Малките семейни изби по света… А у нас? Един поглед в Испания и Австрия

Кът от избата с най-старите бъчви и бутилки. Снимка: авторът

Бел. ред.: В цяла Европа са много развити малките семейни изби, които произвеждат между 20-30 хил. и 100-150 хил. бутилки вино годишно. Става дума не за масови марки, а за качествено вино, което намира пазар по определени вериги ресторанти, в магазини за ценители и за износ в незначителни количества, пак за ресторанти и клубове по света. Множество такива изби има в Австрия и Испания, тук представяме две от тях с текстовете на Илия Марков от Виноблог. В България този тип изби още не са развити, макар да има някои изключения като „Шато Де Вал“ и др. Тук още се преследват цели за големи обеми производство и скъпи винарни с по-голям капацитет.

Избата Avgvstvs Forvm („Аугустус Форум”) е едно винарско бижу в един от най-важните винени тероари на Испания – Пенедес, който се намира в емблематичната Каталуния. Регионът е познат най-вече (можем да употребим дори гръмкото „световноизвестен”) с пенливите си вина – каба, които по според някои любители не отстъпват по качество на фамозните си френски конкуренти. От друга страна по всичко личи, че местните производители на бяло и червено сухо вино също се справят добре, макар да им липсва рекламата и престижът на испанските емблеми като Риоха или Торо.

„Аугустус Форум” е малка семейна изба, създадена преди двайсетина години. Освен с вино, собствениците ѝ се занимават и с производството на висококачествен отлежал винен оцет, който също се отличава с много високи вкусови качества.

Избата притежава 10 хектара (100 декара) собствени лозови масиви и ежегодно работи със собствениците на още 10, от които изкупува гроздето само, ако счете, че то изпълнява стриктните им изисквания от гледна точка на желаното качество. От така произведеното грозде, което е от най-известните и разпространени сортове – мерло, каберне совиньон, каберне фран, сира, шардоне – винарите на „Аугустус Форум” произвеждат седем разновидности вино – две бели, от които опитах шардонето, което беше със страхотно качество; едно нетрадиционно, но великолепно розе, направено от каберне совиньон, и 4 червени.

Избата
Избата „Аугустус форум“. Снимка: авторът
Избата Снимка: авторътСтари преси за грозде, изложени като експонати в избата. Снимка: авторътКът от избата с най-старите бъчви и бутилки. Снимка: авторътВината на Лозе на Снимка: авторътСнимка: авторътНадписът гласи: Животът е твърде кратък, за да пиеш евтини вина

Стандартното им червено вино от среден клас е купаж от 60% мерло и 40% сира и се също се отличава с много добър и балансиран характер. От избата изтъкват факта, че са единствените винопроизводители в Испания, които правят вино само от каберне фран, но все още ми предстои да го опитам, както и висококласовия им купаж Trajanvs („Траян”), които се състои от мерло, каберне совиньон и съвсем малко каберне франк.

Друго нещо, което прави страхотно впечатление, е целият дух, който е изграден около името и историята на избата. Въпреки че е млада, собствениците и създателите на „Аугустус Форум” са заложили на факта, че гроздето и винарната им лежи върху известният „Виа Аугустус” – римският път, който е свързвал Рим с най-важните средиземноморски владения на Римската империя. Всичко от името на избата, до оформлението на сградите и прилежащите зони, дори до имената на лозовите масиви (Jvlivs Caesar, Tiberivs, Clavdivs) напомнят за тази история. Стълбите към избата, където отлежават вината са украсени от голям стенопис, който ознаменува основаването на избата през 1990 г.

Изключително специален е и семейният характер на избата. Годишно се произвеждат между 100 и 150 хил. бутилки вино – една доста скромна цифра, особено на фона на общото производство и потребление на вино в страна като Испания. Собствениците на винарната изключително много се гордеят с този семеен и приятелски облик, който са създали – обиколката на винарната, на която присъствах, беше направена лично от сина на единия от собствениците, който се занимава не само с производството на вино, а и с популяризирането и маркетирането на продукцията им.

По думите на домакините „Аугустус Форум” е по-популярна извън пределите на Испания, отколкото вътре в страната. Всеки нов пазар е свързан с някакво лично приятелство или контакт – например благодарение на японски художник, който от 10 години посещава избата, за да твори в нея, виното и най-вече оцетът на „Аугустус Форум” станали популярни и успели да се наложат на японския пазар.

Лозе на „Аугустус форум“. Снимка: авторът

На непредубедения български читател идеята за скъп отлежал винен оцет може да се стори странна и налудничава, но явно 8-годишните бял (от шардоне) и червен (от каберне совиньон) оцети под името „Форум” (Forvm) и 16-годишният „Флавий” (Flavivs) са направили впечатление комуто трябва, тъй като почти от 10 години те подслаждат (да, оцетите са леко сладникави) блюдата на традиционния банкет, който кметството на град Стокхолм дава по повод връчването на Нобеловите награди.

От всичко казано дотук, лесно бихме могли да сметнем, че качеството и класата на „Аугустус Форум” са недостижими за средния потребител и любител на виното, но не това е случаят с „Аугустус Форум”. Стандартното вино на избата струва € 8, което може би е малко над средното за испанския пазар (на който могат да се открият отлични вина на цени от € 3 до € 6!), но и качеството на виното е на много високо ниво. Най-високият им клас вино, гореспоменатото “Траян”, е на цена от € 16.

Посещението ми в Cellers Avgvstvs Forvm беше освен приятно развлечение и много мотивиращо изживяване. Мисля, че може да служи не само на хората, които искат да се занимават с вино, като пример за това, че желанието и трудолюбието могат да те отведат далеч..

.

Биодинамично (езотерично) вино от Австрия…

Пълнолуние. Няколко фигури, забулени в дълги черни тоги вървят през полето в няма процесия. Най-отпред жрецът носи рог на бик, издига го, така че лунната светлина да го огрее и го забива в черната земя. Останалите култисти напяват мантри…

Семейната винарна „Сеп Мозер“. Снимка: сайт на винарната

Не, това не е началото на пиеса на Шекспир. Макар и преувеличено, това е начинът, по който някои австрийски винари отглеждат гроздето си и се грижат за лозята си, за да запазят земята чиста и неопетнена, способна да дава плод още години напред.

„Сеп Мозер“ е една от старите изби на Австрия, произвеждаща вина в районите на Kremstal и Neusiedlersee. От 2006 г. избата произвежда „биодинамични“ вина, които от 2009 г. са официално сертифицирани от австрийската организация Demeter.

Биодинамично е новото organic, особено в света на виното. Наистина, биодинамиката има своите корени в езотериката и други подобни философски и/или религиозни учения – базира се на антропософията, течение развито от популярния (особено сред интересуващите се от езотерика) австрийски философ Рудолф Щайнер.

Винарната „Сеп Мозер“ има лозя и по стръмнините на хълма. Снимка: сайт на винарната

Разбира се, при подобни неземни методи на работа, немалко специалисти смятат биодинамиката за шарлатанство. Но австрийците, като подредени и прагматични хора, не просто я прилагат, а са създали организация, която следи за изпълнението на определени критерии и сертифицира вина и продукти като биодинамични.

„Сеп Мозер“ е един от най-старите и уважавани производители на вино в Австрия. Макар ученията и технологията на Щайнер да са достатъчно стари, избата се занимава в производството на биодинамични вина от 2006г. (първите вина са сертифицирани пред 2009г.)

Лозя на винарната „Сеп Мозер“. Снимка: сайт на винарната

Дори да сте скептични към езотеричната философия, едва ли ще отречете, че вреди на виното като не се използват изкуствени торове, пестициди и други подобрители. А виното в крайна сметка е много добро (и няма вкус на тамян, сяра или непрани масонски престилки).

Но само един поглед към красивата сграда на винарната „Сеп Мозер“, както и идеално подредените и поддържани лозя ще ви убеди, че в австрийците няма нищо окултно. Повече информация и снимки от винарната можете да намерите на официалната ѝ страница.

От Виноблог.

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.