България ще пристигне и Жозе Родригеш душ Сантуш. Авторът ще остане в страната ни от 22 до 25 март, когато ще се състои и официалната премиера на „Божията формула”.

Жозе Родригеш душ Сантуш: „Божията формула” ме накара да погледна нещата от друг ъгъл

– Каква беше основната ви идея за написването на „Божията формула”?

– Това е книга за фундаментални въпроси, които хората винаги са си задавали: за съществуването на Бог и смисъла на човешкия живот. Романът би представлявал интерес за всеки, независимо от неговата националност, етническа принадлежност и религия.

– Защо решихте действието да се развива на различни места по целия свят – Египет, Иран, Тибет?

– Вероятно защото обичам да пътувам, искам и читателите да поемат на път заедно с мен. В моите книги винаги има пътешествия.

– Повлиян ли сте от темата за тероризма, която стана много актуална след 11-и септември?

– Не бих казал, но понякога вплитам криза от световен характер в сюжета. Така се получи в „Божията формула”, където засягам темата за ядрената заплаха от страна на Иран.

– Вярвате ли в хипотезата за ядрената криза, която разглеждате в книгата?

– Защо не, възможно е да се случи. Например Северна Корея години наред твърдеше, че използва ядрената енергия за мирни цели, и вижте какво стана.

– В „Божията формула” Лисабон е представен като международна сцена на шпионажа и тайните служби, също като в книгите и филмите за Втората световна война. Има ли нещо вярно в това?

– Да, има известна доза истина. Единият от героите в книгата – Грег Съливан – е прототип на американец, с когото се запознах в посолството на САЩ в Лисабон. По начина, по който се държеше, стигнах до заключението, че той е агент на ЦРУ.

– Защо вече не пишете за истории от миналото, а се съсредоточихте върху настоящи проблеми?

– Аз не съм писател на исторически романи, аз просто разказвам истории. Опитвам се да използвам различни художествени похвати, като използвам факти от историята, науката, изкуството, политиката. За мен е важно книгите ми да са интересни и четивни. Независимо дали сюжетът е взет от историята, или книгата прилича на шпионски трилър, или пък става въпрос за любов – най-важното е да е разказана добре.

– Колко време ви отнема за проучвания и колко – да напишете един роман?

– Справям се много бързо, което се дължи на опита ми като журналист и преподавател в университета. Ако не бях толкова мързелив, щях да пиша по два романа годишно.

– Необходимо ли е авторът да вярва в това, което пише, или просто трябва да разкаже история?

– За мен е важно да вярвам в това, което правя и за което пиша.

– Да разбирам ли, че като журналист и писател вярвате във фактите, представени в „Божията формула”?

– Разбира се, и то не просто като журналист и автор, а като обикновен човек, който като всички останали се пита може ли да се докаже съществуването на Бог. Опитах се да намеря отговорите на науката на този въпрос. Резултатът беше смайващ. Открих, че учените са много по-близо до разрешаването на тази мистерия, отколкото съм предполагал. Подробностите съм изложил в романа.

– Опитът ви като журналист пречи ли на творческия процес?

– Напротив, помага ми. Като повечето журналисти, целта ми е да пиша разбираемо и в същото време грамотно.

– След „Божията формула” със сигурност все повече хора ще ви наричат „португалския Дан Браун”.

– Такова сравнение не е удачно, защото точно в тази книга няма исторически загадки. Това е роман за съществуването на Бог и смисъла на живота. Дан Браун не пише на такива теми. Но ако настоявате да ни сравнявате – добре.

– Можем ли да открием автобиографични елементи в образа на главния герой Томаш?

– Не, Томаш е измислен герой, но писателите винаги влагат нещо от себе си в героите, особено в думите им.

– В романите ви винаги има любовна история. Това задължителен елемент ли е за всяка книга?

– Има много романи без любовна история, но аз наистина винаги вмъквам романтика в книгите си. Ако искам да създам многостранен, пълнокръвен герой, няма как да пропусна любовния му живот. Любовта е част от живота. Действията на хората често са продиктувани от нуждата им от любов и секс. Как да изградя убедителни персонажи, ако те не се ръководят от нормални човешки нужди и стремежи?

– Възможно ли е един историк, макар и специалист по криптография, да бъде въвлечен в секретни проекти? Или просто искахте да покажете, че всеки би могъл да се озове в центъра на такава интрига от международен характер?

– Достоверността на образа се дължи на начина, по който е вграден в контекста на романа, а не на професията му. Съмърсет Моъм казва: „Достатъчно е да прекарам един час с даден човек и ще напиша роман”.

– Как протича творческият процес при вас?

– Първо трябва да имам идея, която ще обедини историята. Тогава започвам да работя по самия сюжет. Ръководя се от това какво точно искам да разкажа, какви герои ще помогнат на историята, как трябва да ги поставя в самия контекст, какво ще им се случи. Постоянно ми хрумват нови идеи и сглобявам историята бързо. След това трябва само да изразя всичко това с думи.

– Според Айнщайн, Бог не играе на зарове. С написването на тази книга променихте ли възгледите си за живота и Вселената?

– Несъмнено „Божията формула” ме накара да погледна нещата от друг ъгъл. Вече знам, че науката има отговори за съществуването на Бог и значението на човешкия живот. В този смисъл – да, възгледите ми претърпяха развитие.

– Човечеството ще стигне ли скоро до същността на света, в който живеем?

– Вероятно да. Често си мислим, че вече знаем всичко, и тогава възникват нови открития, които отварят огромни, неподозирани до този момент перспективи. Историята на науката се гради върху въпроси, които водят до други въпроси.

Интервюто е предоставено от ИК Хермес

От блога Книжен Ъгъл

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.