Жадни перуанци ловят мъгла с мрежи

Луис Андреас Енао

Въпреки недостига на вода в центъра на Лима е построен воден парк. Снимка: трипадвайзър

Улавянето на мъгла с мрежи е решението на проблема с недостига на вода за хората, които живеят без водопровод, канализация и електричество в това бедняшко предградие, разположено на песъчлив планински склон край перуанската столица Лима. В Лима, която наред с Кайро е една от двете най-сухи столици в света, дъжд вали изключително рядко. Но осем месеца в годината крайбрежните хълмове около града са обвити в гъста мъгла от Тихия океан – резултат от съчетанието от жаркото тропическото слънце и студените води на Хумболтовото течение.

С помощта на мрежи, подобни на волейболните, местните жители кондензират мъглата, капка по капка, вкарват я в тръби, по които водата се стича надолу по склона и се събира цистерни, съхраняващи стотици литри вода за поливане, къпане и готвене. „Чиста вода, добита от мъгла, не е за вярване, нали!“, казва Ное Нейра, шефът на общината на Белависта, потапяйки ръка в тухления контейнер, пълнен до горе.

Президентът Алан Гарсия спечели изборите през 2006 година отчасти благодарение на обещанието си да осигури вода за милиони бедни перуанци. Но краят на мандата му наближава, а проблемите с водоснабдяването на Лима са по-тревожни от всякога.  Лима почти изцяло разчита на ледникова вода. ООН съобщава, че топенето на ледниците, причинено от затоплянето на Андите, вече е довело до намаляване с 12 процента на водния поток към сухото крайбрежие на страната, където живеят две трети от населението.

Това накара правителството не само да се опитва да прокара нови водопроводи, за да подобри снабдяването, но и да разглежда възможността да строи инсталации за обезсоляване на вода по бреговата линия или да изпомпва вода от басейна на Амазонка за бъдещи доставки. Дори след изминалото десетилетие на силен икономически растеж около една четвърт от перуанците, които живеят в градове, и половината от живеещите в селата, все още нямат достъп до канализация и чиста питейна вода.

Такова е положението и в Белависта. Като повечето бедни в Перу и тук хората се снабдяват с вода от цистерни, която купуват по два сола за варел (71 цента), около десет пъти по-скъпо от това, което жителите на най-богатите квартали на Лима плащат за течаща вода. „Плащаме за вода толкова много, сякаш сме милионери“, каза Хосефина Ортис, майка на три деца, докато чака цистерната с вода пред дома си от шперплат в Сан Хуан де Мирафлорес, друго гето, далеч от Белависта. „Никога няма да можем да постигнем напредък заради липсата на вода.“

Мрежите в Белависта, които са поставени от биолози от немската неправителствена организация Алимон, превръщат мъглата в надеждна алтернатива, с помощта на която би могло да се сложи край на зависимостта от прекалено скъпата и често замърсена вода от цистерните. „Понякога цистерните не идват тук с дни, затова си правим запаси от водата от мъглата“, казва Сандра Атуспариа, която живее в Белависта. „Единствено съжалявам, че нямаме повече резервоари.“

Въпреки че системата от мрежи в Белависта е ръждясала само за три години употреба, че пресъхва през късите лета, когато в Лима няма мъгла, бедняците си мечтаят кметът да постави мрежи на хълмовете около града. „Целият район страда от липса на вода“, казва Абел Крус, водач на организацията „Перуанци без вода“ и сочи хилядите къщички от шперплат, с ламаринени покриви, издигнати от беднотията в околностите на Лима. „Но с 50 мрежи можем да осигурим вода на всички“, казва той, като има предвид няколко бидонвила южно от Лима.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.