СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ислам Каримов: 20 години лавиране, прагматизъм и здрав контрол

Николай Троицки

Ислам Каримов. Снимка: узланд

Преди 20 години, на 24 март 1990 г., Ислам Каримов стана президент на Узбекистан. Избран бе от Върховния съвет на тогавашната още съветска република. Строго погледнато, висшият пост просто беше преименуван. В момента Каримов вече бе първи секретар на ЦК на местната компартия и само прекопира модела, току-що използван от Михаил Горбачов в мащабите на Съветския съюз.

Но политическата съдба на Каримов се оказа много по-успешна. Той и до днес управлява Узбекистан, станал независима държава през есента на 1991 г. През изтеклите години успя три пъти да спечели общонародните избори за президент и два пъти проведе референдуми: първо, за да удължи мандата си, после – за да го увеличи от 5 на 7 години. И независимо че конституцията на Узбекистан не разрешава на президента да остане на поста си повече от два мандата, Каримов най-вероятно ще оглавява страната докато пожелае и винаги ще може да легитимизира своята власт чрез нов референдум. Огромното мнозинство избиратели изпълнително и последователно одобряват и подкрепят всички инициативи на своя държавен глава.

Тази властова система може да се нарече авторитарна. В нея няма нищо необичайно за Централна Азия, а на практика и за всички мюсюлмански държави. Западноевропейският или северноамериканският демократичен модел не вирее добре по тези земи. А изцяло свободните избори, макар да звучи парадоксално, може направо да са опасни, ако властта бъде поета от радикални ислямисти, както стана в Алжир през 1991 г. После там се наложи изборният резултат да бъде анулиран, фактически да се организира преврат, и то с пълното одобрение на Запада. Лидерите на „свободния свят“ си позволяват отвреме навреме да затварят очи пред потъпканите демократични идеали.

Радикални ислямисти има и в Узбекистан; от 20 години насам Каримов води крайно сурова борба срещу тях. Тя се изостряше няколко пъти, стигайки до експлозии и терористични акции. Президентът Каримов обаче не допусна в държавата си гражданска война по таджикистанския сценарий, при все че имаше такава опасност. Ще поясним, че границите на Узбекистан бяха очертани изкуствено по съветско време и в пределите на бившето Бухарско емирство например живеят предимно таджики. Нямаше начин те да останат незасегнати от бурните събития в съседната република, където сънародниците им пет години водеха междуособна война. Междуособицата обаче не се прехвърли на узбекистанска територия и можем да споменем това като заслуга на Каримов.

Президентът твърдо контролира обстановката, с което печели уважение сред международната общност. Външната политика на Каримов може да се опише с една дума – лавиране. Той постоянно търси баланс на интересите между Русия, Китай и Запада. Нека отбележим, че Узбекистан също като другите средноазиатски републики никога не се е стремил да се отцепи от СССР. На 17 март 1991 г. например се състоя референдум за запазване на Съюза и огромното мнозинство узбекистански избиратели гласуваха „за“.

След прочутите беловежки събития обаче Съветският съюз престана да съществува, Узбекистан нямаше къде да ходи и фактически бе изтласкан в независимостта. Съответно, наложи се Каримов постоянно да лавира. Без да напуска рамките на ОНД, узбекистанският лидер ту влизаше, ту излизаше от Договора за колективна сигурност. Военните конфликти и взривоопасната обстановка в Таджикистан и Афганистан, граничещи с държавата му, накараха президента да търси подкрепа от по-силни покровители и същевременно да се възползва от противоречията между тях.

Сравнителната независимост от Москва примерно бе осигурена чрез съюза му с Вашингтон. Каримов активно подкрепи американската операция срещу Афганистан, дори предостави на САЩ възможността да разположат в страната му военна база. След това наистина опасения от талибанско нахлуване откъм Афганистан и износ на ислямска революция го тласнаха към ново сближаване с Москва и през юни 2001 г. Узбекистан се присъедини към Шанхайската петорка (Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан), която получи името Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС). А преди четири години Узбекистан влезе в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС).

Нищо обаче не гарантира, че Каримов няма да даде заден ход, стига да сметне, че това му е от полза. Той е прагматичен политик, чиито действия се диктуват не от носталгия по разрушения Съветски съюз, а от националните интереси на страната му. А също и от желание да запази властта си. Задача, с която президентът на Узбекистан успешно се справя от 20 години насам. И нищо не подсказва, че Ислам Каримов може изведнъж да разхлаби хватката и да изпусне лостовете на управлението.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.