Новият османизъм на Турция настъпва и към Африка

Мбомбо Ибрахим Мубарак, ислямски духовник, който ръководи програма за ислямска хуманитарна помощ в Камерун, има една мечта. „Турция трябва да възстанови ролята си на лидер на ислямския свят“, казва той на 17 март, когато Абдуллах Гюл стана първият турски президент, посетил Камерун и Конго. Г-н Мубарак смята, че турската запазена марка на умерен ислям, който приема демокрацията в западен стил и свободния пазар, предлага модел на африканските мюсюлмани. Той не вижда нищо зловещо в джамиите, медресетата и училищата, построени, реставрирани или ръководени от турски сунити на континента.

Африканската експедиция на г-н Гюл беше по-скоро за откриване на нови пазари, отколкото за нови религиозни последователи, което обяснява присъствието на около 140 турски бизнесмени в антуража му. Икономическата криза удари турската търговия с останалата част на Европа. Така че „Анадолските тигри“ – дребни и средни предприемачи от консервативната вътрешност на Турция – търсят възможности в Африка. А африканците отговарят с ентусиазъм.

Турците от своя страна искат да продават на африканците различни крайни стоки – от прах за пране до дънки. Турските предприемачи се насочват към строежа на летища, жилища и язовири. Турските авиолинии сега имат редовни полети до Адис Абеба, Дакар, Йоханесбург, Лагос и Найроби. Мехмет Буюкекши, председател на турската асоциация на износителите, казва, че турският експорт за Африка е скочил от 1,5 милиарда долара през 2001 г. до 10 милиарда долара през 2009 г. „Ние вярваме в бъдещето на Африка“, казва той.

Турция не може да се мери с Китай или Индия. Но г-н Гюл вярва, че тя има конкурентен потенциал. „Ние дойдохме тук с неопетнен имидж, с човешки подход“, казва той. Всъщност Египет, Либия, Алжир и Судан някога бяха част от Османската империя. Но по на юг Турция е на непознат терен. Местните често имат горчиви спомени от ненаситните западни колонизатори и арабските търговци на роби. Това е друга причина турският ислям да бъде толкова харесван – той може да бъде добър за бизнеса.

Ебубекир Кешкин, 37-годишен турски бизнесмен, който се е заселил Дуала, Камерун, преди три години, разменя турска паста за местна дървесина. Той казва, че бизнес моделът е базиран на връзки с местни мюсюлмани. „Това, че съм мюсюлманин, ми помага през повечето време, скоро ще настигнем италианците“, хвали се той. Амбициите му са подпомагани от членовете на най-голямото турско братство, ръководено от умерения ислямски духовник Фетулах Гюлен, който живее в Америка. Гюлентистите сега управляват 60 училища в 30 африкански страни. С персонал както от местни, така и от турци, училищата са покровителствани от потомците на елита, примамени от западните стандарти на образованието (ако не от задължителните часове по турски).

Някой ден Турция ще поиска и политическо влияние в Африка. Решението й да обяви 2005 г. за „година на Африка“ беше свързано с амбициите й за място в Съвета за сигурност на ООН. И съответно го получи, след като всички африкански страни без една гласуваха в нейна полза. Тя откри или планира да открие 12 нови посолства в Африка. Млади африкански дипломати се обучават в Анкара. По време на посещението на Гюл бяха раздадени и стипендии за турски университети.

Желанието на Турция да се присъедини към Европейския съюз понякога обаче обърква амбициите й по отношение на Африка. Пред призивите на ЕС тя трябваше да оттегли неотдавна поканата си към суданския президент Омар ал Башир, който беше обвинен от Международния съд във военни престъпления в Дарфур. Широкоразпространените злоупотреби в други африкански страни, които Турция се опитва да спечели на своя страна, могат да причинят още главоболия.

Г-н Гюл не е обезсърчен. „Има много хора като нас тук, ливанците например“, отбелязва той. Можеше да добави арменците и гърците. Но много от тях са наследници на християни, които са били убити или депортирани при рухването на Османската империя, и са станали търговци в провинциалните африкански градове. За разлика от африканските приятели обаче те може би не изпитват топли чувства към Турция.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.