Схемата – или как се разпределя порционът

Едвин Сугарев

Всъщност колко лесно било то! Си примерно важен политически фактор, лидер на управляваща партия, министър, депутат или какъвто и да е там – но с потенциал от влияние при разпределянето на държавните поръчки. Осигуряваш на компанията Х тлъста такава – а те от благодарност и въодушевление те пише консултант – нищо, че ще строи язовир с ВЕЦ, а си примерно философ по образование.

Няма страшно – компанията ти намира неколцина черноработници, спецове в съответния бранш, които ти наемаш в качеството им на “подизпълнители” на своите консултантско-мениджърски услуги. Плащаш им жълтите стотинки, които са свикнали да получават на работните си места – и с господарски жест прибираш в джоба си останалото.

То не е комисионна, не е и вулгарен подкуп – съвсем не! То е възнаграждение за добре свършената работа, за труда, който си положил – и за който си подписал съответния договор. След което шапка на тояга – положил си труд, спечелил си пари – в краен случай, ако работата се разчуе, можеш да им платиш съответния данък – и толкова.

Хероят на тази схема, която току-що лъсна в печата с цялата си нагла откровеност, се казва Ахмед Доган. Именно той е получил 1,5 млн. лв. като консултант по четири мегапроекта на тройната коалиция – хидровъзел „Цанков камък“, „Доспат“, каскада „Горна Арда“ и язовир „Тунджа“. Компанията, която му е осигурила този скромен консултантски хонорар, е “Минстрой холдинг”, някога част от Мултигруп, където днешния й президент Николай Вълканов се подвизаваше като вице на Илия Павлов.

Минстрой холдинг е осигурила и съответните бели негри – та да не се мори Доган и да не си цапа ръцете с някакви банални консултации – това са служителите от същата компания Данаил Тафров, бивш изпълнителен директор на НЕК, който е получил за работата си 25 000 лева, Ани Христова – 10 000 лева, Жулиета Христова – 7.5 хил. лева и Марияна Захариева – 7.5 хил. лева. Или общо 50 000 лева. А останалите 1 450 000? В джоба на боса, разбира се!

Проблемът е какво стои от другата страна на уравнението – сиреч какво е струвало получаването на този милион и половина от страна на българския данъкоплатец. Днес можем да си дадем приблизителна сметка за това – като имаме предвид, че само на един от консултираните от Доган обекти – “Цанков камък”, стойността е скочила от 200 млн. евро на 460 млн. евро. Парите, разбира се, е трябвавало да се осигурят от държавната НЕК, която към днешна дата е длъжник на държавата с над милиард – като на това отгоре за “Цанков камък” е отишла и голяма част от заема от 250 млн. евро, отпуснат от френската БНП “Париба” за проекта АЕЦ “Белене”.

Следователно: мениджърството на Доган е довело до оскъпяване с 260 милиона на обекта “Цанков чарк”. Засега, тъй като същият още не е завършен. Иначе казано – срещу този милион и половина лева, получени от Доган, стоят 260 милиона евро прахосани държавни пари. Сиреч – ръката Доганова е бръкнала в джоба на всеки – абсолютно всеки от тези, които все още обитават територията българска – и е отмъкнала оттам по трийсет и няколко евро. (Как ще се почувствате, ако някой джебчия стори това? Ще се ядосате, нали? И ще хукнете да го гоните? А какво ще направите сега – може би ще помърморите и ще попсувате под мустак?)

Остава да се запитаме и кой работи на злополучния “Цанков камък”, дето 22 километра второстепенен път струват 222 милиона лева. Как кой? Ами “Минстрой холдинг”, разбира се. Можем само да се досещаме за реалния характер на това Доганово “мениджърство” – което вероятно се изчерпва с осигуряване на сигурно място за “Минстрой холдинг” на основната българска софра, носеща име НЕК – и разпъване на чадър над икономическите безобразия, довели до оскъпяване на проекта повече от два пъти.

От тази гледна точка бихме могли да си въобразим, че компанията на Николай Вълчанов е минала тънко – или че Доган е необичайно скромен при искането на комисионни – каквато де факто представлява въпросният консултантски договор. Бихме могли – ако обаче сме забравили, че тъкмо на свързани с “Минстрой холдинг” компании се водят прословутите имоти на Доган. Тъй че въпросният милион и половина си е просто ей така, за джоб-парасъ – реалното разплащане става другаде и по друг начин.

Бих добавил, че приемането на подобна форма на разплащане е очевидна грешка на Сокола, който – както обичаха да казват възхитените от наглостта му журналистки – никога не грешал. Е, този път е сгрешил. Има една много звучна дума на родния му език, която изразява характера на сключения от него “консултантски” договор – и тази дума е “ачик”. Много ачик е направил белята този път – и много ачик си е прибрал своя собствен порцион – очевидно не му е влизало в сметките да бъде извън властта през настоящия парламентарен мандат.

Във всеки случай става дума за типичен, ясно разграничим и подлежащ на наказателна отговорност прецедент на политическа корупция. Този казус е дотолкова ясен, че в сравнение с него разните подсъдими в момента министри просто бледнеят. Добре е, че прокуратурата реагира и се самосезира по този случай – добре е и че Бойко Борисов и сервира куп казуси за създаването на скрит дефицит в размер на над два милиарда, към които спада и настоящия – та прокурорите да могат да си намерят работа до второто пришествие.

Но трябва да е ясно едно: след като прокуратурата се снабди с документацията на споменатия “консултантски” договор, е редно и дори задължително главният прокурор да поиска неговия депутатски имунитет. А след това да се направи цялостна проверка на всички договори, сключени от “Минстрой холдинг” – с кого, за какви суми, при какви анекси, от кого консултирани и прочее такива. Със сигурност ще излязат интересни неща. И ако нещата бъдат доведени докрай, без ослушване и тънки политически сметки, ще имаме удоволствието да видим в раиран костюм не само подизпълнителите, но и един от възложителите на безобразието, наречено “тройна коалиция”.

Виж още текстове от Едвин Сугарев в сайта svobodata.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.