Антония Първанова: В ЕС се забранява конфискуване на компютри

Хората от Матрицата са следващите управляващи, твърди депутатката от европарламента

antonia-parvanova.jpg
Неотдавна ГДБОП и Столичната следствена служба обискираха офиси и домове на собственици на торент-сървъри (на които няма пиратско съдържание), и на крайни потребители. Заради филми и музика, теглени от Интернет, бяха иззети компютрите на частни лица, въпреки че съдържанието е било за лично ползване и без комерсиална цел. В същото време търговията с пиратска продукция както в Интернет, така и по сергиите с дискове на площад Славейков продължи да се развива без никакви спънки от страна на органите на реда.

Тези дни европарламентът подкрепи на първо четене проект за директива на ЕС за борбата с нарушаването на авторски права. След дълги спорове беше приет текст, според който няма да се преследват крайните потребители, ако те използват произведенията – обект на авторското право за лична употреба и с нетърговска цел.

Дни преди да бъде гласувана европейската директива, от своя блог http://nellyo.wordpress.com/2007/04/18/tell-your-mep/ експертът по медийно право Нели Огнянова призова потребителите на Интернет да пишат до българските депутати в Европейския парламент, да ги запознаят с проблемите на Интернет-потребителите у нас и да ги помолят да заемат активна позиция в тяхна защита при гласуването на директивата. Един депутат от България се отзова на e-mail-ите, получени в Страсбург, влезе във форумите на мрежата, за да се образова по проблема, свърза се с потребителите и се опита да помогне.

Визитка

Антония Първанова е заместник-председател на Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа. Тя е член на политическото бюро (кабинета) на Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (122 членове на Европейския парламент) и представлява своите колеги на официални срещи на депутатите, либерални демократи от партия НДСВ в България. Родена е в Добрич. Завършва Немска езикова гимназия, медицина и здравен мениджмънт. 8 години работи като педиатър. Спечелва стипендия и завършва магистратура по обществено здраве в Холандия. Работи със Световната здравна организация по проекта „Здраве и градове“. Записва докторантура в University College – Лондон и междувременно става директор на проект за „Околна среда и здравеопазване в страните кандидатки и членки на ЕС“. Член е на Кралското дружество по медицина, на Българския лекарски съюз и на Британската асоциация по Тай чи чуан.

– Г-жо Първанова, как се случи точно Вие да се ангажирате с проблема за интелектуалната собственост и с текстовете в директивата на ЕС, които се отнасят до крайния потребител?

– Не съм обръщала специално внимание на директивата за интелектуалната собственост, нито на проблема със Закона за авторското право, защото това не е било в моята област на интереси и компетентност, а там, където не съм компетентна, не обичам да се занимавам, за да не се изказвам по въпроси от АЕЦ „Козлодуй“ и комплекса „Марица Изток“ до здравеопазването, както правят някои колеги. Когато на 23 април т. г. отидох на сесията в Страсбург и започнах да преравям имейлите, на които асистентите не са знаели как точно да отговорят, намерих 3 писма от българи, които казваха, че има проблем, че тази директива, която сега ще се гласува в ЕС, ще криминализира действия, които всъщност са свързани с човешката любознателност и разгръщането на интелектуалните възможности. Това ме заинтригува. Обичайна практика е, когато има сериозен обществен интерес или са засегнати големи групи хора, различни граждани да пишат до депутатите. Ние помежду си имаме вътрешна система, по която също си изпращаме имейли, често с призиви от типа „Дайте да подкрепим тази или друга инициатива“. Така че първо направих справка за какво става дума. Извадих доклада за криминализиране на нарушенията срещу интелектуалната собственост, прочетох какви са поправките, какъв е основният доклад, каква е идеята, след това се обадих на политическия съветник на нашата парламентарна група в Брюксел, за да ми каже за какво става дума, какви са основните тези-антитези и за какво се спори. Тоест, започнах от А и Б, от нищото, буквално от техните писма за пръв път разбрах за този проблем. В България бях чула, че има напрежение, но изобщо не бях обърнала внимание. Започнах да чета и ми направи впечатление, че това има много общо с тема, която е от моята компетентност – правото на пациентите на достъп до информация, до информираност и на информиран избор. Съвпадна ми и като начин на представяне на проблема и тъй като вече десет месеца работя с огромна мрежа от пациентски организации в цяла Европа, реших да видя дали мога да помогна с нещо. След това влезнах в контакт със собственика на торент-тракера Арена БГ Елиян Гешев, писах във форума на Арена БГ, отидох на дебата, за да видя кой какво ще каже, на следващия ден беше планирано гласуване, така че вечерта до късно исках консултации спешно от форума на Арена, който за себе си нарекох Матрицата. Доста хора ми отговориха – някои просто с подкрепа и поздравления. Но други ми написаха неща, които ме подковаха по темата, защото тя е много специфична и първоначално за мен беше все едно аз да говоря с медицински термини на някой IT специалист. Това са различни езици, друг свят. Не се притеснявам да си призная, че не разбирах от това, докато не ми проведоха курс на обучение, но самата кауза, че е справедливо да имаш достъп до информация, ми допадна. Междувременно в пленарна зала имахме дебат и за правата на човека. От доклада за правата на човека и от работата ми по защита на правата на пациентите, ми хрумна идеята, че тук казусът е същия – правото на достъп до информация и правото да бъдеш информиран всъщност е основно право на гражданите в ЕС, то е залегнало в договора и в хартата на правата на човека. След това имаше още едно благоприятно обстоятелство. В парламента дойде президентът на Индия и направи обръщение от името на индийския народ и правителство към европейския парламент, комисия и европейските граждани. Беше невероятно, защото това е човек, който ръководи държава от 1 милиард и 200 милиона жители. Целият Европейски съюз е 480 милиона души. Та президентът на Индия излезе с цялото си самочувствие и каза:
„Идвам при вас да ви донеса 3 послания от народа на Индия.“ Той е един малък човек, 1 метър и 50, едва ли има 40 килограма, изглежда като Йода от Междузвездни войни и човек има чувството, че е от друга цивилизация. И говори наистина мистично. Та той каза: „Първата мисия, която нося, е мисията за знанието. Да подкрепим знанието, информацията и любознателността на младите. Моят народ има 540 милиона младежи. Искам да се обединим, да разширим и разпространим знанието, за да могат хората да живеят щастливо. И да могат да взимат справедливи решения.“ Втората мисия беше за енергийна сигурност, а третата мисия също бе свързана с първата – той каза: „Нося ви мисията за образование. Ние трябва да образоваме младите хора.“ И накрая завърши така: „С тези три мисии искаме да постигнем справедливост в сърцето. Справедливостта в сърцето води до красив ум. Красивият ум води до хармония в семейството. Хармонията в семейството води до ред в държавата. А редът в държавата води до мир в света.“ Това беше толкова прекрасно, че залата се изправи на крака. Това изказване напълно затвърди моята убеденост, че това е Мисията и тя е справедлива. Младите хора са изключително интелигентни, те са останали в България, работят тук и следващите 50 години всъщност ще управляват както държавата, така и Европейския съюз, ще заемат ключовите позиции. Това са хората, които ще гласуват и ще искат политиката да бъде в една или друга посока. Това е активното население на България и на Европа. Тяхната информираност, интелигентност, тяхното ниво на образованост, са изключително важни. Защото, както каза президентът на Индия, колкото по-малко е образован един човек, толкова по-несправедлив е той и толкова по-малко красив е умът му. Когато той каза „красив ум“, веднага се сетих за филма „Beautiful mind“, а също и за „Войната на световете“, когато Йода казваше, че страхът води към гняв, гневът води към агресия, а агресията води към тъмната страна на силата. Това са точно същите неща. Колкото повече сме неуки и се затваряме, колкото повече сме ограничени и не комуникираме, толкова повече се страхуваме за положението, ставаме агресивни и несправедливи. Изключително силен момент и аз мисля, че тази комбинация на събития не е случайна. Няма нищо случайно. И след това за себе си реших, че първо трябва да науча много добре за какво става въпрос и второ, трябва да видя каква е правилната позиция и къде е балансът, защото очевидно е, че индустрията разполага с огромен финансов ресурс. По същия начин, когато водихме борбата за правата на пациентите, се сблъскахме с индустрията и с лекарските лобита. И след много работа през всички тези 10 месеца, точно фармацевтичната индустрия и лекарските съсловия ни подкрепиха най-много, заедно с пациентите. Така че трябва да се открие тънката нишка, която да те преведе през конфликта, без да настрои някого срещу теб и да го превърне в твой враг, за да успееш да постигнеш крайната цел.

– Как в конкретния случай би могло да се преодолее яростното противопоставяне от страна на големите корпорации – собственици на авторски права?

– Трудно е, но и във фармацевтичния бизнес има не по-малко пари. Една голяма компания годишно влага около 40 милиарда евро за иновации в областта на лекарствата. Тук парите не са по-малко от IT сектора, да не говорим, че фармацевтиката беше втора индустрия след военно-промишления комплекс, а в момента е на първо място. Тоест аз и хората, които се обединихме, сме имали още по-сериозен противник в тази битка. Сега този опит е в наша полза, защото ние успяхме дипломатично да се договорим с тях. Специално по доклада за интелектуалната собственост вечерта по добро стечение на обстоятелствата имахме парламентарна група, която като вицепрезидент се случи аз да водя. Президентът ни го нямаше и точно този доклад трябваше да го водя като дебат. Веднага на страната на крайния потребител се включиха и от английската група, и испанците, и холандците и т. н. Аз също се изказах много категорично и споделих, че в България няколко хиляди млади хора, които никога никой досега не е успявал да организира по какъвто и да е начин и въпрос, са излезли на митинг. Защото лесно е да организираш пенсионери, синдикалисти, шофьори и други групи от населението, но в случая това са млади хора, които поединично имат различни занимания и всеки седи в своя малък свят, част от другия – големия. И аз им казах, че тези хора са бъдещите управляващи на Европа, ето защо не може сегашните да бъдат в разрез с искането на онези, които идват след тях. Нашият докладчик беше на противното мнение. В края на дебата той си хвърли всички книги и си подаде оставката. Групата се обедини и взехме решение да гласуваме поправки, които да смекчат тази директива, а ако не успеем да ги прокараме, да гласуваме против цялата директива. Тъй като аз показвам гласуването на групата в залата, не беше трудно да посочвам къде кои поправки да минат и кое да не мине. Успяхме да се преборим за интересни неща, най-сериозното сред които е мерките и наказанията срещу нарушителите на интелектуални права да не се отнасят до частния потребител, когато става въпрос за лична употреба и няма материална облага. Също много важно е, че на държавите-членки се забранява да злоупотребяват, да конфискуват техника и да включват заинтересованата индустрия в разследването. Могат само да ползват данни, получени от индустрията, но не и да я ангажират в процеса на разследването. Също държавите се задължават да осигурят безпристрастен процес. Това го казвам, защото има колизия между член 25, алинея I, точка II от българския закон за авторското право и член 172 А в наказателния кодекс. В чл. 25 се казва, че потребителите имат право да възпроизвеждат за лични нужди, а в 172 А от наказателния кодекс това се криминализира и се наказва с лишаване от свобода, което е безумие. Така че беше важно, че удържахме в директивата да няма лишаване от свобода, наказателни действия, изземане на оборудване и други подобни, когато е за лични нужди.

– Къде е балансът на интереси с индустрията, за който говорехте, в този случай?

– Аз разбирам, че индустрията не може да контролира този процес. Веднъж изтекла ли е информацията, след това тя е лавина. Не може да тръгнеш да наказваш хората, които я получават, защото те няма откъде да знаят кое е с патент, кое не е. Но да си му мисли индустрията, защото от тях е изтичането. Ще загубят пари естествено, но хората си обменят не какво да е, а информация. Не може да станеш господар на информацията, не може да казваш откъде да изгрява слънцето. Ние не сме в ерата на Великата китайска империя, не може да си ходим с цитатника на Мао Дзе Дун и да казваме – това може, онова не може. Същото е и като да се върнем по времето на времето на Коперник и да казваме – няма да се върти земята и няма да е кръгла. Времето на инквизицията и нейните методи отминаха. Ние сме в 21-и век. Говорим за високи технологии и за друг етап от развитието на обществото, на гражданско общество, което е информирано. А изведнъж се опитваме да спрем хората да искат да знаят. Ами те ако хората можеха да спрат да искат да знаят, щяхме още да сме по дупките на пещерите и да гоним животните с тояги. Буквално е така. Затова според мен тезата е много силна. Тези, които се опитват да го свържат по смисъл с идеята „когато ползваш откраднат продукт, ставаш съучастник в престъплението“, сякаш това е като да си купиш открадната кола, едва ли осъзнават, че двете неща нямат нищо общо. Говорим за информация, на каквато всеки има право. Аз съм убедена, че в момента съм на правилната страна и на всички, които си мислят, че това може да изглежда като опит за организирани действия с цел нарушаване на авторски права, искам да им кажа, че съм депутат, имам право на свобода на изказа, на критика срещу законодателството и органите, които го прилагат и защитават. Така че щом обществото има някакви изисквания към законодателството, работата на депутатите е да слушат обществото и да правят закони, които отговарят на обществените нужди. Не е възможно три милиона човека да правят нещо, а законотворците да казват „То е погрешно“. По-скоро е обратното. Така че това е принципен въпрос и аз считам, че той трябва да бъде регулиран по правилния начин. Разбира се, че трябва да се намери баланс. И аз съм против, когато става въпрос за детско порно, маниаци и злоупотреби, само че тези неща ги има и без друго, и без Матрицата, и без Интернет. Има ги и по улиците. И обществото трябва да застане срещу тях, където и да е и да покаже нетърпимост към техните прояви, било то в Матрицата, било то на улицата. Тези прояви нямат нищо общо със стремежа към информация.

– Какво става оттук нататък с директивата?

– Директивата, която гласувахме, отива в Европейския съвет. Съветът ще я гледа на 12 юни. 12 и 13 юни са последните дни под германско председателство. Дотогава директивата трябва да бъде съгласувана. Нашето проучване показва, че страните-членки са изключително чувствителни по този въпрос, защото в някои от тях за първи път се криминализира нарушаване на правилата на вътрешния пазар. Ето защо по принцип те не искат да има криминализиране, а всяка държава да си решава сама този въпрос, както се прави по отношение на наказателното право за здравеопазване, образование, данъци и други. Ако държавите членки все пак предложат вариант, но по-различен от този, който парламентът е предложил, ще трябва комисията и парламентът да го обсъдят. Тогава ще влезем в процедура на триалог. Ще се договорим, съветът ще ни даде своите поправки, ние ще ги одобрим, след това ще продължи процесът на договаряне и ще влезе на одобрение по бързата процедура. След това ще влезем в т. нар. процедура по помиряване, ще се помирим и ще се разберем всички. Ако комисията обаче види, че съветът твърдо е несъгласен, а парламентът си има своите позиции, комисията ще си изтегли директивата, ще я работи отново и след месеци или години пак ще я подложи на гласуване. Но комисията гледа да направи компромиси. В Европейския съюз се работи на базата на компромиси, преговори и договорки, защото е много лошо, ако дадено законодателство не се приеме. Ако си внесъл некачествена директива, която не се подкрепя от парламента и съветът не иска другите страни-членки да я гласуват, това е много лошо за всички. Ако комисията внесе директива и им я върнат, не е добре, ако парламентът даде поправки и съветът не им ги одобри, не е е добре, ако съветът даде твърда позиция и парламентът и комисията не се съгласят, не е добре. Затова казвам, че има процедура по помиряване – затварят ни в 7 часа вечерта в парламента по една делегация от трите институции и до 12 часа се договаряме. Ако не се договорим тези през 5 часа, има 6 седмици време да мислим, отново се срещаме, след това има още 3 седмици и ако пак не се договорим, директивата се връща обратно. Ако се върне обратно обаче, не е добре, защото на комисията й се брои колко закона е внесла и колко от тях не са успели да минат. Това е провал. И се търси отговорност.

– Тоест, вероятно на 12 юни ще се стигне до приемане на директивата във вида, в който беше гласувана на първо четене?

– Вероятно е да се договорим, но ако не се постигне съгласие до 12-13 юни, съветът ще продължи да мисли и решението ще се вземе от следващия съвет, който е под португалско председателство. Тогава отново ще продължим. Но в оставащото време с докладчиците в сянка ще водим непрекъснати консултации с експерти. В съвета гласът на всяка държава-членка е важен. Няма го правилото „повече представители-повече гласове“, една държава е един глас. От българска страна важните експерти, с които ще водим консултации са от министерството на културата, на правосъдието и на вътрешните работи, като водещо е министерството на културата.

– Защо се налага да се консултирате точно с тези експерти?

– Когато ние се опитаме да криминализираме краен потребител, само си представете за колко хиляди случая става въпрос. Част от хората са пълнолетни и техните дела могат да минат веднага, но част от тях са непълнолетни. Значи сега ще им отворим производство, ще ги чакаме да станат пълнолетни, има някои от тях на по 12 години, няма да може да се докаже кой е ползвал компютъра – мама, татко, баба, съседа, ще чакаме да станат на 18 години, представете си колко папки ще се натрупат. Така че трябва да се зададе на някого въпроса какъв е капацитетът на българската съдебна система и на българското следствие? На колко хиляди граждани те могат да проведат разследване и да ги осъдят впоследствие? Ако системата трябва да съди 3 милиона българи, значи е грешен законът, а и очевидно е, че няма такъв капацитет. Ако ще бъдат разследвани и осъдени първите 5 или първите 10, или 100, значи има неравнопоставено правораздаване, защото едни ще успеем да ги обработим, но на следващите хиляди вероятно никога няма да им дойде реда. Такава система нито е демократична, нито е равнопоставена спрямо гражданите в това общество. Значи обществото трябва да регулира правилно тези взаимоотношения. Не малцинството е право в случая, а мнозинството. И не може да се съди мнозинството и да се превърнат всички български граждани в криминални престъпници, заради един закон, който е в абсолютна колизия с това, което се случва.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.