Истинското разделение в Европа – между Севера и Юга

Твърди се, че всички „периферни“ икономики в Европейския съюз изпитват трудности. Затова „централните“ европейски икономики, особено тези в сърцето на еврозоната, трябва да решат как да помогнат на колегите, люшкащи се на ръба на банкрута и на картата, при това без да нарушат бюджетната дисциплина, необходима за функционирането на еврото. Срещата на лидерите от ЕС тази седмица, трябваше да бъде доминирана от тази дискусия, поставяйки Германия (ядро на ядрото) срещу правителствата, които смятат, че трябва да се състави надежден план за помощ на отдалечените, разточителни членове на клуба. Списъкът започва с Гърция, но има опасения и за Португалия, Испания и дори Италия.

Разговорът за бедстващата периферия стана толкова обичаен за ЕС, че трябва да погледнем картата, за да разберем колко странен (и показателен) е той. Някой външен наблюдател може да реши, че в ЕС икономическата мощ на една страна (и нейният кредитен рейтинг) зависят от разстоянието, на което се намира тя от Брюксел и Франкфурт. Това обаче не е така. Финландия е членка на еврозоната, много отдалечена и от двата града, която може да издейства по-евтин десетгодишен държавен заем от страни „в ядрото“ като Франция и Белгия.

На практика разговорът за периферна Европа всъщност е начин да се каже нещо съвсем различно. В началото, когато журналисти, служители и политици започнаха да използват този израз, той беше синоним за южните страни с проблемни държавни финанси, плюс Ирландия, която също е на пределите на европейската карта. Неотдавна обаче Ирландия стана привлекателна страна, възхвалявана от служители и политици за стоическия си аскетизъм, след като балонът на пубертета й се спука. „Периферен“ не се използва за краткост, а като евфемизъм за „южен“.

Разделението север-юг не е нещо ново в ЕС. Когато се подготвяха плановете за общата европейска валута през 90-те години на миналия век, мнозина германски политици искаха да се оформи валутна зона, която да обхваща само Германия, страните от Бенелюкс и Франция. Франция пък искаше групата да е по-голяма, защото се опасяваше, че валутите на южните страни извън зоната ще девалвират, както се случи с Италия и Испания през 1992 г. и 1993 г. и това намали конкурентността на френския износ. Германците обаче заподозряха, че южният уклон на Франция крие други цели: създаване на валутен съюз, толериращ по-хлабава фискална дисциплина и повече политически влияния.

Всъщност европейският юг не е монолитен блок. Автори на тази рубрика посетиха неотдавна Португалия. Въпреки че не е под толкова силен натиск, колкото Гърция, тази седмица кредитният рейтинг на Португалия беше понижен. Португалия има голям бюджетен дефицит и дълбоки структурни проблеми (над половината от възрастните португалци са напуснали училище на минималната допустима възраст). Португалия преживя шок, когато към ЕС се присъединиха бивши комунистически страни и привлякоха многонационални компании с евтината си работна ръка. От друга страна Португалия положи повече усилия да ореже държавния сектор от Гърция и Испания, извърши по-големи реформи в пенсионната система в сравнение с Италия и неотдавна замрази социалните разходи до 2013 г.

Лисабон не забравя „изненадата“ на северняците, когато Испания, Италия и Португалия изпълниха условията за членство в еврозоната. Антониу Виторину, министър по онова време, си спомня хладните думи на свой холандски колега: „Е, сега се квалифицирате за еврото, вече нямате нужда от кохезионни фондове (т.е. регионална помощ)“. Португалия обаче не си написа домашното, за да се подготви за еврото, казва Виторину. След като се класираха светкавично за нисколихвени германски кредити, португалските домакинства попаднаха в спиралата на дълговете. Португалия не успя да реформира трудовия си пазар. „Всички знаехме още през 1999 г., че в еврозоната могат да настъпят асиметрични сътресения“, каза Виторину, който впоследствие стана еврокомисар за правосъдието. Германия обаче отказа да обсъжда напрежението, което може да настъпи в резултат от различните нива на икономическо развитие.

Днес разделението север-юг е по-ярко, по-популистко и носи по-големи рискове. Не е политическа тайна защо германският канцлер Ангела Меркел зае изключително остра позиция срещу помощта за Гърция и намекна, че най-зле представящите се страни трябва да бъдат изключени от еврозоната. Германските гласоподаватели са категорично против идеята да плащат, само и само Гърция да избегне неплатежоспособността. Освен това германската конституция съдържа юридически препятствия, които могат да спрат всяко предложение за помощ, застрашаващо стабилността на еврото. Германските добродетели срещу гръцките грехове В политиката аргументите имат особена сила, когато са разбираеми и отразяват трайни предразсъдъци.

Германските дебати за Гърция се изостриха от факта, че някои гърци могат да се пенсионират десет години по-рано от германците и от статистическата измама, извършена от предишните гръцки правителства с цел да прикрият бюджетния дефицит. Затова заглавията в германските вестници бързо обявиха гърците за „измамниците в еврозоната“ (провокирайки заглавия в гръцките вестници за престъпленията и кражбите на нацистите през Втората световна война). Тази размяна на обидни имена пренебрегва човешките измерения на сложната ситуация в Европа.

Гърция бе управлявана зле в продължение на години, а правителствата раздаваха доживотни работни места, гарантираха ранно пенсиониране и изгодни договори. Този клиентелизъм обаче се зароди до голяма степен, защото години наред страната бе калпаво управлявана. Социалистическите лидери разшириха държавния сектор през 80-те години на миналия век, отчасти за да върнат гърците с леви нагласи обратно в основното течение след години на репресии от десните. Доживотните служби бяха раздадени, отчасти за да се попречи на новите правителства да уволняват фаворитите на своите предшественици.

Тази история е важна. От гледна точна на севера южняците, получили доживотна работа от политическите си покровители, изглеждат привилегировани. От гледна точка на юга същите тези служители в държавния сектор се чувстват по-скоро като жертви, получили нископлатени длъжности като компенсация за минали злини. (Държавният сектор в Португалия се разрасна, за да абсорбира 800 000 граждани, пристигнали след падането на колониалната империя през 1974 г.).

Европа ще трябва да бъде по-съпричастна, ако иска да запази еврото. Трудната задача да се постигне истинско обединение ще бъде невъзможна без съгласието на гласоподавателите. Европа е изправена пред тази задача, затова никоя икономика, независимо дали е на север или на юг, не бива да бъде смятана за периферна.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.