Сапуненият мехур на Берлускони може да се пръсне до Великден

Бил Емът

Силвио Берлускони. Снимка: флоутв

Ще се изненадате, разбира се, ако разберете, че през последните два месеца италианските вестници пишат основно за корупция, секс, злоупотреба с властта, връзки с мафията и откъси от подслушани телефонни разговори, като често пъти историите включват всички тези неща наведнъж. В някои, но съвсем не всички, фигурира един Силвио Берлускони – медийния магнат, който е премиер през седем от последните девет години.

Берлускони, вечният актьор, отговори първоначално на вълната от скандали, като се опита да се въплъти във френския полицейски началник от филма „Казабланка“, казвайки, че е шокиран, шокиран да разбере, че в Италия има корупция, макар че съдебните процеси за предполагаеми подкупи, в които самият той е замесен, продължават да се точат. Сега Берлускони прибягна до старата си тактика да играе жертвата, като обяви, че всички съдии в страната са комунисти, които го преследват. Всичко, от което се нуждаеш, е любов, каза той на многолюден митинг в Рим в събота, като вероятно се надяваше на подкрепа от Ленън срещу ленинистите.

Това е, както обикновено, една хубава „опера буфа“ – комедия, която трагично потвърждава стереотипите, които чужденците имат за Италия или поне за италианската политика. Човек се изкушава да направи, както много италианци правят – да вдигне рамене и да каже, че нищо не може да се направи. Изкушаваме се също да приемем, че Берлускони е само отражение на онова, което искат да бъдат много италианци – богат, жизнерадостен, влиятелен, способен да свали всяка млада изгряваща звезда, която пожелае, и да избегне всеки закон, който не харесва – и затова винаги ще бъде популярен.

Въпреки това има знаци, че операта може да стигне до сериозна кулминация. Когато операта е към края си, може да се получи много добра развръзка – партията на Берлускони да се разцепи, а оттам и правителството да падне и така премиерството му да свърши три години преди парламентарните избори. Има обаче и друга възможна развръзка – той да използва демагогския си чар и медиен контрол, за да оцелее и след това наново да нападне институциите, които смята за свой враг, тъй като са единствените „спирачки“ на властта му: съдиите, конституционния съд и дори президентството. Ако това стане, резултатът наистина ще е печален.

Историята, която се случва в Италия, е всичко друго, но не и забавна. При предишния голям политически корупционен скандал в страната в началото на 90-те изглеждаше така, сякаш една порочна система може би отива към края си, а на нейно място постепенно ще дойде нова, по-чиста. Серията скандали, които започнаха в началото на февруари с обвинения в корупция, отнасящи се до държавни договори за хуманитарна помощ за пострадалите от земетресението в провинция Абруцо миналата година, показаха, че ако не друго, то системата сега е дори още по-порочна. Не отминава и ден без още едно смущаващо обвинение в измама, корупция или просто злоупотреба с власт да се появи като цяло в политиката и правителството, но също и в бизнеса.

Добрата новина за Берлускони е, че мръсотията е навсякъде: опозиционни политици също са хващани да бъркат в кацата с меда и, да, със свалени гащи. Лошата новина за него, обаче е, че скандалите доста посмалиха надутостта му, че той и неговите хора имат монопол върху компетентността. По-широката поука обаче е, че макар Берлускони да не е извършил сам всички тези злоупотреби, той носи голяма отговорност за продължаването и разпространяването им и за културата на ненаказуемост, която това създава.

Още откакто връхлетя в политиката през 1994 г., твърдейки, че оповестява ново политическо бъдеще, той работи неуморно да запази миналото, да защити себе си срещу всички законови предизвикателства и да засили личната си власт срещу върховенството на закона и на институциите. Собствената му компания има на практика монопол върху комерсиалната телевизия и здрава хватка върху рекламния бизнес – ниво на власт, което не би било позволено от властите, отговарящи за конкуренцията, в никоя друга страна на ЕС.

Той отхвърли усилията на опозицията да прокара закони за конфликт на интереси, които да ограничат употребата му на тази медийна власт за политически цели, като всъщност купи достатъчно парламентаристи от опозицията. Той не е просто „популярен“, той е твърде могъщ за доброто на Италия и за нейната демокрация. И защо е необходимо това да свърши някога? Следващата неделя и понеделник избирателите ще подадат гласа си за 13 от общо 20 областни управители в Италия.

Тъй като 11 от областите са държани в момента от лявоцентристката опозиция, Берлускони се надяваше дясноцентристката му партия „Народ на свободата“ да измести много от тях, като това да даде нов живот на него и на партията му на национално ниво. Скандалите, заедно с някои случаи на изключителна некомпетентност в собствената му партия, които доведоха до изключването на нейни кандидати от изборната надпревара в района Лацио, който включва и Рим, поставиха това под голямо съмнение. Ето защо се случи и съботният митинг: Берлускони се опита да съживи популярността си, като накара хората да „излязат по площадите“.

Медийната му власт и способността му да води предизборни кампании са голямата му сила. Но ако оставим настрана големите суми пари, те са и единствената му сила. Хубавото нещо у Берлускони е, че, в известен смисъл, той не изповядва никаква идеология: той твърди, че води кампания за свобода, но всъщност единствената свобода, която го интересува, е неговата собствена. Поради тази причина обаче политическите му съюзници, включващи Джанфранко Фини, бившия лидер на постфашистката партия „Национален съюз“, която се сля с „Народ на свободата“ преди година, и сепаратистката партия „Северна лига“, са със сигурност приятели, на които не може да се разчита. Те ще бъдат до него, само докато той изглежда могъщ.

Ето защо тези регионални избори са от значение. Фини току-що обяви собственото си ново движение, наречено „Поколение Италия“, готвейки се да се отцепи от партията на Берлускони или да я превземе, ако се появи шанс. Поражение за „Народ на свободата“ след дългите серии на секс скандали около премиера миналото лято може най-накрая да разруши мита за неговата непобедимост. Тогава, след вот на недоверие, Берлускони може да бъде принуден да се оттегли, а президентът Джорджо Наполитано може да се опита да помогне за създаване на преходно правителство от технократи, което да разчисти малко от настоящата бъркотия и да подготви нови национални избори до една или две години.

Но ако Берлускони отвърне, като надвие опозицията в собствената си партия, може да има друг вид разчистване: той обеща големи „реформи“ в съдебната система и ще му е присърце да неутрализира или да установи контрол върху президентството. Виден италиански бизнесмен, който никак не е почитател на Берлускони, ми сподели скоро, че „той няма да яде от козунака“. Това е очарователен милански начин да кажеш, че той ще си е отишъл до Коледа, когато този сладък хляб се сервира. А колко по-хубаво би било той да си отиде до Великден.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.