Хърватия – полицейщина, корупция и имитирана демокрация

Мухамед Филипович

Преди осем месеца авторът на тези редове, пишейки по повод изненадващата оставка на бившия премиер на Хърватия Иво Санадер, точно дефинира основните причини за неговата оставка и накратко прогнозира развитието на общата и политическата ситуация в тази страна. Тогава това се отнасяше до самата Хърватия, а сега, както показват най-новите политически ходове на управляващата партия и нейното коалиционно правителство, нещата започват да засягат и останалите страни на Балканите.

Смятайки, че вътрешната криза е преминала (макар че тя не е достигнала още пълния си размер, а какво остава да бъде преодоляна с оставката на бившия премиер), амбициозният премиер Ядранка Косор с помощта на словенския премиер започна кампания за поемането на лидерската позиция по отношение на останалите балкански страни (инициативата от Птуй). Представяйки се като политически най-зрялото демократично правителство в региона, тя настоя открито за водеща роля, която би насочила развитието на Балканите към предварително планираните цели за членство в НАТО и Европейския съюз.

Нещата обаче далеч не стоят така, както си представят госпожа Косор, а и останалите хърватски политици, независимо от сегашните отношения на Хърватия с Европейския съюз и особено със Словения, която Хърватия смята за свой вътрешен играч в ЕС и с която Косор очевидно е сключила някаква сделка. Не се знае само с какво Хърватия ще плати за услугата.

Заблудата за способността да играе водеща роля се споделя и от управляващата коалиция, и от онези хърватски политици, които обичат да се наричат опозиция. Всеки, който знае как се развиваха нещата на Балканите през последните двайсет години, знае, че Хърватия бе третирана твърде привилегировано в сравнение с останалите балкански страни. Европа си затвори очите за много неща, за които другите страни от региона бяха третирани много по-строго. Причината за това е преди всичко във факта, че Хърватия стана изцяло католическа страна и попадна под защитата на Светия престол.

С Туджмановите реформи на конституцията Хърватия значително намали гражданските и политическите права на сърбите, сведе ги до статут на национално малцинство и им отне възможността да играят някаква важна роля в бъдещата хърватска история и политика. Хърватия не бе осъдена и за военните действия в Босна и Херцеговина, а накрая Западът й позволи, като въоръжи армията й, да изпълни заключителния удар против сръбските бунтовници, след който около 200 000 сърби бяха изгонени от местата, където са живели от векове.

Същите тези страни си затвориха очите пред факта, че Хърватия е извършила действителна идентификация на босненските хървати с хърватската държава, като съдейства за пълно изкореняване на сърбите и бошняците на територията на Херцеговина, унищожаване на всички религиозни и културни паметници на мюсюлманите и православните, създаване на концентрационни лагери и за многобройни други престъпления, за които би трябвало да бъде обвинено държавното, военното и политическото ръководство на Хърватия. Това обаче не бе направено.

Нещо повече, хърватският парламент гласува резолюция, в която се твърди, че на територията на Босна и Херцеговина не е имало агресия и нашествия, макар че това се опровергава и от босненските, и от хърватските източници. При това умишлено се пренебрегва фактът, че този, който е извършил едно деяние, не може сам да съди за него. Следователно има много причини Хърватия да се смята за още незряла за една честна, позитивна и демократична роля в региона. Впрочем, тя сама вижда това, както и нейните европейски спонсори и помагачи, които я тласкат към ролята на водеща държава в Западните Балкани.

Госпожа Косор, а след нея като хипнотизирани и останалите политици в Загреб, повтарят как в Хърватия процесът на демократизация е напреднал и как Хърватия няма какво повече да направи, освен да си оправи правосъдието и да унищожи твърде разпространената корупция. А всъщност точно тези два елемента определят степента на демократизация на едно общество, така че държавата, в която липсва безпристрастно правосъдие и владее корупция, въобще не може да се смята за демократична.

Никой не мисли и не търси отговор на въпроса как е възможно една страна, която е затънала до гуша във всеобща политическа, морална, идеологическа и всякаква друга корупция и чиито съдилища са пример за корумпирана правосъдна система, да реши такъв сложен проблем само с арестуването на няколко души на върха на корупцията. Добре известно е, че корените на корупцията в Хърватия са в политическата сфера и в монопола на определени сили върху властта, както и във формалното признаване и фактическото непризнаване на всички други освен католическите и хърватските политически и културни интереси.

Госпожа Косор не само мисли, че със своите действия, които засягат преди всичко интересите на най-бедните граждани, и с преследването на малък брой директни участници в някои афери, оставяйки силните извън всяко подозрение, решава въпроса за общата икономическа и екзистенциална криза на хърватските граждани и държава. Най-новите случаи показват, че тя изглежда си служи с борбата против корупцията, за да разбие моралния и политическия имидж и сегашното превъзходство на опозицията над нейното правителство и партия.

Очевидно при това тя използва методи, които са развити още в комунистическо време – с действията на тайната полиция и досиетата, които тя е създавала за хора и партии и които са били пазени за удобен случай, какъвто е този. В една демократична страна не може да се случи шефът на тайната полиция да стане министър на вътрешните работи. Това не се е случвало в Европа от времето на Фуше, с изключение на комунистическите страни, но става в демократична Хърватия и се оказва много ефикасно в борбата против опозицията.

Причината, по която в демократичните страни е невъзможно шефът на тайната полиция да стане министър на вътрешните работи, е във факта, че както е известно, всички тайни служби си служат нашироко с незаконни средства срещу гражданите и техните организации. Министърът трябва да бъде политическо лице, а не професионалист от тайните служби, което значи да бъде лице, достъпно за общественото мнение и за контрола на обществото. Със своите връзки и зависимости от времето, когато е ръководил тайните служби, такъв човек не може да води служби, които трябва да бъдат публични и да се придържат стриктно към законите.

Следователно в Хърватия демократичните процеси се имитират, докато се правят опити за създаване на нов вариант на авторитарен режим, за чиято природа най-добре говорят изявленията на главния адвокат на политиката на госпожа Косор, министъра на здравеопазването, който изпада в транс, когато говори за своята ръководителка. Ако се анализират по-дълбоко действията на хърватското правителство, се виждат всички импровизации, липсата на реална преценка за ситуацията и на собствена позиция и празните й амбиции да стане водеща сила в този регион.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.