Ангела Меркел стисна ЕС за… джоба

Германският канцлер спаси еврото, като отказа да избави от затруднение Гърция

в. Таймс

Преди няколко седмици „Нюзуик“ я нарече „бавната Меркел“. Списанието подозираше, че тя не желае да заеме „шефската позиция“ в Европа. Е, Ангела Меркел все пак го направи, като до голяма степен показа на останалата част на ЕС как да се справи с харчещите като за последно гърци, чиито финансови авантюри им излязоха през носа. В Гърция тя е обществен враг номер едно, а френските медии спряха да я наричат „летаргичната лейди“ и преминаха на „Мадам не“. Когато посети Лондон тази седмица, германският канцлер ще се ползва с нов статус и по-голямо влияние.

Меркел пое кормилото, като настъпи спирачките до ламарината. Тя отказа да спаси една държава, която беше подправила финансовите си отчети, за да влезе в Еврозоната, и оттогава упорито не спазваше финансова дисциплина. Меркел победи – победи Никола Саркози, Европейската комисия, много от колегите си в ЕС и голяма част от германските коментатори, които я призоваваха да бъде добър европеец и да развърже кесията.

Засега гърците няма да видят и цент. Те ще получат помощ само ако изпаднат в „много сериозно затруднение“, при това само под формата на заеми на порции. Германският канцлер също така отхвърли плана на френския президент Никола Саркози за Европейски валутен фонд. Вместо това тя въвлече Международния валутен фонд, който трябва да покрие една трета от средствата за подпомагане, ако стане най-лошото.

Това не се хареса на евронационалистите, които, особено във Франция, гледат на МВФ като на империалистически инструмент на американския долар (въпреки че генералните му директори винаги са били европейци). Меркел правилно прецени, че един изцяло европейски фонд би подходил към елините много по-меко, отколкото глобална организация като МВФ, който е известен с това, че налага желязна дисциплина на опърничавите.

И така германският канцлер постигна своето. Ето това наричаме „лидерство“, макар че беше демонстрирано по-скоро чрез запъване на едно място, отколкото чрез решителна стъпка напред. Разбира се, този удар, нанесен с търпение и упорство, предизвика голямо недоумение в Европа, наред с някои зловещи подозрения. Какво са намислили германците? Нали те винаги са плащали най-много? Да не би да се обръщат срещу Европа? Не е ли еврото всъщност тяхно отроче?

Да, такова е. Да се върнем 20 години назад, когато падна Берлинската стена и внезапно се оказахме с една обединена Германия. Идеята не хареса на никого, най-малко на Маргарет Тачър и Жак Ширак. Освобождавайки се от оковите на Студената война, Германия можеше да се върне към неприятния си стар навик да бъде суперсила в сърцето на Европа – настъпателна и арогантна.

Канцлерът Кол разбираше добре тези опасения и еврото беше начин да успокои обхванатите от страхове. Като се отказа от всесилната дойчемарка в полза на общата европейска валута, Германия заплати цената за своето обединение. Тя предпочете, така да се каже, да европеизира най-големия източник на своята мощ и по този начин да успокои притеснените си съседи. В държавните дела обаче няма безплатен обяд. В замяна на това, че сама си сложи вериги, Германия настоя да окове и всички останали. Европейската централна банка в действителност е раздутата Бундесбанк – строгият блюстител на валутната дисциплина. Оттук и железните критерии за присъединяване – ниски лихви, ниска инфлация, нисък дълг. По волята германска беше добавен и Пактът за стабилност. Фискалната политика трябваше да бъде също толкова строга, особено по отношение на големите разходи, водещи до дефицит.

След като разкрасиха счетоводните книги, за да влязат в Еврозоната, гърците не спряха да съгрешават срещу заповедите за фискална праведност и точно затова сега си имат много сериозни неприятности. Те направиха външен дълг, за който се твърди, че надхвърля 350 милиарда долара, и не могат да го върнат. Поне така изглежда и съответно над Гърция надвисва облакът на неплатежоспособността. По нейния път вървят и Испания, Португалия и Италия.

Това е положението и Меркел Скръндзата си е точно такава. Тя не се е обърнала срещу Европа, а срещу онези, чиято разточителност застрашава еврото. Тя не къса с традициите от времето на Кол, но настоява за спазването на първоначалната сделка. За да спаси еврото, което загуби 10 процента от стойността си спрямо долара благодарение на атиняните, тя правилно настоява прахосниците да си оправят своята колиба, вместо да се ослушват за подаяния от много милиарди долари.

Това не е анти, а проевропейска политика, ако смятате еврото за едно от най-големите постижения на Европа по пътя към един по-съвършен съюз. Като се тегли чертата над най-големия нарушител, докато Испания, Португалия и останалите нервно си вземат бележка, ще се постигне изцяло благотворен ефект. Французите си имат израз за такива случаи, измислен от Волтер: суровото наказание служи за „назидание на останалите“ да останат добродетелни.

Ще видим, защото малко от решенията на Европа се издълбават на камък – особено ако Гърция обяви неплатежоспособност. Все пак има един по-голям въпрос, който тормози съзнанието – дали германците по невнимание не се оказаха в нова роля на европейската сцена? Ако приемем, че са грабнали кормилото, то те набиват крак в защита, а не в нападение, както по времето на Вилхелм, или, да не дава Бог, Адолф.

Напористата Ейнджи се стремеше не да демонстрира силата на Германия, а да запази тази на Европа, въплътена във валутния съюз. Еврото е нападнато не само от Гърция и останалите, но и от продължителната финансова криза, която разкри многото слабости на Европа в съперничеството с Америка и Азия (които се възстановяват по-бързо от рецесията). Наказанието на гърците няма да отмести големите препъникамъни като ниската търпимост на Европа към промяната, но ако еврото се срине, това определено няма да направи картинката по-розова. „Фрау Европа, време е да поемете руля“ – така „Нюзуик“ сръчка канцлера. В крайна сметка тя го направи. Това е за доброто на Европа – и може дори да се окаже за доброто на гърците, ако ги принуди да си напишат домашното.

По БТА

*Йозеф Йофе е редактор на в. „Цайт“ в Хамбург и старши научен сътрудник в Станфордския университет.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.