„Няма дим без пушек” В. Велева

31 октомври 2008 г., петък. В. „Експрес”, „Из делниците на един луд”: Вчера цял ден четох интервюто на Малария В. със Сокол във в. „Работа“. (Истинските имена на вестника и журналистката се пазят в редакцията). Точно в 13.39 по телефона: „Тук Сокол! Тук Сокол!“ И след 40 мин. вече била там. Лично един час правила оглед на „всеки метър“ от лобното място, което „няма и два квадратни метра“… Сокол нямал дясна ръка. „Той“ всъщност бил „мъжка секретарка“ и камикадзе. Оказва се, че нямал и висше образование… А Малария видяла много метал в очите на Сокол, толкова метал досега не била виждала, въпреки че много пъти била гледала…

Настръхнах, честно ви казвам. Нещо важно става, което не разбирам. Сокол е несвойствено за един Сокол уплашен. Става ясно, че „Той“ май е искал да убие Сокол. Малария се опитва да го успокои, доколкото й е възможно… Работата е сериозна! Говори се за някакъв „чудовищен план“.

Тогава никой не се запита защо Сокол е избрал точно Малария Велева, за да й говори ексклузивно. На всички това им се стори повече от нормално. Предвид на отношенията на Сокол с в. „Работа”, допълнително скрепени и с лична уния с Малария…
От Времето на аферата „Уотъргейт” остана фразата на „Дълбокото гърло” (Уйлям Фелт) към журналистите Боб Удуърд и Карл Бърнстийн, станала девиз на разследващата журналистика: „За да откриеш истината, следвай парите”. От вчерашното писмо на Сокол до Малария обаче разбираме, че тя половинчато е разбрала тази реплика. В смисъл, че е разбрала, че трябва да следва парите, но е забравила за какво.
Но това не е станало вчера, или оня ден. Още много преди да го подменят, Дачков каза: “Можеш да си поръчаш едно интервю “по пантофи”, да си платиш 7000 лв. и ще излезеш… по каквото искаш.”

И ние многократно сме намеквали какво се крие зад синкопното отношение на в. „Работа” към Сокол. То дип и не се криеше много…
А сега малко по-сериозно. Връзката на Ахмед Доган с Валерия Велева и в-к „Труд” е сложна, объркана и по своему криминална. Страхувам се, че омразата на българите към Доган ще им попречи да видят другата страна на корупционното отношение. Иначе съм съгласен, че Доган няма право да говори за морал. Когато папата почне да говори за секс и Доган за морал, има нещо нередно. Редно е обратното. Така си мисля. Или поне така говорят хората… Но аз не съм им светил и затова ще спра дотук.

Не всичко в тази връзка беше цветя и рози. Можем да я изразим графично като кардиограма, чиито върхове бележат датите на траншовете. В нея имаше и гащите на Айсехел Руфи, и заплахи към Параванов, че заради 300 хил. турски гласа ще загуби 700 хил. български… Имаше и директни обиди – „Доган като политически Мичурин”, които показваха, че на моменти Велева е падала от магданоза и в следствие на сътресението е получавала просветление… За кратко, разбира се. После пак идваха добрите моменти. Помните ли как Велева през 2004 г. заведе Сокола в Централния софийски затвор и по-специално в килия 17 а? Блестяща пиар акция. Блестяща като за Валерия, де… А интригата с «мръсни турци», която спретна на царя?
Не мога да бъда изчерпателен. Те са толкова случките и случаите, в които «Труд» е викал машалла* на агата… Апогеят на тези отношения беше инициативата на “Труд” да се даде на агата най-високото отличие – орден “Стара планина”, за заслуги в опазването на етническия мир.

Но когато Малария Велева, преобразена като Баничарка хукна с тавите към Банкя (б. р. – Валерия Велева лично сготви баница като дар за Бойко Борисов), стана ясно, че идва краят на едно прекрасно приятелство. Впечатление, което се затвърди в изборната нощ, когато Тошо (б. р. – главният редактор на „Труд“ Тошо Тошев) причакваше победителя да слезе от сцената и да го разцелува по мъжки… Та дано забрави как го унижаваше като го караше да ходи на крака в „Труд” да му се извинява… И Бойко ходеше, какво ще прави…

Доган го е заболяло и заради това, че той много добре знае, че скандала с консултантската му дейност не е разследване на Велева, а заказуха! И още знае къде Велева е притуряла от собственото си огорчение, че не я щат за таен пиар. Демек отказват да й дават по некой лев, за да пуска угодни на агата статии…
Струва ми се, че без особен риск за грешка мога да кажа, че Велева скубеше гъската със знанието и съдействието на главния си редактор. Което доста оскъпява услугата. И на Доган му е станало байгън и е прекратил абонамента.

Обаче в цялата тази история най-смешни са леваците от ВАЦ. Бяха много горди навремето, че не се бъркат в редакционната политика на вестниците си. Те, сиромашките, не знаеха, че у нас най-много кинти се правят през редакционната политика. И оставиха тая златна кокошка да снася в полозите на главните редактори и по-първите журналисти. Интересно дали сега ще предприемат нещо по случая Велева…

Вестникар ли? – казваше дедо Вазов. Жаба да пипна не ма е така гнус. Стани, дедо, да видиш как днешните вестникари направиха така, че «честен журналист» да звучи като оксиморон…
Дълго време наша милост изповядваше възгледа, че няма и не може да има напълно обективна, напълно свободна медия. Че медийната свобода е множествено понятие. Че докато има толкова вестници в България, които представят различните интереси, свободата на словото не е заплашена. Тошо ще брани Доган, Венелина ще услужва на Бойко, Блъсков ще пие с Архонта, «Стандарт» ще се чувства задължен заради орденоносеца… И все още смятаме, че теорията е на наша страна, но практиката подло ни опроверга. Днес медиите в България участват в един огромен «Сговор на глупци», за който ще плащаме скъпо и прескъпо. И само тук-таме някой «несистемен играч» извисява слабия си гласец с предупреждението, че сме на ръба на пропастта и правим поредната крачка…

Но когато я направим, когато вече сме там, на дъното, нито един вестник и нито един журналист няма да си признае престъпното мълчание. Пак ще пишат гордо по първите си страници: «Както «Труд» пръв съобщи…», «Както «24 часа» пръв предупреди…»
И «Монитор, и «Телеграф» ще им пригласят…

Е, в този «Сговор на глупци» вестникарите не биха могли да участват, ако ги нямаше читателите. А тях, на пук на всичко, ги има. Намаляват, но ги има… Късат стотинки от залъка си и спонсорират лъжата…

Когато поетът Румен Леонидов пусна в „Поглед” статията „Труд” отново се изходи върху вентилатора.” С подзаглавие: „Такава публична свирка на властта отдавна не бяхме виждали – трудовачките по магистралите могат само да се учат …”, ние бяхме малко възмутен. Щото Леонидов използваше много силни думи: „Българският журналистически гений от Ботев до Йосиф Хербс ни е завещал перо, което пуска кръв, а не баданарка… Някои самозабравили се хора от журналистическата ни гилдия по най-извратен начин са готови да серат в устата на този публицистичен завет. И все по-често го използват за салфетка, с която си бършат лицето след поредното фелацио”.

Но днес като че ли вече не съм склонен да се възмущавам…

* Машалла, тур., Като си го хванеш с две ръце една до друга и това, което остане отвънка е машалла…

––––––––––––––-
* Тони Филипов, д-р е псевдоним на коментатора Стойко Тонев, бивш главен редактор на в. „Новинар“, зам.-главен и наблюдател на в. „Експрес“ и „Монитор“, откъдето напусна миналата година. Публикувал е дълги години авторска рубрика „Из делниците на един луд“.

Още текстове от него виж в блога му тук

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.