Новият османизъм на Турция настъпва и към Африка
Мбомбо Ибрахим Мубарак, ислямски духовник, който ръководи програма за ислямска хуманитарна помощ в Камерун, има една мечта. „Турция трябва да възстанови ролята си на лидер на ислямския свят“, казва той на 17 март, когато Абдуллах Гюл стана първият турски президент, посетил Камерун и Конго. Г-н Мубарак смята, че турската запазена марка на умерен ислям, който приема демокрацията в западен стил и свободния пазар, предлага модел на африканските мюсюлмани. Той не вижда нищо зловещо в джамиите, медресетата и училищата, построени, реставрирани или ръководени от турски сунити на континента.
Африканската експедиция на г-н Гюл беше по-скоро за откриване на нови пазари, отколкото за нови религиозни последователи, което обяснява присъствието на около 140 турски бизнесмени в антуража му. Икономическата криза удари турската търговия с останалата част на Европа. Така че „Анадолските тигри“ – дребни и средни предприемачи от консервативната вътрешност на Турция – търсят възможности в Африка. А африканците отговарят с ентусиазъм.
Турците от своя страна искат да продават на африканците различни крайни стоки – от прах за пране до дънки. Турските предприемачи се насочват към строежа на летища, жилища и язовири. Турските авиолинии сега имат редовни полети до Адис Абеба, Дакар, Йоханесбург, Лагос и Найроби. Мехмет Буюкекши, председател на турската асоциация на износителите, казва, че турският експорт за Африка е скочил от 1,5 милиарда долара през 2001 г. до 10 милиарда долара през 2009 г. „Ние вярваме в бъдещето на Африка“, казва той.
Турция не може да се мери с Китай или Индия. Но г-н Гюл вярва, че тя има конкурентен потенциал. „Ние дойдохме тук с неопетнен имидж, с човешки подход“, казва той. Всъщност Египет, Либия, Алжир и Судан някога бяха част от Османската империя. Но по на юг Турция е на непознат терен. Местните често имат горчиви спомени от ненаситните западни колонизатори и арабските търговци на роби. Това е друга причина турският ислям да бъде толкова харесван – той може да бъде добър за бизнеса.
Ебубекир Кешкин, 37-годишен турски бизнесмен, който се е заселил Дуала, Камерун, преди три години, разменя турска паста за местна дървесина. Той казва, че бизнес моделът е базиран на връзки с местни мюсюлмани. „Това, че съм мюсюлманин, ми помага през повечето време, скоро ще настигнем италианците“, хвали се той. Амбициите му са подпомагани от членовете на най-голямото турско братство, ръководено от умерения ислямски духовник Фетулах Гюлен, който живее в Америка. Гюлентистите сега управляват 60 училища в 30 африкански страни. С персонал както от местни, така и от турци, училищата са покровителствани от потомците на елита, примамени от западните стандарти на образованието (ако не от задължителните часове по турски).
Някой ден Турция ще поиска и политическо влияние в Африка. Решението й да обяви 2005 г. за „година на Африка“ беше свързано с амбициите й за място в Съвета за сигурност на ООН. И съответно го получи, след като всички африкански страни без една гласуваха в нейна полза. Тя откри или планира да открие 12 нови посолства в Африка. Млади африкански дипломати се обучават в Анкара. По време на посещението на Гюл бяха раздадени и стипендии за турски университети.
Желанието на Турция да се присъедини към Европейския съюз понякога обаче обърква амбициите й по отношение на Африка. Пред призивите на ЕС тя трябваше да оттегли неотдавна поканата си към суданския президент Омар ал Башир, който беше обвинен от Международния съд във военни престъпления в Дарфур. Широкоразпространените злоупотреби в други африкански страни, които Турция се опитва да спечели на своя страна, могат да причинят още главоболия.
Г-н Гюл не е обезсърчен. „Има много хора като нас тук, ливанците например“, отбелязва той. Можеше да добави арменците и гърците. Но много от тях са наследници на християни, които са били убити или депортирани при рухването на Османската империя, и са станали търговци в провинциалните африкански градове. За разлика от африканските приятели обаче те може би не изпитват топли чувства към Турция.
По БТА