Взривове в метрото или защо властите не ги е грижа за гражданите

На станция „Лубянка“ след взрива. Любителски кадри, излъчени от НТВ.

Новите взривове в Москва изтласкаха Русия на кръговата линия на тероризма. Гражданите си остават уязвими за терористични атаки, както си бяха, въпреки всички обещания на властите да гарантират сигурността. Експлозиите на двете станции на метрото в Москва са особено страшни с това, че са поредните. Независимо от факта, че борбата срещу тероризма се смята за едва ли не основната задача на настоящото правителство на Русия, бомбените атентати в метрото на столицата, шест години след предишния подобен терористичен акт, уви, сключват обръч около най-новата история на Русия. Сега най-важното е – не дори да се намерят организаторите (това, всъщност, не е ставало никога), а да се направи така, че експлозиите в метрото да не се повтарят.

Да се заемем най-после с реална рутинна работа за осигуряване на безопасността на „взривоопасните“ обекти, както направиха Съединените щати, Великобритания, Испания след терористичните атаки. Да, в тези страни както и преди специалните служби обявяват понякога повишено равнище на терористична заплаха, но няма съмнение, че щом това се прави, значи има реални основания. В сегашните взривове на станциите „Лубянка“ и „Парк на културата“ има явен политически контекст. В Русия е специалният пратеник за Кавказ на ПАСЕ Дик Марти, който току-що посети Ингушетия и Чечения, където е местните лидери му разказваха за успехите на постепенното умиротворяване на Северен Кавказ. На Марти му предстои през пролетта да подготви нов доклад за Северен Кавказ.

През последните три седмици службите за сигурност убиха едва ли не последните големи терористи, чиито имена са известни дори на част от населението: Саид Бурятски, комуто правоохранителните органи приписваха организацията на двата взрива в „Невский експрес“, и Анзор Астемиров, ръководил атаката срещу Налчик преди четири и половина години. Епохата на Шамил Басаев, който поемаше отговорност за всякакви нападения, изглежда далечна история.

Сега всички „нелегални уахабити“ в Русия са персонифицирани от Доку Умаров. А в края на миналата седмица главнокомандващият на МВР на Русия заяви, че в Кавказ все още действат около 500 терористи. Чеченският президент Рамзан Кадиров споменава с една степен по-малък брой. С други думи, и ако някой поеме отговорността за атентатите в метрото на Москва, и ако никой не я поеме, обществото не може да бъде сигурно, че руските тайни служби имат реални шансове и възможности да намерят истинските организатори. Но гражданските власти имат възможностите и, най-важното, задължението най-накрая да започнат наистина да се грижат за сигурността на гражданите.


Преди шест години, след предишните нападения в метрото, московските власти обещаха да оборудват всички станции на метрото с газови анализатори, разпознаващи взривните вещества – такива устройства има навсякъде в Израел. Но това е едно от многото обещания, които си останаха празни думи. Що се отнася до московската милиция, през последните години тя се отличи в метрото само с побоища над хора от „неславянска“ националност при проверка на документите.

А гражданите както си бяха беззащитни, така си останаха. Няма никакъв смисъл за пореден път да се опитва терористичните актове да бъдат приписани на машинациите на международни терористи. В САЩ, Великобритания и Испания, които имат далеч по-големи основания да страдат от международни терористи заради войните в Афганистан и Ирак, беше достатъчен един ужасен терористичен акт, за да бъде осигурен постоянен контрол на сигурността в транспорта.

В Русия не ни стигат „Норд-Ост“, Беслан, взривените жилищни сгради в Москва и Волгодонск, а сега вече и серията от експлозии в метрото. След тези атаки нито един високопоставен служител на органите за сигурност не беше уволнен, а най-забележимата мярка на властта в отговор на най-кървавия атентат в историята на страната – вземането на повече от 1000 заложници в училището в Беслан в Северна Осетия – беше премахването на изборите за губернатори.

Може дълго да се разсъждава за съотношението между успехи и провали в кавказката политика на Кремъл, за това, че за северните кавказки републики, поради тяхната постоянна нестабилност, бедност, липса на интеграция в тялото на държавата, се наложи създаването на отделна федерална област. Че останалата част от Русия всъщност морално се е отделила от Кавказ. Но всичко това е второстепенно по отношение на неспособността на държавата да гарантира сигурността на гражданите в Чечения, Ингушетия, Москва, във всяка точка в страната.

Идеята за сигурност стана ключова в официалната реторика на властите. Но като цяло тя се разбира като сигурност на самите власти и на „устоите“, а като заплаха за държавата се сочат митичните „машинации на Запада“. В същото време Русия ще продължава да живее на кръговата линия на тероризма, докато правителството и обществото не осъзнаят, че причините за терористичните атаки се крият във вътрешните проблеми на страната и те могат да бъдат решавани само вътре в Русия.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.