Пресоциализирах се! А навън кипи живот, хора!

Снимка: лост арт ъф блогин

Не мога повече! Не, че някой ме е бил, вярно, че доброволно се регистрирах навсякъде, но не мога повече. Deviantart, MySpace, Facebook, Twitter, Photo.net – това са само нещата, които следя редовно. Всъщност, прекомерно. Отделно, до ден-днешен получавам десетки покани за разни нови групи по сайтове, в който дори не помня, че съм се регистрирал. Това, че “всички го правят”, не ме кара да се чувствам длъжен и аз да го правя. Писна ми. Яде ми времето. Изяжда ме мен целия.

Събуждам се и преди да си направя кафе, вече имам получени 3 покани за прегръдка, 5 за целувка, 2 за концерти в Щатите, 17 покани да си издоя кравата, 20 да пречукам някой от вражеската мафия; паралелно с това, бивам канен на всякакви събития, както и помолен да се присъединя към поредната малоумна кауза, която някой смята, че с група във Facebook ще постигне. За всеки игнориран “апликейшън”, някой вече е измислил други пет! Като “дете на 21 век”, всички тези неща ги следя не само на компютъра си, ами и на телефона си – включително имам включен push, да не би да изпусна нещо от изключителна важност! Не само е времеемко, а е малоумно! Тотално изтъпях(ме)!

Четири мейла, в два от които се копират едни и същи писма. Два мобилни телефона плюс iPhone, за които, времето, което съм отделил да ги включвам и изключвам, се равнява на дълъг и съвсем аналогов запой с приятели в кръчмата. О, чакай! Не мога да пия с приятелите си – те са във Facebook! “И така се появил битовия алкохолизъм…”

Обмислях да направя едно “масово самоубийство” с помощта на SuicideMachine, ама на пичовете им се се е попретоварил сървъра. Или поне така пише, макар и да имам съмнения, че адвокатите на Facebook са ги подкарали и нещо ги е дострашало. Е, нищо, ще карам “на ръка”. Не много бавно, но методично, ще започна да трия всичките си профили по псевдо-социални мрежи, в които се оказва, че имаш 25 000 приятели или последователи, но на практика, никой не те знае, не те познава и, ако ще да те блъсне ТИР, той няма и да разбере. Освен, разбира се, ако някой не напише във Facebook…

Е, писна ми!

MySpace – добра идея, всъщност – “оригинала”, но се срина. Ползва се по-скоро от музиканти, продуценти и полека-лека се превърна в сайт, съдържащ фен-страничките на тоя-оня. Аз кяр от тая работа нямам. Той ще е първи.

Facebook – единственото хубаво нещо на най-голямата и най-скапана социална мрежа е, че, в крайна сметка, успях да намеря хора, с които не се бях виждал от много години, но и това няма много файда. Вече е прието за достатъчно да натиснеш “Add as friend” и, някакси, този човек ти е “приятел”. Как, пък, един не каза “Здрасти”, без значение, дали сме си играли като деца или просто ми е харесал снимката от профила. Какво, като присъстваме в списъците си с приятели?! Голямата бройка е доказателство за какво – известност? Айде, глупости.. Като иска някой да ме целува – да дойде да ме целуне! Или да ме прегърне! Или да ме заведе на Малдивите, а не само да ми показва виртуални разходки по островите. Ферма? ‘Ма, няма проблеми, бе! Покани ме на твоята – ти че копаш, я че ти пеем, да ти спори труда! Аре!

Deviantart – с тия пичове сме като в лош брак – напускам ги три пъти и все се връщам. Уви, не съм чак такъв творец, че да имам какво да покажа. Ще изтрия всичко, като ще си оставя профила активен, дотолкова, доколкото там има няколко ценни човека, които следя, а другаде не се подвизават. Да не говорим, че пак са си осрали политиките и са праснали някакъв кретенски auto-resize – щеш-не щеш! Хубаво, де, ама ако гледната ми точка е 200×900 пиксела, как ще разберат хората, бе, тъпанари!? Какво, ще ми разчекнете “нещото” до 900×900, да не ви се преебе подредбата на сайта ли? И това беше чудесна идея, ама се взеха много насериозно и се напълни с всякаква паплач.

Twitter – това ще го оставя, не ми пречи много, не отнема много време. Аз следя едва 50-60 човека с ДДС, (всъщност, половината са разни сайтове, софтуерни разработчици и други, дето пишат по-рядко), с тенденцията да си спестя данъка. Не доумявам обаче, как има хора, следящи по 3000 човека! Пичове, номера е вас да ви следят много хора, не вие да добавите всичките потребители на Интернет.

Photo.net – чудесен сайт, даже си плащам за него, но проблемът ми с творчеството си седи – безмислено ми се струва да плащам за нещо, което не ползвам. Да не говорим, че колкото и да се опитват да държат някакво по-прилично от Deviantart ниво, и там се изсипаха всички, дето са пипнали фотоапарат.

На първо четене – това е. Не е много като бройка, обаче отнема толкова много време, да не говорим за какви глупости, че чак ми се драйфа от собствената ми глупост. Достатъчно ми беше, пресоциализирах се!

С нетърпение чакам да се появи Pixelpost v2.0, за да си направя галерията, която ще е единственото място, на което ще показвам снимките си – хубави-лоши – мои са си. Толкова мога. Малко, но от сърце! Искате да ми пишете? Ползвайте формата за контакти. Искате да ми се обадите по телефона? Ползвайте формата за контакти.

Навън кипи живот, хора! Хубав или не, истински е! Нито виртуалните бири са по-вкусни от истинските, нито виртуалните целувки по-топли от истинските, нито виртуалните приятели са по-добри от истинските ви. Дори да са повече!

От блога на Стефан Ex Nihilo

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.