Обама за здравната реформа: Америка още е способна на велики дела

Барак Обама и вицепрезидентът Джо Байдън аплодират в Белия дом приемането на закона за здравната реформа от Конгреса. Снимка: Белият дом

Здравната реформа, предложена от Барак Обама, е историческа и най-дълбоката по рода си от средата на 60-те години на XX в. Законът предвижда здравно осигуряване за още 32 млн. американци. Целта е системата да покрие 95% от американците под 65-годишна възраст. По-възрастните вече са включени в държавната система за здравно осигуряване „Медикеър“. Реформата задължава американците да се осигуряват в частни фондове, като в противен случай ще трябва да плащат глоба. Компаниите от бранша пък вече няма да имат право да отказват да осигуряват болни хора.

Законът предоставя кредити на малките предприятия, за да финансират здравното осигуряване на своите работници, както и помощ за бедните домакинства. За сметка на това той не създава държавна каса за здравно осигуряване. Предвидено е реформата да струва 940 млрд. долара за период от 10 години. Прогнозите са, че тя ще намали държавния дефицит със 138 млрд. долара за същото това време.

Камарата на представителите одобри с незначително мнозинство здравната реформа – вътрешнополитически приоритет номер едно за президента Барак Обама. Долната камара на американския Конгрес подкрепи текста с 219 гласа „за“ – три повече от необходимите, при 212 „против“. Повечето конгресмени демократи аплодираха шумно, когато бе регистриран решаващият 216-и глас. За сметка на това всички техни колеги републиканци се обявиха срещу реформата.

Законът, който само преди броени месеци изглеждаше погребан, ще бъде изпратен на бюрото на президента. Това стана възможно след като Сенатът също подкрепи текста – на 24 декември миналата година. След повече от година на политическа борба, която със сигурност ще продължи и през кампанията за предстоящите през ноември избори за Конгрес, дебатите в Камарата на представителите влязоха в очаквано русло.

Това е законът за граждански права на XXI век, отбеляза чернокожият конгресмен демократ от Южна Каролина Джим Клайбърн. Републиканците от своя страна се надяваха да блокират законопроекта, за да провалят амбициозната вътрешнополитическа програма на президента. Освен здравната реформа, тя включва още ремонт на имиграционната система и законодателство за промените в климата.

Около час след като одобри реформата, Камарата на представителите подкрепи серия от промени в законопроекта,предаде ДПА. Това стана с 220 гласа „за“ при 211 „против“. Срещу промените се обявиха всички републиканци, а също и над 30 демократи. Сега предстои преработеният текст да бъде подложен на гласуване в Сената. Очаква се горната камара на Конгреса да се произнесе по въпроса тази седмица, отбелязва Ройтерс.

Ако Сенатът одобри версията на Камарата на представителите, законопроектът ще бъде изпратен за подпис при президента Барак Обама. В случай че горната камара на Конгреса на свой ред внесе промени, тогава текстът ще бъде върнат в долната камара. Лидерите на демократите в Сената обаче увериха, че горната камара ще одобри преработения от Камарата на представителите текст.

Съединените щати остават способни на велики неща, заяви президентът Барак Обама. По думите му гласуването на Конгреса „е нов камък, положен солидно в основата на американската мечта“. Тази вечер ние превъзмогнахме тежестта на политиката, а всички специалисти твърдяха, че това не е възможно, каза той, като се усмихваше, но сдържано. Обама направи това изявление малко преди полунощ в неделя местно време от Източната стая на Белия дом – място, което често е използвано като трибуна за важни моменти.

Десетки хиляди души се събраха във Вашингтон, за да призоват за реформиране на имиграционното законодателство в САЩ, предаде Асошиейтед прес. Отчаяни от бездействието по въпроса, те пристигнаха във федералната столица от цялата страна и преминаха по улиците на града, като развяваха американски национални знамена, но и флаговете на родните си страни, и издигнаха лозунги, написани на английски и на испански език. „Вие се нуждаете от нас също толкова много колкото и ние от вас“ и „Нито едно човешко същество не е нелегално“, гласяха част от тях.

Целта на демонстрантите бе да стимулират Конгреса да се заеме отново с деликатната тема. Някои законотворци се противопоставят категорично на идеята да бъде помогнато на 12-те милиона нелегални имигранти в САЩ да получат американско гражданство. Техни колеги пък настояват имиграционната реформа да бъде предшествана от затягане на граничния контрол.

Президентът Обама, който обеща да превърне ремонта на имиграционната система в един своите приоритети през първата година от управлението си, се опита да успокои демонстрантите с видеопослание, показано на гигантски екрани във Вашингтон. Ангажиран съм да работя тази година с Конгреса за един уреждащ изчерпателно въпроса законопроект, който да поправи повредената имиграционна система, увери Обама. Сред проблемите той посочи разделянето на семейства, измамите от страна на работодатели и тежката задача на полицията да обезпечава сигурността на имигрантските общности.

Президентът, чието изявление бе разпространено в момент, когато той се опитваше да събере подкрепа за здравната реформа – броени часове преди тя да бъде гласувана в Камарата на представителите на Конгреса, обеща да направи всичко по силите си, за да постигне консенсус между демократи и републиканци по въпроса за имиграционната система.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.