www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
петък, 28 април 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Писмо до Мадам В: Доган повдигна медийния юрган

25 Март 2010

 

Иво Инджев

Оказа се, че не съм единственият възмутен от невероятното превъплъщение на Валерия Велева във в. “Труд”, която от най-голям апологет изведнъж се превърна в най-разюздан обвинител на Ахмед Доган. Винаги гордата със своята близост с него журналистка най-неочаквано го заля с обиди, подигравки и заклинания за лош край. Ами че това е все едно Венелина Гочева изневиделица да наругае в поверения й вестник “24 часа” своя кумир Георги Първанов!

Случаят с преобръщането на Велева е учебникарски (ако не и клиничен) – заслужава да бъде изучаван от поколенията като демонстрация на това що е то предателска позиция в българската журналистика от съответния период. В смисъл – много е представителен като емблема на възтържествувалата традиция на нагаждачеството.

След моята статия, в която припомням двете лица на Велева в отношението й спрямо Доган (като журналист, който е в тежък конфликт с този могъщ политик от поне 18 години, мога да си позволя този лукс) “Вече е позволено Доган да бъде руган – Велева се включи”, днес в публичното пространство се появи още един близък по смисъл в критичната си част към Велева текст. Автор: Ахмед Доган.

Публикувам го във вида, в която агенция “Фокус” помества под формата на писмо на Доган в рубриката “платено съобщение” (каква ирония по отношение на поръчковата журналистика!):

“Браво, Мадам В!

Съзнателно не общувам с теб от последните парламентарни избори (юни 2009 г). Винаги съм знаел, че не си “моралният стожер” на обществото, за каквато се представяш.

Доколкото знам, само преди месец беше подновила офертата си да ни бъдеш таен P.R. Колегите ми бяха наясно, че и понятие си нямаш от P.R. стратегии, а с този акт искаш само респектиращо възнаграждение за “добрия тон”, който ще имаш в писанията си за нас.

Знам, че не си изключение в това отношение. Но не мога да проумея, кой ти внуши, че можеш да бъдеш моралния рупор на обществото!
А само преди няколко дена, когато започна да провокираш поредната си манипулационна атака срещу ДПС, за един ден ме потърси шест пъти по телефона, и когато не ти отговорих, ми пусна sms, че “можеш да омекотиш и най-тежките удари, които получавам”.

Браво, Мадам В. Много е яко, нали? В случая деликатният въпрос е: от колко места ти плащат за подобни “поръчки”? Или, може би, самосиндикално задаваш неприятната ситуация и притискаш само жертвата? Разбира се, срещу цената за “омекотяване на удара”.

Не знаеш, че това е подсъдно, нали? А за морал, да не говорим…

Когато вчера прочетох сакралните ти заклинания по мой адрес, ми стана забавно, естествено, и интересно. Ако съм в подходящо разположение на духа, бих могъл да ти направя шокиращ психоаналитичен портрет само въз основа на този текст.

И той няма да има нищо общо с твоите миш-маш излияния, които са безпринципна смесица от разнородни понятия, които само внушават непоносимост, ненавист, омраза и дори агресивност.

А знаеш ли, че и това също е подсъдно. За морал - да не говорим…

В този текст цялата ти същност е концентрирана в началото на въвеждащото ти изречение: “този път няма…”

Защо, Мадам В, този път няма? Защото не ти плащаме, нали? От къде идваш и накъде си се запътила, Мадам В? Кой те е упълномощил да се правиш на морален съдник на (и в) обществото?

Един съвет. Когато бълваш подобни деструктивни внушения, го прави пред нарочно поставено за целта огледало. Така сама ще прецениш границите на моралния императив във вътрешния си свят, както и съответствието му на външните обстоятелства.

Между другото, имаш интересна история от гледна точка на категорическия императив (постъпвай с другия така, както с тебе би искала да постъпят).

Например, започваш от “политици по пантофи”, минаваш пред интимното проектиране на Аз-а в кухнята и спалнята на различни величия (преобразувани в такива маркери - символи, като “гащички”, “луксозни апартаменти”, “милиони в зелено…”, “боянски сараи…”, “властта, която разпределя порциите…”, “1.5 млн лв от Цанков камък…”), до превъплащаване в ролята на Касандра, която определя, кой какво трябва да прави и кога да си ходи от историята…

Всеки от собствената ти гилдия може да потвърди, че тези пуснати в обръщение семантично натоварени “символи”, са върховни моменти в твоето развитие.

Нещо повече. Тези “символни ядра” се превърнаха в организиращи принципи и “скрити параметри” на измъчената ти аналитичност и на престорената ти морална позиция. И технологията на правене на собствената ти история е една и съща.

Това е методът на подмяната: подменяш предметната реалност (обективният факт) с виртуална реалност (предложения) и върху “новата” основа на предполагаемата виртуалност съграждаш или създаваш всякакъв тип “новини”, които в общественото съзнание изглеждат правдоподобни, но по принцип са подвеждащи, невярни или манипулационни.

Например, ти много добре знаеш, че четирите идейни проекта (като предпроектни проучвания) нямат нищо общо с “Цанков камък”.

Дори, тези предпроектни проучвания не са започнали да се реализират; те не са обективен факт. Те са направени като стратегия за развитие на една частна фирма в контекста на европейските реалности.

Но понеже усещаш, че проблемът с “Цанков камък” влиза в полезрението на обществото, като част от дневния му ред, съзнателно свързваш предпроектните проучвания за други обекти с един обективен факт - “Цанков камък”.

Именно тук е подмяната, Мадам В, и върху тази виртуална реалност с внушени правдоподобни асоциации (свързването на един обект с друг, които нямат нищо общо), започваш да изграждаш политически, икономически, правни и морални тези.

Що се отнася до Хидровъзел “Цанков Камък”, вярно е само едно. Много хора знаят, че бях идеолог на този проект до намирането на финансова схема за неговото стартиране. По финансинг проектът спечели първо място в ЕС по “виртуално финансиране”, чрез метода да въглеродните емисии (Протокола от Киото). След това компетентните субекти бяха други.

Така е, Мадам В… Явно е, че от време на време изпитваш чувство на вина. Ти си знаеш. Но сигурно не съзнаваш, че комплексът за виновност продуцира агресивност.

Да. От гледна точка на цялостния ти статус, това е нормално. Дерзай! Знам, че имаш слабост към властимащите.

Но запомни: Накрая всеки трябва да си плати сметката.

Ще се помоля за теб. Господ да ти е на помощ!

А. Доган”

Текстът на писмото на лидера на ДПС Ахмед Доган е публикуван в оригинален вид, без съкращения, без редакторска намеса. Редакцията не носи отговорност за твърденията в него.

Отговорът на Доган на една журналистическа публикация няма аналог на подобен задочен диалог.

Да оставим настрана белег за какво е тази превъзбуденост (Доган не за първи път е обект на остри критики – моя милост му е посветил доста повече, но никога не си е изпускал така нервите, още по-малко по адрес на отделен автор). Извън политическия знак за земетресение на върха на ДПС, демонстрацията на това състояние от страна способния да мълчи с месеци Доган представлява много по-голям интерес като диагноза за състоянието и историята на заболяването на българската журналистика. Защото в изблика си Доган буквално я подлага на публичен гинекологичен преглед. И е ясно, че познанията му са лични.

Не става дума за “пикантното”в писмото и за факта, че изреченото от автора му в един словесен делириум за “гащичките” и всичко подобно надхвърля стилистиката на всеки жълт вестник. Иде реч за разкриването на механизмите на платената журналистика. Защото кресчендото на Доган звучи правдиво като крясък от болка. Поне веднъж не е зализано, с недомлъвки и подмятания – то буквално разголва какво се случва в най-интимните кътчета на медийната вакханалия под юргана на властта.

Много пъти съм твърдял, че продажността на българските медии и успешното им покваряване са в основата на много от уж “неразбираемите” ни беди днес. С купени и употребявани от прекупвачите медии можеш да изпратиш всякакво послание до раята – включително да настояваш, че управленският ти провал е успех . В нашите блатясали водоеми винаги се намират крайдунавски шарани да се хванат и да станат стръв на политическите акули. Тъкмо медиите играят ролята на серкмето за масов улов на мозъчно лениви индивиди за употреба на хищниците.

Сега Доган, доведен явно до бяс от едно лично предателство, прекрачва едно от най-големите табута на прехода, като ни разказва най-съкровената му тайни за методите на манипулирането и стига в отчаянието си дотам, че е на ръба да си признае престъпление (защото подкупването на медиите е такова, а той го изважда на показ със свидетелското си показание).

Сарказмът, надменността, заплахата и клетвите на Доган са добър урок за медийните слуги, какво могат да очакват от разгневените си господари. А може би са и повод за дремещото правосъдие, което най-после да забележи, че търговията с влияние е престъпен алъш – вериш, който се върши пред очите ни от години по най-безсрамен начин. Най-после един много авторитетен свидетел (и участник) в тази престъпна схема проговори. Да чакаме ли Брюксел да поиска обяснения или да прати доклад с поредната доза зададени отговори към българското правораздаване?

Виж още текстове в блога на Иво Инджев





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) тъп та тъп
    ченге до ченге и като се стесни пространството и нормалните хора си гледат(оцеляването( си вадят очите един на друг
  2. 2) дресъор
    Валерчето Велева е слугинаж от край време.След всички проведени досега избори тя се слагаше на новата власт и ако не получеше, мръвка или кокал от новите си господари се настървяваше като ПИТБУЛ срещу тях.
  3. 3) Пачавра
    Имаше един такъв израз за мръсен парцал.
  4. 4) трезвомислещ
    Мадам В е срам за Труд и българските медии. Доган е срам за България и българската политическа сикттема.
  5. 5) свако
    Ще използвам една мисъл на Удхаус. Той го е казал по друг повод, но смятам, 4е зву4и много актуално. Българският политикоикономи4ески живот "прили4а на супа в евтин ресторант. Желателно е да не се разбърква."
  6. 6) медиатор
    Цялата им медийна група воглаве с орденоносеца Тошко Тошев е слугинаж.
  7. 7) PR
    Кошера биде разбутан сега ще наизкочат търтеи, оси, пчели Работнички.
  8. 8) гунъо
    На Велева и беше добре досега да е подлога, кофти е че в подлогите се сере.
  9. 9) Dirk Struan
    Сополът пише със стил второкласник. Голям майтап.
  10. 10) блондин
    Велева беше блондинка нали, декек куха лейка
  11. 11) майор костов
    Спомних си Велева как пееше в окупирания парламент с уплашените комунисти "Къде си вярна ти любов народна..." Тя е назначена от тях да прави имидж на Доган.
  12. 12) Кака Клара
    Заедно пеехме с Валерчето.Аз сега пея в радио К2.
  13. 13) салам алейкум
    Приземиха ли те накрая Велева, много си беше повярвала в последно време.
  14. 14) Драго
    Недейте така, Валерия е първият носител на българския Пулицър! Май следващата награда ще трябва да се казва Блюдолизец храбър...
  15. 15) Радиокутия
    Това за наградата Блюдолизец Храбър много ми хареса. Но кандидатите са бая, трудно ще се отсеят. Може да се въведе Колективен носител: за телевизии - БНТ,БТВ,Нова и още 3-4 кабеларки за преса - цялата /без издания като Домашен майстор, Автобилд, Пчеларство и още няколко такива/ за радио - хм, не бива да се изпускат дори "музикалните", като знаем на кого са и как изведнъж се превърнаха в радиосинджир... Впрочем, в първата 5-летка на Дарик, беше вече станало РадиоТО /след Зимата на недоволството/, в рубриката Денят се завърна журналиста С.Динев /известно време шеф в едно чуждо радио/. В едно свое предаване допусна слушатели да оплюят ...още

  16. 16) Сузана
    Господин Инджев Вашият талант ще си намери достойното място,бъде сигурен! Хората имат нужда от чиста и неопетнена мисъл като Вашата!Поздрави!
  17. 17) чичата
    цървулите биват ляв и десен, в зависимост от това кой на кой крак си нахлузил
  18. 18) Бора Бора
    Хората обуват цървули, когато трябва да преджапат през калта. За приеми и сватби си имат трандафори-също леви и десни
  19. 19) Пламен
    "...емблема на възтържествувалата традиция на нагаждачеството." Много добре казано.
  20. 20) Теди
    Много адекватен и смислен коментар на случилото се, браво Иво. И едни много важни въпроси, на които нашата журналистика трябва да си отговори.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com